Малки сме родени , но ще станем силни и големи :)

 По принцип е възможнa релaктaция,т.е възвръщaне нa възможносттa дa се кърми.Aз си имaх достa колебaния и стрaхове относно кърменето,a и в нaчaлото пиех хaпчетa зa високо кръвно и не носих кърмa нa мaлчо.Още при престоя ми в болницaтa се свързaх с консултaнт по кърмене.Телефонa и ми го дaдохa от нaционaлен телефон в подкрепa нa кърменето и понеже нищо друго не ми остaвaше освен дa се цедя и денем и вечер зaпочнaх.По нaтaтък във времето се свързaх с нея по скaйп и до ден днешен си говорим при нуждa.След кaто прочетох в нетa зa кърмене нa бебетa от мaйки осиновителки(нерaждaли жени)рaзбрaх,че нямa невъзможни нещa свързaни с кърменето.

Екзактюмон!

Всяка майка, която иска, може да кърми детенцето си, или поне да го храни с изцедената си кърма, но има 2 важни условия за това.

Едното е да получи достатъчно количество коректна информация (която в общи линии гласи, че кърменето е важно и възможно), а другото е - да има желание да положи известни усилия, които в случая с недоносените бебета се свеждат до регулярно изцеждане на определено количество кърма докато бебето е в болницата, с цел поддържане на лактацията (и после ако не засуче лесно, хранене с шише и опити да засуче). Но дори и лактацията да се позагуби поради нерегулярно изцеждане, съществува т.нар. релактация, която дава възможност дори на майки осиновителки да кърмят, без да са били бременни и да са раждали (тя също изисква усилия, които не всяка майка вижда смисъл да положи).

Моите впечатления обаче сочат, че повечето лекари не смятат за нужно да информират майките за кърменето (напр. всички неонатолози в МД Сф), защото май за персонала е по-лесно да хранят с адаптирани млека. И наистина, децата растат и се развиват и бидейки хранени с АМ, но кърмата е много по-ценна не само за бебето, а и за майката, дори повече за майката. Защото кърменето дава самочувствие на майката на недоносено бебе, че прави всичко възможно да осигури на бебето си най-добрата за него храна, което е от решаващо значение, предвид психологическия шок, който представлява раждането на едно такова бебенце.

За мен лично възможността да кърмя сина си, тъй както съм кърмила и дъщерите си, беше от основно значение и бях сигурна, че ще мога да го постигна, т.к. имах инфо в общи линии как да стане (малко поразрових за повече подробности) и знаех, че е важно. Изцеждането и стегнатият график (цедях на 4 часа+веднъж нощем и носех кърма всеки ден) ми помогнаха да осмисля ежедневието си и да не се отдавам на лоши предчувствия и тем подобни. В този смисъл предполагам кърменето беше много по-важно за мен, отколкото за беб, но вярвам, че и на него помогна да порасне здрав и силен.

Кърмата ми, която даваха на Ник в МД, беше специално обработена - пастьоризирана и обогатена, но пак си беше моето мляко с любов за моето момче.

Ако някоя мама от темата се интересува от кърмене и релактация, мога да я насоча какво да чете, а също и към кого да се обърне за съвет и помощ.

black_pearl_30, след майчината кърма, най-подходящата храна за бебето е адаптираното мляко (има и специални млека за деца с проблеми), аз не бих хранила с чужда кърма, но всеки си знае.

Здравейте!
Отдавна не съм писала тук, но продължавам да ви следя, с надеждата за все по-малко попълнения и с пожелание за здраве, борбеност и късмет на всички деца и най-вече на бебетата, които към този момент се борят за да се върнат по-скоро у дома.

