Ето го СЕПТЕМВРИ свеж! Започва есенен бебевалеж - Тема 9

Честито на всички които гушкат своите рожби ,здрави и щастливи,много радост и усмивки,и нашия ред ще доиде които чакаме с нетърпение.

Момичета, моят Иван се роди днес със секцио две седмици преди термин. Тежи 3650 гр. и е висок 51 см. Като имам възможност ще пиша за подробностите. поздравления на всички вече родили мами и успех на тези, на които предстои.

Честита рожба,здраве и щастие с малкия човек. 

Кристина, честит да ти е Борис!   Много щастие и късмет му желая!
Слагай малкия често на гърда да суче (на не повече от 2-2,5 часа), за да стимулира гърдите.   И да припомня, че и коластрата е мляко.  

Искам бебче, прегръдки!  

Добре дошли на новите мами!   Ако желаят да ги запиша на първа страница, моля да пишат на мен или на Yoanny лично съобщение с инфо за тях.  

Адито, честита ти Мария!   Неща животът ѝ е пълен с радост и любов!

Вълчицата, честит ти Иван!   Жив, здрав и щастлив да ти е!  

*
Госпожицата все пак си дочака термина. хаха! Интересното е, че ми е радостно от този факт.   Нещо хормоните ми май съвсем за изтряскали!   Вече не ми се ражда.  

Моите мъки с болничните продължават.   Имам отказ от НОИ да ми го изплатят, защото уж съм имала неплатени осигуровки за два месеца за миналата година. Точно за месеците, които те твърдят, че нямам осигуровки, всичко си ми е платено... Днес се разходих до НАП за справка... все пак някъде са "потънали" две вноски и въобще някакви странности открих, аз съм си плащала всичко изрядно... Абе...   ТЪПОТИИ!

Честити рожбички на Кристина, Адито и Вълчицата!

iskambebche, твоето детенце и след кърменето ли има апетит? Моята гозпожица още докато я кърмя и заспива и после е голям зор да й дам и от шише, а кърма нямам достатъчно. Купих си специален чай, дано да помогне. Днес си понамокрих малко блузата, та може би има шанс

Карамелска
Той заспива докато го гушкам и кърмя. Даже го побутвам и пощипвам да се събуди, но като го сложа в леглото и вече не съм го гушнала, след 5 6 мин макс, магията се разваля и почва да пищи Както казва баща му : Реве все едно никога няма да му дадем да яде

Благодаря ви момичета   
За кърменето - слагайте често на гърдата и кърмата ще се появи, няма страшно за заспиването - нормално е да заспиват, слабички са още и при мен заспива набързо, но я чакам да се събуди, може и след 5-6 минути и пак и така ... няколко дни ще е така, после ще позаякнат и ще почнат да изсукват повече и да се засищат. Общо взето като се регулира лактацията - 6-8 седмици кърмене нещата ще са супер готини
Много усмивки   

Честити нови рожбички на новообебилите се   . Да са живи и здравички и да пълнят душите и сърцата ни с радост.

Ехеее колко нови бебчета си имаме, Честито на новите мамчета     

Аз пак се включвам с един въпрос - от 2-3 дни корема ми е непрекъснато стегнат и твърд, особено като легна вечер или по което и да е време на деня става твърд като камък. Това което ме притеснява, е че дори и като стана и се раздвижа остава стегнат, продължава с часове въпреки че не е болезнено. Заради това стягане много трудно усещам бебка кога се движи. Случвало ли ви се е и на вас и дали трябва да се притеснявам 

И моя корем беше така твърд вчера целия ден. Би трябвало това да са БХ контракции ама и аз се бях притеснила, защото бяха мног продължителни, почти не усещах разстояние между тях. Досега не бях имала подготвителни контракции въобще, така че не знам дали е нормално...

Чери, на няколко пъти последните седмици ми се е случвало подобно нещо. С часове корема ми стоеше стегнат като в една безкрайна контракция. Гадно е, но не е нещо страшно. Би могла да пробваш да се накиснеш под душа, топлата вода отпуска. Инверсия също би могла да поотпусне напрегнатите мускули. Как се прави инверсията тук: http://www.estestveno.com/node/42. Ако има и кой да ти направи едно ребозо - идеално!   (има го в същия линк как се прави, има и други полезни неща там)

Моята Зелка реши, че няма и термина си да уважи.   Забавното обаче е, че тапата ми за трета поредна бременност започна да пада точно на термин.   Иначе имам някакви си контракци, болки в пубисната кост и сакрума, шийката ми е доста скъсена, намират се и разни менструални болки...  Работи си нещо там мадамата. Днеска по едно време се беше завъртяла пак с гръб в дясно. Шегувахме се с мъжа ми, че нещо се е объркала. Трябва да си проправя път надолу, а не нагоре!  
Та чакаме си... къде търпеливо, къде не чак толкова.

