Случи ми се нещо странно XI

Много ми хареса историята на alexis_09, въпреки че не вярвам да е истина. 
Ако имаше такива същества, колко хубав, интересен и изпълнен с приключения щеше да бъде този свят.
Мъчно ми стана за войничетата от онова село. Не искам и да си помислям за горките им майчици.
Но така е, онова време взе много жертви, все нелепо и всичко се потулваше. 

Бях на 6 г...С майка ми отидохме да гледаме рали. Харесах си място точно на един завой. Поседяхме известно време, но изведнъж майка ми ме хвана за ръката и ме задърпа да се местим. Не исках да се местя, но тя ме помъкна...Минути по късно един от автомобилите буквално помля едно семейство застанало на нашето място -калникът на колата беше обезглавил детето, майката също беше загинала от удара, а бащата държеше една детска обувка и не можеше да си намери място от шока. Майка ми имаше страшна интуиция, а в случая ни беше спасила. Заради шока от гледката така и не се престраших да изкарам шофьорски курс. На мястото на тази трагедия имаше малък паметник-намира се вляво, на влизане в Горна Оряховица.

Sokericata dobra, много интересна история.

За да не е само гол запис, ще ви драсна една история, която баба ми ми е разказвала. Колко е вярна - не знам.

Та семейството ми от бащина линия е от едно странджанско село. Колкото пъти да ходех там с баба и дядо, винаги ми правеше впечатление една къща недалеч от нашата - стара, порутена, зловеща. И понеже от малка съм си любопитка, любимият ми въпрос "Кой живее тук" един ден беше зададен към баба ми. Тя ми обясни, че къщата е изоставена, защото всички, живели в нея са умрели. Случват се такива неща, за съжаление, но не това беше интересното в случая.
Баба ми ми разказа, че когато майка ѝ била малка, в селото се случвали много лоши неща - имало няколко наводнения, много хора загивали или изчезвали и въобще всички смятали, че над селото тегне лоша прокоба. Един ден някакъв човек сънувал Господ, който му казал, че в еди кой си августовски ден ще прати един елен в селото за курбан, за да може селото да се изчисти от лошия късмет. Единственото условие било еленът да пие вода от кладенеца в горе-спомената къща, преди... ами да го направят на курбан. Човекът, естествено, безкрайно впечатлен споделил съня си с всички, но никой не му вярвал (то сигурно сам не си е вярвал). Дошъл уреченият ден и - изненада! - някакъв елен наистина се появил в селото и сам си отишъл в двора на къщата с кладенеца. След като изчакали да се напие с вода, хората направили курбан и цяло село се включило в консумирането му.
Чудо или не, в следващите месеци нещастията рязко намалели. На следващата година същото нещо се повторило и така в продължение на 5-6 години винаги на уреченият ден от гората се появявал елен. Водата в кладенеца била обявена за светена и се смятало, че е лековита и общо взето всички били доволни.
Една година обаче еленът закъснял. Хората били изнервени от чакането и за пръв път не го изчакали да се напие, ами собственикът на къщата, в която бил кладенецът веднага го повалил. Пак правили курбан, но в рамките на година цялото семейство на мъжа, включително и той самият, загинало в различни обстоятелства (сещате се тогава колко деца са имали, така че става въпрос за доста хора). Не останал абсолютно никой жив от рода му и къщата останала празна.
Вече около 40те-50те години на миналия век, в къщата (която вече си имала славата на прокълната), се нанесло ново семейство от друго село. Направили няколко промени по външния вид и двора, включително и решили да си построят тоалетната върху вече изоставения кладенец. Съселяните им се опитвали да ги разубедят, като им казали, че кладенецът е свещен и не е хубаво да се прави такова нещо, но пришълците все пак направили както си били решили.
Един ден съпругата сънувала някакъв сън със старец, който ѝ казвал, че това място не трябва да бъде така, това било аязмо и голямо нещастие щяло да се случи на всеки, който се подигравал така. Баба ми още си спомня разказа на булката, но казва, че нищо не се променило. Излишно е да казвам може би, че в рамките на няколко години абсолютно всички от семейството загинали, въпреки че не всички живеели в селото.