Сега ще чуете едно малко по-различно мнение, което съм сигурна, че ще е контрирано Първо да кажа, че упорито опитвах да поддържам лактация 3 месеца докато бебо е в болница. Разбира се мисля, че кърмата е най-доброто за едно бебе, тука няма 2 мнения. Обаче! Да седя цял ден с помпа в ръка, цедейки капки... е не, благодаря. Толкова много тревоги, много проблеми, честно цедях докато имах кърма, да, цедях на 3 часа даже, но в един момент след силен стресов период толкова намаля, че вече не виждах смисъл само да зацапвам помпата и общото количество кърма за денонощие да е 15-20мл. След седмица упорстване и никакво увеличение, напротив, все по-трудно и по-трудно изкарване на тия капчици се отказах. Бебо изпи замразената кърма и е на АМ. Също така съм давала малки количества чужда кърма - толкова имаше жената, ако ми даваше повече, щях всичко да давам. Имам приятелка, която освен за собственото си дете, цедеше количество, колкото за още 2 и така нейна приятелка си отгледа детето на кърма. Супер си е детето да ви кажа.
Тези идеи за релактация са чудесни обаче изискват майката да е в кондиция, да е спокойна, за да се получи нещо. Коя майка на недоносено дете, прекарало месеци в болница, би издържала психически часове помпейки нахалос? Е, аз не бих. Лично мнение.
Да си пожелаем да са здрави децата ни, пък с какво мляко ще ги отгледаме е най-малкия проблем.

Да се допълня с един въпрос. Ако бебето плаче гладно, ще го държите ли на празните си гърди само и само да се стимулира лактацията? Не се заяждам, напротив, аз дори опитах, след 2 минути разбира се се отказах и това беше първия и последн опит да си връщам кърмата.

На мен това цедене ми звучи като инквизиция...
Аз не бих могла, признавам си.

Мариана, не че има значение, но по мое мнение, при теб кърмата е намаляла, защото в началото никой не те е ориентирал какво точно да правиш, за да се запази.

Аз точно това казвам, всяка майка, която иска..., но изглежда за някои цеденето се превръща в тегоба и не носи радост, вероятно поради трудното начало.

Стресът не играе роля, всички сме минали през изпитания, но те не намаляват кърмата, намалява я недостатъчната стимулация.

Аз също минах през голям стрес - имам и още 2 сравнително малки деца, които през това време боледуваха, не спяха, тревожеха се... не ми беше леко определено.

Разбира се, всичко това го излагам само хипотетично, всеки сам си решава с какво ще храни детето си. Вярно е, че и с АМ се получава, а и с чужда кърма. Но според СЗО най-добрите храни за бебето са в следния ред:
1. Майчина кърма.
2. Адаптирано мляко.
3. Чужда контролирана кърма.
4. Козе и т.н., но не краве, мляко....
и пр. и пр.

Трябва да се упорства и - разбира се - да се дохранва. Има си начини. Това, което описваш, не е релактация, а просто един опит бебето да засуче.

От моя опит, който не е малък, най -, най- кючовото нещо е навременното свързване със специалист по кърмене. Майки, които сега сте родили вашето недоносено бебе, обръщайте се към консултантите по кърмене. Според мен, само те реално са от полза. И то в първата седмица.
Много често съм се чудила защо майките не ги търсят. Докато Ния беше в болница, а и после съм предлагала на познати, непознати и приятелки, когато имат проблем с кърменето, да потърсят помощ, но никоя не го направи. Нямам обяснение.
Аз имах добър старт още в болницата. Предложиха ми хапчета за спиране на кърмата, но аз отказах. За мен това, че имах кърма беше единственото нормално нещо в цялата ситуация с преждевременното раждане. Един вид се заинатих, защото ми обясниха, че е невъзможно да поддържам лактация 3 месеца без сучещо бебе.
10 минути след като се прибрах вкъщи пуснах тема в кърмаческия и още 10 по-късно се свързах с Айла, благодарение на чиято навременна и компетентна помощ поддържах лактация повече от 2 години и половина.
Не съм се мъчила, наистина, с Айла опитахме всичко възможно Ния да засуче, но не се получи и през цялото време е хранена с шише с кърма. През всичкото това време, съм я питала за всичко и не съм имала и най-малък проблем  с кърмата. Благодарна съм ѝ , че стана част от спасяването на дъщеря ми.
Искам пак да кажа-мили мами, които искате да кърмите-търсете навременна и специализирана помощ. Онези, които не искате или по някаква причина не можете-не се самообвинявайте и бъдете в мир със себе си.

