
Добре сме,живи сме ,макар и на крачка от смърта...Заминахме на почивка след това,защото тук не можех да спя,да ям,дори и да изведа детето си на разходка ,бях стигнала до хапчета.Починахме си добре,аз успях да притъпя усещанията и страховете си и се завърнахме.Час след като се прибрахме Ники заспа,пуснах бебе камерата и най-спокойно релаксирах след пътуването.Но на 10 мин.се събуди,като отидох тя не можеше да диша.Незнаех какво да правя,бях безсилна дори не можех да набера 112.За щастие баща ми беше тук извикахме линейка и зачакахме пред входа ....линейката не дойде.Качихме сме в колата и с бясна скорост потеглихме към болницата,сложиха й урбазон и поставиха диагноза спазъм на ларинкса.Сега сме добре ,пием АБ и оздравяваме.

Добре е, че сте живи и здрави, а с ТМ ще се оправите. Не може да се развеждате заради родителите. От една страна се постави на негово място, ако едните родители идват един път в месеца, а другите всеки ден, нормално е да се дразни. Дано бързо изгладите недоразуменията и всичко тръгне в добра посока. Все пак след дъжд винаги изгрява слънце 


Относно пристъпа на Николчето и поведението на мъжа ти съм напълно съгласна с Джина.Само ,че не разбирам ,къде е бил мъжа ти ,когато сте пътували вие към болницата ,с вас ли беше ?Не мога да си представя някой нормален човек да се сърди за такова нещо!В такава ситуация трябва да се действа бързо.По-скоро карането "като луд" е някаква измислена причина ,кипнало му било на човека.Не го оправдавам.Родителите са си родители.Нашите също много ми помагат,всеки ден след работа майка ми или баща ми гледат двете деца,за да мога аз да работя.Според ММ това бил ,защото помагали на мен.Като не искам - да не работя
Това за него ,едва ли не не е помощ.Родителите ми са ежедневно с децата ,а неговите са на село.Не бих се лишила от моите ,само защото неговите са далеч.Не ми се вижда никак честно.Това ми е болната тема.Ако майка му гледа децата за 1 час да пием кафе - голяма работа.Ако моята майка го гледа цяла вечер - не се забелязва.Това ме вбесява ви казвам.Мъжът ти трябва да се радва и гордее ,е уважаваш родителите си.Сигурно ти е много тежко ,но давай ,говори за това.Излей си душата.
А мъжът ти, както каза Джина, е идиот - вместо да благодари на човека, че му спасил детето. Ми те и нашите са тук почти всеки ден, а техните веднъж на 2-3 седмици, ама гък не е казал, защото му е ясно, че иначе сме за никъде, а пък и това, че не идват често не е моя вина.Препоръчани теми