Юлски бебета 2013 - тема 25

Е не мога  да се понасям. От как съм на село, изядох поне 3 килограма сурова кайма  Слава Богу че е проверена, качествена и мляна пред очите на нашите от техни познати хора. Много обичам сурова кайма, това е нещо за което умирам просто ....

ММ дойде да ни взима. Получих си заветното пръстенче нооооо...да мрънна: не е това което си харесах, и не е моят размер.  Изрично казах и показах на сестра му какво съм харесала, изрично и казах че размерът ми е 16 ! И тя какво му е казала, какво е бляла, та 18-ка. И сега хем пръстена не е желания модел, хем ми е голям. Ми нямам късмет.

Баща ми си купи машина за отделяне на зрънцата грозде от чепките. Така виното става в пъти по-качествено, чепките само му придават кисел вкус. На всичкото отгоре ходи чак до Сливен да купува още грозде, при все че имаме такова ми ти голямо лозе. И сега ММ е  впрегнат да помага. Като иска да пие, ще помага. Наистина виното и ракията на баща ми са уникални и с много високо качество, но много хамалогия бе !  И като знам, че няма кой да наследи хобито му....

Бобето спи. Което си е цяло чудо при положения че тая машина така бучи.
Майка ми пък реши точно днес да извади и проветри всички обшити килими, пътеки и прочие чеиз. И за да е пълна картинката, някакъв човек ни докара гюбре....И у нас сме като селски комедиен филм....
Ауууу, дребното е станало ! Знаех си аз, че няма да спи в тоя шум....

Кате, аз не очаквам да остане в къщи. Баща му от сега го е засилил да го праща в чужбина. Даже като ни стопи тока нещо и на двамата, се майтапим че ще го пратим в пансион. Обаче бях свикнала като си лягам нощем ( 3-4-5 часа след мъжете), да го видя добре ли е, завит ли е и т.н. и да му се порадвам как кротко спи преди да заспя и аз. Да му подам бибата през решетката, ако се размрънка нещо, да ме замеря сутрин с мечето или с бибата, сякаш иска да ми каже "мамо, стига спа, време е да ме извадиш от тук!!!". А сега усещам как ще ме вдига поне един час по-рано с кански рев от другия край на апартамента. Но определено го има и усещането как малкото ми детенце се измъква от под крилото на мама, както и че сме го низвергнали самичък в пустата детска стая и че като се събуди нощем, няма да има кой да го утеши. С две думи да влезе нощем в стаята и да попита "Жорко, спиш ли?"
Кате, а ти като си и женска, и мъжка майка, по-различно ли ги чувстваш тези неща с двамата, че ми стана интересно?

Бемол, вярно че ме дърпаше. Аз бях забравила! Сега не съм усещала.
Ходи на лекар, дано не е нещо сериозно.

Близначе, тя сестрата на ТМ е в това положение в което ние бяхме преди година, не помнихме спали ли сме, яли ли сме. Не се сърди. Ще го стесните и ще си го харесаш. Със здраве да си го носиш! С любов ти го е купил Любо.
А грозде и ние рубехме. Когато ходихме на вилата. Ехе колко много съм рубила! Но минало време.

Моят любим мъж, ме е заринал с домати. Буркани да правя. Добре, че взе децата и изчезнаха нанякъде, че ако ми бяха и те на главата щяха да ми дойдат в повече.
Какво да го правя? Бившият ми мъж не се сещаше хляб да купи, а сегашният му дай само да пълни къщата. А пък аз все за нещо трябва да си мрънкам. Онзи не купувал, пък този много купува. Ей не може да ми се угоди на мен.

В интерес на истината еднакви са ми като чувство. Може би понеже има много време до момента с отлитането на пиленцето от гнездото и ми е спокойно. Но доста често съм си мислила за тези моменти. Шегуваме се с мъжа ми, че имаме още малко време да поживеем в апартамента и после с шутове отиваме на село, защото децата ще ни изгонят   А за отделната детска стая още отлагам. Имат си я, направена им е, само трябва да ги преместим. Обаче аз си я превърнах в офис, там си работя, детските тапети ми действат успокояващо   Но ща не ща, скоро ще ги пращаме там. Търсене ще ми е в началото, докато свикнат. Сигурно ще стават по няколко пъти нощем, ама и това ще отмине, все пак и те ще си търсят уединение. Не знам...но в едно съм сигурна - рано или късно патетата ще отлетят и няма какво да направя - c'est la vie  
Иначе за чужбина ако решат да ходят, няма да ги спра. Дори ще се радвам, въпреки че всичко в мен ще крещи 'останете'.

Ох Мадлен, Как си го описала, сърцето да ти се скъса. Сигурно е гадно. Ще  свикнем, с всичко ще свикнем. И аз така свикнах малкото диване да спи сгушено в мен и да ми пъха сутрин в устата малките си петички, че не знам как ще се разделим по различни легла, та какво остава в различни стаи.
Ама аз и с Калин бях така, пък сега е друго. Даже гледам много много да не му попадам под ръчичките, че много ме мачка. Той е почти колкото мен висок (е, 4см. е по-нисък) и като се метне върху мен, направо ме задушава. И тези ще станат ашлаци. Мен друго ме притеснява, споделяла съм ви, да съм мила и добра със снахите. Нещо което при мен ако не ми дойде отвътре няма как да го направя насила. Та от сега си повтарям "моите снахи ще са най-добрите и аз ще съм най=добрата свекърва". Ако не съм добра, ще ми вземат децата. Ох, как трябва да се науча да си затварям устата. Ами е толкова трудно.