Може и да имате право донякъде, наистина първата работа в болницата беше да ми предложат хапчета за спиране на кърмата. Отказах, наистина мислех, че ще се справя, но не се обвинявам. За себе си знам, че направих всичко възможно. Дано тези, които са родили скоро да се справят по-добре от мен.

И правилно не се обвиняваш, само това липсва. Гледай само напред и за в бъдеще имай едно наум, затова ги пишем тези неща.

Здравейте! Малко инфо за моята Маринка! Диша си самичка, 1160гр. Застопори се за няколко дена на тези грамова,но иначе има видима промяна. Пак си я галех, тя си спинкаше от начало, после взе да кокори очета и право в мене гледаше. Направо ми стопли сърчицето. На мама бореца, нямам търпение да си я взема и да се гушкаме и грижа за нея,ама като гледам няма да е скоро с това темпо на качване. Относно кърмата, в момента има мама  на бебче от неонатологията която има кърма в изобилие и предложи да ми дава за Маринчето. Според мен по-добре чужда кърма отколкото никаква.

Браво на Маринчето!  

Като минат заветните 1500 г, качват по-бързо!

Сладуранка! Скоро-скоро ще си я гушкаш!

 Aйлa е и моят човек Много съм и блaгодaрнa и зa съветите и зa утехaтa!
 Дa допълня:Не ми се искa дa спорим зa и против кърменето,просто посочих моя нaчин,зa дa съм полезнa.Сaмообвинявaнето зa неспрaвяне с кърмене въобще не е смислено,a нaпротив гледa се нaпред и се търсят други нaчини зa хрaнене,гушкaне.То зa товa е измислено и AМ,зa товa и нaвремето е имaло дойки, донорскa кърмa също върши рaботa.Все пaк нa нaшите щом им е преливaнa донорскa кръв,зaщо не и кърмa.
 Брaво нa Мaринчето! Сaмо нaпред с грaмчетaтa.У нaс нa кaлендaрa пишех всеки ден колко тежи юнaкa и тaкa до сегa.Сaмо,че сегa го меря веднъж седмично,че се психясвaм инaче.

Постът на Mariana, все едно е писан от мен. На думи е лесно, на практика не толкова. Започнах да се цедя още в болницата, макар никой да не дойде да ми каже какво да правя. Цедях близо два месеца на всеки 2 часа, за да поддържам лактацията. Съхранявах кърма и носех в болницата, когато позволиха. След изписването на детето той не искаше да засуче. В Майчин дом им даваха храната с биберони сигурно за 3 месечни бебета. Той дори не искаше да яде от шише с 0+ биберон, какво остава да се кърмим. Плюеше гърдата, заспиваше защото се изморява. Той ревеш от глад, аз от безсилие. Будеше се на 2 часа. Докато го нахраня и преобуя минаваше час. В следващият трябваше да се цедя и замразявам кърма и да стерилизирам шишета. И така до безкрай. Спях седнала. Накрая от преумора и стрес кърмата ми намаля и за денонощие докарвах 15-20 милилитра. Продължаваше да не засуква. Цедях на 2 часа, пих лактогонни чайове, ядях всичко, което пишеше в нета и в книги и не знам си къде. На всичкото отгоре дежурният въпрос от всички " Ама ти кърмиш ли, защото ако не е много лошо за детето и ти не правиш всичко необходими за него " смазва още повече след всичко преживяно. И да някои успяват да устоят на стреса, други не, което не значи че едните са по-лоши от другите. Децата ни са нахранени, облечени, обгрижени и най-вече обожавани при все, че не са кърмени и " не сме направили най-доброто за тях" .