Изпращаме лятото сега, Декември ще сбъднем голяма мечта!

Аз, защото съм го правила, затова твърдя, че не променя. При мен, поне, но аз съм най-несантименталния и лишен от романтика човек на Земята, така че и за това не съм критерий.

Аз нямам намерение и да кръщавам, но не казвайте на свекърва ми

Точно при всеки е различно.Ние вече сме големи хора и оформени характери и знам, че не би променило нищо...не е казано, че нещо трябва да го направиш и да ти се случи, че да имаш категорична нагласа. Аз съм сигурна как ще се чувствам и какво ще стане, не съм тийнейджърка, която си мени мнението през 2 дни.
Други имат нужда от брачното свидетелство и им променя нагласата и ежедневието.Те реално затова и са се оженили-имали са нужда по една или друга причина.
Били сме изправени пред много изпитания, по-големи от един брак, та не мисля, че от към чувства ще ни промени. Финансово,материално също.
Не мисля, че нещата биха отишли на зле заради брачното свидетелство, по-скоро ми  е напълно безразлично.А щом е такова, защо да го правя.
И ние няма да кръщаваме, като порасне ако ще и шинтоизст да стане.Не съм вярваща и религиозна, за мен е излишно да си кръщавам детето, при условие, че няма да го възпитавам в дадена религия, а и не мисля, че би осъзнавало някаква вяра, а нали това е смисъла-да вярваш.

Елиас, не визирам теб, има и такива като теб, при които нищо не променя. При нас промени, както и при повечето хора, с които съм разговаряла. Но не можеш да разбереш без да го усетиш, това ми беше мисълта. Няма как предварително да твърдиш нищо не променя, това е само документ, хартийка, без да си разбрал от личен опит. Нито пък е смислено да кажеш, че можеш предварително да бъдеш сигурен, че нищо няма да промени, без да си опитал.
Аз съм и романтичен човек, може би и това оказва влияние, но е факт, че не съм само аз

Това за кръщаването е различно, то е въпрос на вяра Няма да й казваме на свекърва ти, стига да не подслушва тука
Аз съм вярваща и ще кръстя детето си, както и мъжа ми се кръсти, за да направим църковен брак, който даже беше първи - преди гражданското.

По въпроса за брака, напълно подкрепям Ади, сякаш аз съм го написала. Заедно със съпруга ми сме от 12 години вече, от които 8 години женени. Поживяхме си заедно 3.5 години и изживяхме страхотни мигове и пътувания. Дори се съгласи със желанието ми опити за бебче да правим след сватбата, за да не съм бременна булка (не че това забременяване стана лесно и бързо де, но Бог разполага ). Нямаше нищо по-хубаво от това да се видя булка, да изживея този ден пълноценно с любимите си хора, да направим меден месец и да се представям с госпожа...   Не мога да опиша и щастието на родителите ни ....
Но наистина след сватбата, отношенията ни прераснаха на друго, по-високо емоционално ниво. Станахме по-отговорни, по-влюбени от всякога и ....всичко.

Иначе за коремчето, отскоро почнаха да ми го пипат колежки, но ме предупреждават. Не ме дразни това. Продължават да ми носят храна като на маймунка, което мен лично не ми допада, но зная, че го правят от най-добри чувства. Дори и вече не зная как да реагирам, като ми кажат колко съм хубава бременна  

Но с брак или без брак, най-важното е да гушнем своите човечета декември и да видим наистина на каква любов сме способни оттук нататък  

Здравейте!Днес и ние бяхме на преглед,всичко е наред 26г.с 700гр седалищно предлежание финна мома ще е най вероятно.
За мен аз съм качила 3,5кг от началото до сега като последния месец200грама само което означева че съм свалила от моето тегло но доки казва,че не е притеснително,общо взето се чувствам прекрасно днес каката пообиколихме магазините харесахме количка и кошарка.
Лорели Луна на Бертони изглежда много добре на живо а пък не е скъпа и е много лека и маневрена.
Събота и неделя са последните ми работни дни в понеделник излизам болнични и просто нямам търпение..............

