Продължавам да си чета, но след половин час някъде, усещам леко парене по врата. Отивам до банята и виждам на него един тънък и червен белег, все едно е одраскано от котка
Случи ми се и на мен с бащата на мъжа ми. Купихме си апартамент на зелено, но докато стане, живеехме при родителите му. Говорили сме си..как живот и здраве като имаме дете ще им го оставяме, как ще идват на гости при нас и т.н и винаги..не мога да го обясня, но сякаш някакъв вътрешен глас ми казваше, че няма да стане. Винаги съм имала едно натрапчиво чувство за нещо лошо, което ще се случи. Баща му имаше проблеми със стомаха, наложи се операция, съвсем рутинна, беше в болница. Всичко беше наред, но той реши да изчака един професор да се върне от отпуск и да го оперира. Спомням си как ни разказваше, че ще го изчака и моя вътрешен глас пак промърмори, че няма да го дочака.
Нямахме причини за притеснение и всичко това ме караше да се чувствам луда. После сънувах един сън, как се обажда лекаря на майката на мъжа ми, пита я тя ли е г-жа Х и и казва, че съпруга и е починал. Сънувах и скоро около този сън, че ми пада зъб. В крайна сметка, в ноща, когато е починал не можех да заспя. Спомням си как се задушавах. Беше в деня срещу операцията, мъжа ми спеше спокойно, сутринта щеше да ходи да дава кръв. Аз сновях из къщата...много ясно си спомням как просто се побърквах от едно натрапчиво чувство на безпокойство. В един момент се успокоих..и заспах. На сутринта бяхме на вратата, когато телефона на свекърва ми звънна. Попитаха я тя ли е г-жа Х, тя потвърди..и аз просто се отдалечих. Бях убедена какво ще и кажат. После тя изпищя... и така. Сега се чудя, можех ли да направя нещо? Дали някой щеше да ми повярва ако бях предупредила?
След тази случка се уплаших много, имала съм и други такива случаи, но това беше капака. Бях в стрес и шок. Отидох в църквата и се помолих никога повече да не усещам тези неща. Казах, че не издържам психически. Не знам как да ви кажа.., но всичко спря. Сякаш притъпух усещанията си. Преди можех да сънувам починали хора. Сега не. Сега дори не сънувам вечер, при все че преди сънувах постоянно.


Не спрях да се обвинявам,че можех да го предодвратя ако я бях прибрала у дома.защо не обърнах внимание на интуицията си... 
. Не ми се смейте.
мълчат и гледат единия от тях мъж започна да дърпа приятеля ми за ръката отново без да каже и дума аз почнах да се карам с него че си отиваме и няма да остава моя човек там
ядосах се започнах да крещя до тук нищо странно се като сън малко неприятен отвратителното беше начина по който се събудих това което усетих падане на леглото все едно се бях вдигнала във въздуха
бях на 24 години толкова с ще уплаших че отидох да помоля майка ми да се премести в моята спалня. Не знам дали човешкия мозък е способен да докара такива ефекти но беше ужасяващо 
беше супер странно като спазъм на мускулите, но доста по различно точно като блъскане изнервяше ме че не мога да спя нямах никакви проблеми в ежедневието си и започнах да търся причината за безпокойствието си. Накрая в един форум едно момиче ме посъветва да помоля ако има нещо или някой при мен да ме остави на мира
хора накрая наистина една вечер вече не ме беше страх а толкова ме изнервяше това блъскане тъкмо се унеса и ме блъска нещо станах ядосана и помолих нещото да ме остави намира легнах и заспах от тогава никой не ме е блъскал 
приятеля ми каза че съм луда 
Препоръчани теми