След втората голяма трагедия, никой не се решил да се нанесе в къщата повече. Аз самата помня как тя си се издигаше зловеща насред останалите. Мисля, че беше през 2001, когато едно младо семейство купиха парцела и се нанесоха. Изцяло ремонтираха сградата (даже май я бяха съборили), построиха си чудесна нова къща в същия облик като по-старите в селото, а кладенецът почистили и обособили като истински, съвременен кладенец, а не просто дупка в земята с вода, каквото е представлявал в най-ранните години. Доколкото знам са си съвсем наред, даже май и дечица си родиха. 

На мен само веднъж ми се е случвало нещо странно, но то сигурно си има логично обяснение, защото аз не вярвам в такива истории. Предиповече от 10 години с брат ми бяхме на гости на баба ни. Тя живее в панелен блок на последния етаж. Бях в банята , когато брат ми дотича при и мен и ми каза , че имало земетресение. Казах му , че е невъзможно , защото ако имаше щях и аз да го усетя. Но той настояваше , че има и ме помъкна към стаята , където спяхме. Абажурът е ако се сещате от онези масивните със стъклените висулки. В момента , в който влязохме вратата се хлопна зад нас и започна така силно да се лашка все едно човек я блъскаше, а абажурът така се залюля , че мислих че ще се стовари върху нас. Изплаших се ( тогава бях на 17), но нали съм по - голямата започнах да пробутвам някакви измислени обяснения, с които да успокоя по - малкото си братче. Разбира се той не се върза. Преди време ми сподели , че същата вечер нещо тъмно и голямо седяло до леглото му и го гледало. Но за мен вероятно това е плод на детското му въображение. Чувала съм , че и друг път в същата стая са ставали странни неща.  И на майка ми и се  беше случило преди 3-4 години нещо странно, но въпреки това аз не вярвам , че има нещо паранормално. Според мен са наместващите се панели или нещо подобно.

Ще напиша за най-странната случка в живота ми.  От трудова медицина  ми откриха 20мм възел на щитовидната жлеза.Издадоха ми документ за да взема мерки. Взех си направлвние от личната лекарка и отивам на ендокринолог,който подтвърди наличие на възел.Попитах какво да правя и ендокриноложката с насмешка каза...."Незнам друг начин, освен операция" Беше лято и реших да изчакам есента -знаете лятото не е много за операции. Дойде есента и с нея много проблеми в личният ми живот.Една позната ми спомена ,че отключвала църква за късмет и ако искам да пробвам и аз.Речено- сторено .Запазих си ден да отключа Катедралният храм "Успение Богородично" гр Пловдив.Отивам рано сутринта преди работа и си чакам пред централния вход на храма ,по едно време жената работеща там отваря врата от вътре и аз изненадана и викам "Аз съм дошла да го отворя ,не ме ли видяхте" и се разплаках.Оказа се ,че трябва да чакам пред страничния вход-оттам се влизало. Съжали ме жената и ми предложи да отключа храма„Свети Николай” на няколко метра от катедралата и да ме запише за друг ден за "Успение Богородично". Та отключих и 2те църкви ,успокоих се и нещата малко по малко започнаха да се подреждат. Дойде ред да помисля за щитовидната жлеза отивам пак на лекар и се оказа,че  възел НЯМА.Ендокриноложката ей така аз също. Отивам на 2ри специалист възел НЯМА. На следващата година пак идва трудова медицина и пак същата лекарка .Нося и листа, на който ми беше  написа за възела .Жената гледа ,гледа всичко ми е ок,няма обяснение какво е видяла миналата година. Много приятели и колеги казаха,че това е  ЧУДО ,но моето ЧУДО се случи след това ,а преди малко го изкъпахме и приспахме с мъжът ми.
Стана дълго и може би неразбрано.

irendira  да си жива и здрава ,само хубави Чудеса да ти се случват !    