Нощни, благодаря за линка. Малко ми е по-спокойно като знам, че не само аз съм така. От топлия душ не се повлиява особено, така че ще пробвам другите техники.
Твоята мадама се подготвя, пожелавам ти да те изненада много скоро 

Здравейте момичета, съжалявам, че се намесвам във вашата тема, аз съм от ноемврийските мами, но ви поглеждам и вас, за да знам какво ми предстои.
По повод стегнатия корем, аз бях по същият начин с постоянно стегнат корем и като легна и като стана, дори като се разхождам се стягаше постоянно, особенно когато се наведа и се изправя. Миналата седмица, когато бях на доктор, само като ме видя и започна да опипва корема и веднага ме попита, ти не го ли усещаш много стегнат, казах да, колко често ме пита - последните дни постоянно. Изписа хапчета х3 пъти на ден, за да релаксира мускулите, защото не искаме бебчо да се роди по рано каза.
Така че, най - вероятно вашите бебчета се подготвят!

Искам да честитя на всички мами, които вече гушкат своите рожби, а на останалите много леко раждане!

Здравейте, момичета

Добре дошли на всички нови мами

Да са ни честити всички нови бебчета, да растат силни, здрави и много обичани 

Пожелавам търпение на всички мами, които скоро ще гушнат своите мъници и леко раждане, разбира се 

Нощни, Зелката много своенравна излезе  , от 3 седмици се кани и все не може да се накани  . Тънем в очакване 