Аз храна не връщам, много се радвам като ми предлагат 
Наскоро така се смяхме- на зеленчуков пазар, аз избирам домати, мъжа ми- диня. Връщаме се до колата- аз нося освен доматите и един резен диня, една праскова и няколко сливи  Нито съм ги заглеждала, нито съм ги искала, но жената с доматите ми каза- ти може да не искаш, но детето иска и ми натика сливите в ръката, виждайки от нея на съседната маса, където ядяха динята ми отрязоха дебело парче и, въпреки протестите ми, го тикнаха в другата ръка, същата беше съдбата и на прасковата.
Хората са ми напълно непознати, но явно внимателни и мили- много сладко! Дано са такива и към наистина нуждаещите се от храна- дано дадат и на някое бедно, одърпано детенце и на минаващо бездомно куче...не само на очевидно негладуващи бременни 

Дразня се единствено на негативни истории като страшни ужаси, свързани с раждането на еди кой си и заключения като "Ти ще видиш като се роди"  - ще видя, знам, не е като да не съм виждала. Наскоро една приятелка с малко дете ми каза, че съм щяла да видя, аз пък и го върнах, че и тя ще види след някоя и друга година, когато синът и стане тийнейджър. Така де- като ще се плашим, имам какъв коз да извадя 

Здравейте, казвам се Ренета от гр. Сандански, живея в София. Това ми е първа бременност, очакваме нашето момиченце на 26 декември.
Наскоро се регистрирах в BG-Mama и все още опознавам сайта.

cilvi_05, поздравления за хубавите новини! Тази количка и на мен ми харесва- една приятелка има такава.
 renita_bu, добре дошла   

Аз , както казах, съм достатъчно съзнателна и се познавам идеално. Не ми дойдоха факсовете като забременях, не мисля, че ще дойдат като родя, също така не виждам от към чувства какво ще ми промени бракът. От към законови права ще промени, в психиката и емоциите ми-не. Както казах- щом нещо се е променило, значи човек затова го е и направил-имал е нужда от тази стъпка. Аз нямам и в мен нищо няма да промени, просто ще знам, че съм омъжена.  Вероятно ако вдигна сватба може да промени нещо в мен за известно време-ще ми докара нерви и дразнения. Всеки познава сам себе си и няма как другите да са като него. Аз единственото, за което мога да съм категорична в този живот съм самата мен и мислите и убежденията си. Та не знам какво толкова ще "видя" и аз, освен ако нещо не ме удари по главата или видя бялата светлина  Имам достатъчно наблюдения над близки, и те уж щяха да видят, сестра ми каза, че нищо не е "видяла" още, все още не разбирала какво трябвало да и се случи.
И на мен ми дават храна, аз си се радвам и си тъпча доволно. Много ми е хубаво хората да ми се радват, да ме тъпчат с храна, да се вълнуват с мен.

Каква е тая мания да се разказват страхотии   На мен единствено в Уелс като бях, сестри в болницата ми разказваха как техните бременности били ужасни, но моята със сигурност нямало да бъде такава. И до там. Тук никой не ми е говорил такива неща - за ужасни бременности, за ужасни раждания... Според мен трябва да има някаква мярка и хората да се усещат, да не стресират така бременните. Толкова като им се споделя, да изчакат за след раждането. Но - хора всякви.

В мнението си за това, че не виждам разлика със или без брак, имах предвид разлика, която детето евентуално би сравнило със своите връстници и приятелчета. Иначе определено смятам, че много неща биха се променили при нас самите с партньора ми, на едно духовно и интимно ниво. Аз определено искам да бъда булка, да има тържество, да сме само с най-близките си и приятни за нас хора, с които да споделим това интимно и щастливо събитие. Но всичко ще дойде с времето си, когато се почувстваме готови, тогава  

