Аз като оставих моето момче на 1 г. и 7 м. и почнах работа той лесно прие промяната и заспиваше много лесно, но от вратата ме хващаше на къс пас за неговото си право да сукне.
Виж целия пост
Дългокърмещи майки, да пообщуваме! - тема 35
- Публикувана: 5 септ. 2014, 10:05 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2016, 00:32 ч.
# 765
21 ноем. 2016, 21:01 ч.
# 766
22 ноем. 2016, 22:32 ч.
И моята беше така - за от вратата, но мина. Е аз от бих плавно и естествено след 2г и 8 месеца стаж с нея...общо от 2011 до 2016 бях в лактация . Значи, върнах се на работа, когато тя беше не 2годинки и 8 месеца след това успяхме. Сега от време на време иска да види цок цок, иска си, но й казвам че тя и кучето са ги изпили и няма повече и тя започва да ахка как са ги изпили и цок цок го няма и така.
Виж целия пост
Аз като оставих моето момче на 1 г. и 7 м. и почнах работа той лесно прие промяната и заспиваше много лесно, но от вратата ме хващаше на къс пас за неговото си право да сукне.
# 767
22 ноем. 2016, 22:42 ч.
При нас точно с отиване при баба за седмица се отбихме, но беше доста по-голяма и си беше готова вече за отбиване, само трябваше малко решителност от моя страна. Иначе към 2г. и половина започнах да ограничавам времетраенето на сукането, тогава вече позволяваше, но нощните си останаха последни, имаше кратък период, когато четяхме приказки посреднощ като се събуди. На мен след като около 2г. се мъчих с нощно ставане най-после ми дойде акъла в главата 
и изместих нейната кошарка до нашето легло. Така е и досега, макар че отдавна вече не е кърмаче, хем всеки има свое пространство за спане, хем като искаме се гушкаме. При нас чак след отбиването спря да се буди изобщо нощем.
Виж целия пост
и изместих нейната кошарка до нашето легло. Така е и досега, макар че отдавна вече не е кърмаче, хем всеки има свое пространство за спане, хем като искаме се гушкаме. При нас чак след отбиването спря да се буди изобщо нощем. 
# 768
24 ноем. 2016, 12:38 ч.
Момичета, имам нужда от съвет.
Момчето ми, на 1 г и 7 м, напоследък пак започна да хапе докато се кърми. До сега успях да преодолея няколко подобни кризистни периода, но такова нещо не ми се е случвало. Човекът хапе жестоко, с настървение, със сила, с някаква "садистична жестокост", ако мога така да се изразя
Както се кърми и изведнъж захапва със силно стискане на челюстите и дърпа. Дори не мога да предугодя кога ще се случи. Понякога пуска зърното, а след това понечва пак да засуче, аз позволявам, но вместо засукване, следва жестоко захапване. Ако пък не захапе, много бързо посяга и ме защипва с нокти и стиска жестоко и дърпа. 
Обикновено до сега, в периодите на хапане, съм сдържала реакцията си и всичко е приключвало като отмине периодът. Но сега е твърде болезнено и ми е невъзможно да се въздържа от изненадващите атаки и простенвам, проръмжавам, викам, поняког плача. Винаги прибирам "сергията" и му обяснявам, че боли, в повечето случаи и той плаче с мен. Вече му предлагам със свито сърце, цялата се сковавам в очакване на захапването. Онзи ден имах запушване на канал и се наложи едната гърда да предлагам по-често. Ами имах чувството, че ми е посиняло зърното от хапане, болеше ме дори от допира на бюстието. Вчера, при първото кърмене без хапане, започнах да го хваля, че не е хапал, че само е сукал, казвах му, че съм много щастлива от това. Имаше ефект до късния следобед, когато пак ме захапа леко. Днес пак започна от начало. Когато е много сънен и се оспива, не хапе, което ме навежда на мисълта, че го прави нарочно. Преди малко ме захапа до кръв...Не посмях да го приспивам с кърмене, заспа в количката. Ядосана съм му, колкото и да го обичам, но се опитвам последствията и реакциите да са сериозни, но без язвителност. Надявам се, да се получава.
Все още не искам да го отбивам, не мисля, ч сега е моментът, но вече и за това започвам да се замислям. 
Извинявам се за предългия и обяснителен пост.