Savistoikova, пожелавам ти в най-скоро време да се гушкате вкъщи с малкия герой 

Да разкажа набързо за моето прекрасно раждане
На 04.09 бях на преглед в 14:00h, имах 5см разскритие, но никакви контракции и намерения на малката да излиза. Обаче кръвното ми беше 180/90  . Биха ми някаква инжекция за сваляне и ме оставиха за наблюдение, повтаряха ми , че трябва да предизвикаме раждане веднага, заради кръвното. Аз им казах, че сигурно съм вдигнала от притеснение, защото отидох с голямо нежелание на прегледа. Питах мога ли да родя нормално с това кръвно, казаха, че може но не било препоръчително. Както и да е, кръвното ми падна на 130/90 и ми предложиха да ме оставят там и сутринта да предизвикат раждането. Аз отказах и се прибрах. Но ми казаха,че да не си правя експерименти с кръвното, че е опасно и трябва да отида на другия ден и да индуцират раждането. Прибрах се вкъщи, поревах си около 1 час без да спра и с мм решихме, че ще отидем за индукцията на другия ден. Мерих си кръвното, седеше си високо и така... В 18:00 обаче, както си седяхме с мм и започнаха едни прекрасни регулярни контракции на по 6-7мин. ММ ми направи чай от малинови листа и едно шише с вода и изцедени лимони. Излезнахме, направихме си една яка разходка навън, като периодично се спирахме докато траеха контракциите. Прибрахме се около 00:00ч. Контракциите вече бяха на около 3-4мин и то доста болезнени. ММ постоянно ми масажираше кръста, обикалях от стая в стая, пиех си чайчето и водата, виках от време на време, говорехме с мм на малката  . Към 03:00ч болките вече бяха ужасни, тогава влязох в банята под топлия душ. МОМИЧЕТА, ТОВА Е НАЙ-СТРАХОТНОТО НЕЩО ПРИ БОЛЕЗНЕНИ КОНТРАКЦИИ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ГО. Топъл душ на кръста и контракцията си отминава почти неусетно. Така до 04:00ч, когато свърши водата в бойлера  . Звъннах на докторката и тя ми каза да отивам в отделението, като още по телефона и казах, че няма да дам да ме наливат с окситоцин или да ми пукат мехура (това й го изкрещях, защото ме напъна контракция  ) . След 5мин бяхме пред болницата и решихме да се разхождаме в близкия парк  Така убихме още около 30мин. Към 4:30 се качихме в болницата, акушерката ме прегледа и каза, е имам 9см разскритие  . После попълвахме документи и т.н.... Постоянно ме караха да лягам и аз постоянно ставах и се дупех напред на всяка контракция. Дойде и моята докторка, взе да ми обяснява как да напъвам. Дойдоха напъните и тя и акушерката само ми повтаряха да млъкна и че не напъвам добре. Тогава, като отминаха първите 3 напъна им се развиках и им казах, че вместо ма ми дрънкат глупости, по-добре да ми кажат как да напъвам ефективно... Та, за мамите първескини - Като усетите напъните, поемате дълбоко въздух и без да викае (защото изпускате въздух докато викате) затваряте устата и хубаво напъвате, все едно ви се ака (аз първоначално напъвах все едно се мъча да се изпишкам), но всъщност напрежението от напъна наистина трябва да е в ануса (някак си... ) Поне така при мен беше. Аа да, забравих да кажа, че водите ми изекоха преди да започна с напъните. Искаха да ми ги пукнат, но аз пак се развиках, че не искам да ме пипат, достатъчно че постоянно си завират пръстите в мен Та, напъвах общо 5-6 пъти и казаха, че съм готова за раждането и да съм се преместела на магарето. Тръгнахме към заветното магаре. Подпрях се аз н едно бюро и продължих да напъвам (то просто не можеш да се сдържаш) Те само ме пришпорваха и ми викаха да бързам , че не знам си какво щяло да стане. Аз само им виках да не ми викат. Както и да е, минаха няколко напъна в нагъзена поза и ми беше доста по-добре, стигнах до магарето и им казах, че няма да се кача, а и не можех (нещо имам проблем с тия магарета ) След още 3 напъна вече ме метнаха на магарето, казаха, че се налагало да ми направят епизиотомия.. та метнаха ме на магарето, цепнаха ме, последваха 2 напъна и изведнъж ми олекна, сякаш торба с камъни се изсипа от мен, погледнах и видях няй-прекрасното нещо на света, мъничка, опулена, с огромни ококорени очи и пънкарска прическа - дъщеря ми Христина . Развиках се на докторката: "ЗАЩО НЕ РЕВЕ????" И то горкото ревна  . Мога да кажа, че раждането ми беше превъзходно и протече, както аз го пожелах, с възможно най-малка намеса. След раждането ми пуснаха окситоцин, което беше по-болезнено от цялото раждане. Най-болезненото за мен беше, когато ме шиха, имах 6 външни шева. Упойката просто не ме хвана... Аз всъщност не помняболките преди и повреме на раждането, помня само тези от окситоцина и шиенето... Малакта се роди 2850гр., започнах да я слагам на гърда от петия час (когато ми я дадоха), вечерта към 22:00 ми тръгна коластрата. Кърмихме се цяла нощ, през 3 часа акушерката ми носеше шише с изкуствено мляко и ме караше да го давам, защото трябвало да наддаде детето, а на мен кърма едва ли щяла да ми тръгне така или иначе... Изливах млякото и подсладената вода в мивката и така... През 3-те дни в болницата целия персонал ми правеше забележка, че детето е нон стоп в леглото при мен и като ревне, го мятам на гърдата, дебнеха ме да бляза да се къпя и идваха да ѝ дават вода или от тъпото им мляко, но тя милата категорично отказва бибероните и ги бута  . На изписването бяхме 2800, т.е. свалили сме само 50гр. от рожденото си тегло  . Сега не знам колко е, но вече сигурно е над 3, такова коремче и бузки е наляла, че.....  В понеделник и вторник гърдите ми щяха да експлоадират, мм ми викаше, че съм млекоцентрала, а малката като започне да плаче и се започват едни течове и правя локвички на земята . Сега вече си взех подплънки  . Вчера ми махнаха конците та сега поне вече мога да си седна на дупето . С малката от първия ден се кърмихме легнали, че аз не можех по друг начин. Вчера пробвахме други пози, но нещо хич не ми е удобно и н можем да се нагодим, приемам съвети за лесна и удобна седяща поза, нещо ми отмаляват ръцете. Уж я подпирам на една възглавница, ама пак не става работата.

Извинявам се за разпокъсания разказ, вероятно съм изпуснала доста неща и може би не места се губи смисъла, ама здраве да е

Пожелавам на всички леко раждане като моето и не забравяйте да отстоявате позииците и желанията си

Хубав ден   

Много ми хареса разказа ти Беше много позитивен и хубав Да ти е живо и здраво бебчето и много да те радва