Мен да ви кажа ме е повече страх от моментите, в които децата ми ще се сблъскат с реалността. От деня, в който, напр. Марти, ще дойде при мен и ще ми каже:"Мамо, приятелите ми не искат да играят с мен" или "Гошко каза на Пешо и Тошо да не говорят с мен" и така   Голям зор ми беше като тръгна на детска градина. Сърцето ми се беше свило като си помисля, че може да се прибере разстроен, че са се скарали с някой или пък сбили. Майчини неволи   Е, в детската само един път се случи да го натупа едно детенце, с три педи по-малък от него, ама проблема се реши бързо. Другата седмица тръгва на детска след 3 месеца почивка, ама ми е по-спокойно. Пък и той стана по-контактен, не като преди година-две, когато не знаеше и вода да си поиска...А едно време си казвах, че няма да съм от тия мъжките майки-орлици, ама хайде де - май съм сред първите редици 

Здравейте,

Бемолче - нямат си име или аз не знам за него двата различни типа градини. На място отиваш и си избираш. Там приема не става по точки, а на базата на лична оценка и тн. също така играе важна роля за колко часа го оставяш. Ако е за 5 часа много трудно сенамират места, но за 8 е лесно. Ние имаме право на 5 часа, но се надявам да успеем да извадим ваучери(там общината ти дава нещо като ваучери) за 8 часа, заради двете деца.
Мисти - не мога да родя там, защото не мога да ползвам осигуровките на ММ, защото съм по майчинство тук. Може принципно с международната здравна карта, но после е твърде вероятно да не одобрят плащането от нашата каса и да ни поискат да възстановим сумата. А облаги никакви. Паспорт не можем да вземем, защото не сме били 5 години там (или единият от родителите). Имаме право само на еднократна помощ, но за да я вземем трябва да се откажа от майчинството тук...абе не става. Тоест може, но ако ни изловят, че имам двойно осигуряване със сигурност ще ни обяват за най-големите престъпници и ще трябва да плащаме много. А раждането там е супер скъпо....

Та ние решихме да си остана тук и да родя тук. Не знам дали е най-правилното решение с оглед на Емито и липсата на тати. Но от друга страна и минимален риск е безсмислен.

Катенце - и мен най-много ме притесняват тези неща - да не я обиди или нарани някой. Искам около нея да има само най-хубавото, най-доброто. Но това е част от живота. Освен да ги подкрепяме в тези моменти на голямо разочарование друго не можем да направим.
И сега я гледам - отиваме на детската площадка и тя гледа по-големите сякаш иска да играе с тях, но не може. После си взима кофичката и лопатката (струва ми се, че въздиша) и продължава да си рине нещо си. Поглежда ме и светва - ето това ми е най-милото - като ме погледне и знае, че съм там и винаги може да намери много топлина, разбиране и обич. Миличките малки душици, какво ли им се върти и на тях, как ли се чувстват - сигурно понякога са тъжни, отегчени, огорчени. Но не могат да си кажат, нищо не могат и да направят...

Аз пък нямам притеснения, че някой ще го засегне, нарани или обиди. Той е малко непукист и е много ухилен, отсега си върви по неговия си път и не се заиграва много с деца или с нещо конкретно за дълго време. Дай му да крачи, да бута камиончето или да кара кола  Върви, върви, спира се поглежда някой, хвърля му една 24 каратова усмивка и си продъжава по пътя. Аз само го следвам, без да му се меся. 

Притеснявам се само да не остане гладен и жаден в яслата. 
Да ви се похваля- написах си дипломната работа. От март месец съм я почнала. 
Сега остава да обявят и една дата за есента  , че иначе целият труд напразно.
Е, естествено трябва и да я науча и да я защитя

Bliznache, пардон за тъпия въпрос, ама какво е гюрбе
Колева, ще стискаме палци. То и моя държавен наближава, а аз още съм само на средата на материалите, уж все си мислех, че има време, пък то летиии.
Жалина, браво, това е по-доброто решение според мен

Моята защита е сега на 26ти, а аз съм стигнала до 14та страница от дипломната  Нямам време бе хора. Ще се пръсна вече.

Гюбре е тор.
Явно трябва на баща й за градината.

Гюбрето са животински ла*на   или иначе казано угнила оборска тор.  Наторяват се ниви, градини и лозя.По нашия край е гюбре. ( Думата я използваме и за някоя изключително грозна жена. )
Весе, тая дума за пръв път чувам..."рубене". Ние му викаме ронкане.

Днес бяхме на лов. Разказа ми се играта. Изходих намсиколко километра. Нищо не хванахме. Едвам гледам. Поне си набрахме сливи от лозето, но Бобето побърза да ги изхвърли от касетките  

ММ прави пържоли. Боян прави бели.

Аз не искам да мисля за моментите, когато ще се отделят от мен.  Защо да се натъжавам от сега....

Какво си траете всички?
 Чакате да ви кажа дали съм се справила с доматите ли?
Разбира се! 
Сготвила (пълнените чушки, пояснявам заради разговора вчера във фейсбук), изчистила, направила 20 буркана с домати и два от големите с чушлета. Дете изкъпала, нахранила, сега баща му го приспива, а аз си запалих доволна цигара.

Жалинка, според мен сте взели правилното решение.

Колева, браво!

Ни ронкане, ни рубене знам какво значат. И това гюрбе за сефте го чувам....чувствам се много проста

Леле, колко нови неща научих Ама така ще е, като си нямам село да си ходя там Много ме е яд, че Емито няма да усети поне малко от селските лета, които връстниците ми имаха едно време