Виж целия пост
Момчето ми, на 1 г и 7 м, напоследък пак започна да хапе докато се кърми. До сега успях да преодолея няколко подобни кризистни периода, но такова нещо не ми се е случвало. Човекът хапе жестоко, с настървение, със сила, с някаква "садистична жестокост", ако мога така да се изразя
Както се кърми и изведнъж захапва със силно стискане на челюстите и дърпа. Дори не мога да предугодя кога ще се случи. Понякога пуска зърното, а след това понечва пак да засуче, аз позволявам, но вместо засукване, следва жестоко захапване. Ако пък не захапе, много бързо посяга и ме защипва с нокти и стиска жестоко и дърпа. Обикновено до сега, в периодите на хапане, съм сдържала реакцията си и всичко е приключвало като отмине периодът. Но сега е твърде болезнено и ми е невъзможно да се въздържа от изненадващите атаки и простенвам, проръмжавам, викам, поняког плача. Винаги прибирам "сергията" и му обяснявам, че боли, в повечето случаи и той плаче с мен. Вече му предлагам със свито сърце, цялата се сковавам в очакване на захапването. Онзи ден имах запушване на канал и се наложи едната гърда да предлагам по-често. Ами имах чувството, че ми е посиняло зърното от хапане, болеше ме дори от допира на бюстието. Вчера, при първото кърмене без хапане, започнах да го хваля, че не е хапал, че само е сукал, казвах му, че съм много щастлива от това. Имаше ефект до късния следобед, когато пак ме захапа леко. Днес пак започна от начало. Когато е много сънен и се оспива, не хапе, което ме навежда на мисълта, че го прави нарочно. Преди малко ме захапа до кръв...Не посмях да го приспивам с кърмене, заспа в количката. Ядосана съм му, колкото и да го обичам, но се опитвам последствията и реакциите да са сериозни, но без язвителност. Надявам се, да се получава.Скрит текст:
Горе-долу това е ситуацията. Моля ви за идеи, които да изпробвам в неравната борба! Или съвети как да разбера къде е причината в неговите действия. Зная, че е най добре да не се реагира остро, а да се обяснява, но при такава болка е невъзможно поне да не изохкам силно. И докато, като беше малък и хапеше, ми изтръпваха прасците от болката, сега направо се просълзявам, така боли, а съм държелива... От зъбите остават да изникнат един предкътник и четири кътника, но не се вжда да се задава скоро, за да е в това причината.
Иначе, за да допълня картинката, като поведение също много се налага - не ми позволява да правя нищо, в което не може да се включи и той. Снощи се опитах да реша една кръстословица, докато той играеше с татко си. Въпреки съпротивата ми, накрая ми взе вестника, изхвърли го, после ми взе и химикалката и се върна да си играе... Не ми дава вече да ползвам таблета, да чета книга, да редя кубче "Рубик", докато седя при него. Отдавам му почти цялото си внимание. Гушкаме се, играем си и т.н. Домакинските задачи ги вършим заедно - пускане на пералня, простиране, готвене, прахосмучене, миене на съдове...до тоалетната идва с мен
Свиквам с тези неща, отвоювам по малко територия, за да се нагодим и всички да са доволни...
Като цяло, е умен, будно и енергично хлапе е и всичко разбира, но действа избирателно, естествено.
С храненето е доста капризен, яде само попара и бананови неща, понякога рови в чиниите ни, понякога хапва по малко принцеси, дори солетите не му се ослаждат кой знае колко.
Сега е с варицела, не показва да го сърби много. Сравнително леско я кара до момента.
Иначе, за да допълня картинката, като поведение също много се налага - не ми позволява да правя нищо, в което не може да се включи и той. Снощи се опитах да реша една кръстословица, докато той играеше с татко си. Въпреки съпротивата ми, накрая ми взе вестника, изхвърли го, после ми взе и химикалката и се върна да си играе... Не ми дава вече да ползвам таблета, да чета книга, да редя кубче "Рубик", докато седя при него. Отдавам му почти цялото си внимание. Гушкаме се, играем си и т.н. Домакинските задачи ги вършим заедно - пускане на пералня, простиране, готвене, прахосмучене, миене на съдове...до тоалетната идва с мен
Свиквам с тези неща, отвоювам по малко територия, за да се нагодим и всички да са доволни...Като цяло, е умен, будно и енергично хлапе е и всичко разбира, но действа избирателно, естествено.
С храненето е доста капризен, яде само попара и бананови неща, понякога рови в чиниите ни, понякога хапва по малко принцеси, дори солетите не му се ослаждат кой знае колко.
Сега е с варицела, не показва да го сърби много. Сравнително леско я кара до момента.
Все още не искам да го отбивам, не мисля, ч сега е моментът, но вече и за това започвам да се замислям. Извинявам се за предългия и обяснителен пост.
# 769
24 ноем. 2016, 22:35 ч.
Isa, моята бандитка - сега на 1 г. и 10 м. - имаше такъв период преди време, здраво хапеше и се бях видяла в чудо ...така и не разбрах каква е причината, вероятно дразнене от никнещите зъби. Почти нищо не можех да направя, освен да й обяснявам, че ме боли и да я прекъсвам. И тя ревеше, и аз ревях...но не открих друга рецепта (питах и консултантки по кърмене дали пък няма някоя хитрина, за да я спра, но нямало...). Просто отмина така, както беше започнало, не беше дълъг период (и аз се бях позапушила, много ми е познато състоянието) - това, което правиш, в общи линии е единственото... ще мине! Да кажат все пак и момичетата с по-голям опит как са се справили, ако са имали такъв проблем...
Впрочем, моята пак похапва, но сега като й кажа защо я прекъсвам, поне не врещи...вече разбира малко повечко...
Виж целия пост
...така и не разбрах каква е причината, вероятно дразнене от никнещите зъби. Почти нищо не можех да направя, освен да й обяснявам, че ме боли и да я прекъсвам. И тя ревеше, и аз ревях...но не открих друга рецепта (питах и консултантки по кърмене дали пък няма някоя хитрина, за да я спра, но нямало...). Просто отмина така, както беше започнало, не беше дълъг период (и аз се бях позапушила, много ми е познато състоянието) - това, което правиш, в общи линии е единственото... ще мине! Да кажат все пак и момичетата с по-голям опит как са се справили, ако са имали такъв проблем...Впрочем, моята пак похапва, но сега като й кажа защо я прекъсвам, поне не врещи...вече разбира малко повечко...
Препоръчани теми