Ехaaa, продължават да се присъединяват бременни към темичката ни, много се радвам  Добре дошла, renita_bu 

renita_bu   
Добре дошла

Здравейте!
Интересни неща обсъждате. За брака, мисля като Адичка. Романтична съм, и може би даже малко старомодна за някои неща.
За кръщенето. Ние с мм не сме вярващи(но аз съм кръстена още като дете), но кръстихме сина си още на 4 месеца като беше, в норвежка църква(протестантска). Тук се кръщава предимно докато е бебе(от 3-6 мес). Така решихме, и не съжаляваме. Беше хубав ритуал. Сега и другото бебе ще си го кръстим, разбира се. Тук кръщенето не струва нищо, само "одеждите" на бебето за кръщенето(специални) си ги купуваш. Кръстници на бебето бяха пак семейство българи, чието дете е също кръстено тук. Но всеки сам си решава, разбира се.

Добре заварила

renita_bu, добре дошла  

Аз съм сигурна, че бракът променя и точно затова не искам да се женим, да не вземем да развалим нещо

Аз мисля да правим кръщене. Не съм от хората, които ходят на черква, спазват пости или други традиции, но винаги съм била късметлийка и в най-кофти моменти винаги се е случвало така, че всичко да се оправи за миг, та вярвам, че някой отгоре ме обича и ми помага. Брат ми се кръсти чак миналата година на 25 години и покрай събитието изчетох доста неща, как при кръщенето към бебето се "връзвал" ангела и т.н., изобщо, харесва ми ритуала и символиката му.

Вчера случайно влязохме в един магазин, и въпреки, че отдавна сме харесали количка, много ми допадна Бейби Дизайн Лупо, също са полски. Имате ли отзиви за тях?

Именно, това имам предвид и аз. В днешно време има много зложелатели - самите им връстници, които чуват от възрастните и възпроизвеждат чутото. Замислете се как се чувстват децата като ги определят с нещо привидно обидно като "извънбрачно" или "осиновено". За нас може да не е обидно, но за детския мозък е обида. Предпочитам да спестя на детето си да го обиждат с определения, които не е заслужило по никакъв начин. По-сложно ще ми бъде да му обяснявам защо мама и тати не са женени, от колкото да драсна един подпис.

Не знам на колко сте години, Ирайн, и всички, които подкрепяте несключването на брак. Аз съм на 29 и преди да забременея и да се омъжа мислех горе-долу като вас. Най-малко исках да изглежда, че съм се омъжила, за това, че съм останала бременна. Но сега мисля по съвсем друг начин.

Всъщност няма нищо страшно в това да сключиш брак с партньора си. Нещата не се променят (в отрицателен смисъл), ако и двамата искате да не се променят и ако и двамата уважавате решенията на другия. Дори можеш да си запазиш фамилното име, ако ти е много мило да се разделиш с бащиното или ако не желаеш да носиш едно и също фамилно име със свекървата. По-скоро, както Адичка е обяснила, се получава още по-голямо сближение. Като станеш семейство с другия, някакси ти става по-мил, поемаш някаква по-силна отговорност към него. И в началото е странно да го наричаш "мъжа ми" вместо "приятеля ми" или пък като видим някаква двойка тинейджъри и си казваме "ейй и ние бяхме гаджета едно време"...   Наистина, няма как да разбереш разликата, докато не се ожениш.

Ако, както казвате, сте си много добре без брак, логиката е да сте си много добре и с брак.  

А, за сватбата - за мен това ще си остане един много хубав ден с много усмивки и емоции. Защо да няма такъв ден в живота ви?  

За парите за сватбата - и ние се притеснявахме, че ще е голям разход, но в крайна сметка не сме изгубили нито стотинка, каквото си похарчихме, си ни го дариха гостите, а си останахме с много хубави спомени и дори с мечта да повторим сватбата.

За това, че бях бременна на сватбата - си беше друго притеснение, но абсолютно излишно притеснение. И рокля си намерих, с която почти не ми личеше коремчето, и на музика се наиграх и бебчето беше спокойно - смятам, че и то е чувствало положителните емоции заедно с мен.

Така че, дайте си кураж, момичета. Не е толкова страшно да драснеш един подпис, щом има любов и разбирателство, а ако има и бебче на път е още по-приятно.