Sokericata dobra много ти благодаря

От няколко месеца прибирайки се от работа колата ми ВСЕКИ ден изгасва на едно и също място. Не правя нищо по-различно от където и да било другаде на пътя, имам стотици хиляди километри зад гърба си, а тази кола я карам от 10 години...

Моля те, кажи, че не е на някое пусто място 

Щом приемаш нещата по този начин ти пожелавам да преживееш нещо подобно, за да се убедиш, че историята ми е съвсем реална. Аз лично не знам какво ще се случи с психиката ми, ако имам такова преживяване отново и честно казано не си го пожелавам, приятелите ми също.

Аз не казвам, че не бих се изплашила.
Защото това е в разрез с възприятията на здравия и съвременен разум.
Но винаги съм си мислила, че ако светът около нас е като в приказките - със странните същества, със старото време, с причудливите форми на неопетнената природа, щеше да бъде доста по-цветно място...

да , той е точно такъв , нашият свят , друг е въпроса дали ние имаме очи да го видим такъв , а и право на това. 

Записвам се и аз да ви чета.
Много са ми интересни историите,които разказвате тук. 

Ще ви разкажа нещо , за което може и да ме нападнете , но то се случваше . Като ученичка нямах много забавления , за един  8 март получих като подарък карти таро +книга за картите . Това се превърна в мой отдушник от уроците и изпитите . Малко забавление , ей така с кафенцето . Изредиха се всичките ми съученички , приятелки , мама ... много се забавлявахме с "предсказанията " . Подреждах картите в подредба "Келтски кръст " и значенията им се подреждаха , някак последователно като филм. Така и не разбрах кога започнаха да ме търсят (познати , приятелки ) при проблем - някой изпит , семейни неприятности ... Но възприемах "гледането " като забавление , предупреждавах всички , че това е несериозно и не е решение на "проблемите" им . Един пореден път , седим си в кафенцето с една съученичка след училище разменяме си записки (училището беше такова , че използвахме повече записки , отколкото учебници) и тя настоява да й гледам . Аз като добър приятел и казах :" Абе какво толкова даваш зор , това е несериозно ." , а тя : " Несериозно , ма всичко досега ми се е сбъдвало " .  Аз бях в потрес и изобщо не й се вързах , но тя продължи да настоява : " За тебе може да е майтап работа , но всички те коментират , на всички си познала ."
В това време , един от постоянните посетители на кафето , дойде до нас и също поиска да му "хвърля " карти . Викам си , хайде какво толкова . Метнах карти на приятелката ми , после и на него . В неговата подредба излиза - смяна на местожителство или адресна регистрация (имаше такова значение една от картите ) ,  при което той се задави с кафето и ми вика " Браво бе , аз току що се връщам от общината - смених си адресната регистрация ! " . 
С времето гледах на много хора - приятелки си водеха близки , познати ... Всеки след това се обаждаше да сподели какво му се е случило . Интересното е , че никога не исках (особено от непознати ) предварителни обяснения , разкази или изобщо за какво идва да му гледам . Просто си подреждах картите и започвах да разказвам .Предлагали са ми пари , но никога не съм взимала , казвах на хората като имат излишни пари и мислят , че по някакъв начин им помагам да дават тези пари на хора , които се нуждаят , да правят дарения от сърце , не на мен .  Преди 2 година , при преместване , изхвърлих картите  - без да искам , били са явно при дрехи , които оставих до контейнера пред блока. Не си взех нови , не съм гледала от тогава . През всичките тези години , възприемах това като забавление , но до ден днешен хора ми звънят да ме питат дали може да им "метна едни карти" .

 Sokericata dobra
Звучи ми, като да си медиум зодията ти , да е Риби?