КГБ = Клуб на Готините Баби - 149.

И така....
Пътувах с Глобал тур - ако трябва да оценя организацията по екскурзията - кръгла нула.
Тръгнахме от София, вместо да заобиколим ПВ, шофьора пет пъти ( 5!) мина около Бунарджика хуубаво да го огледаме от различни ъгли, леко се беше объркал човечеца.  Изобщо и шофьорите и автобусите им бяха под всякаква критика - ФИРМА ДАЦИ, Бобовдол. Движеха се много автобуси и коли, пътуваше се бавно, пътят е труден, замириса  на феродо  от натискане на спирачки. Нагъсто имаше полиция, но тя с нищо не улесняваше движението, и малко след Югово окончателно спряха автобуса и тръгнахме нагоре пеш.
Още при слизането екскурзоводката се покри някъде, може и да си се върна при шофьорите. Беше страшна тъмница, само звездите присветкваха, но народ, народ като на едновремешните манифестации....  много хора, и млади, и стари, и бебешки колички, и хора с бастуни и патерици...След час ходене стигнахме БОРОВО- от него нагоре са още 7-8 км доста стръмни.
Тръгнахме от автобуса пеш в 20.30 - горе бяхме точно в 24.00, крака не ни останаха, но .... точно в 24..00 когато камбаните зазвъняха приканващи към молитва ние минахме през портата  и сякаш попаднахме в омагьосам сюрреалистичен свят.  Хиляди светлинки от запалени свещички, хиляди хора, дошли по различни причини на това място, прави, седящи и лежащи по поляните. С приятелката ми разпънахме спалните чували и лежешком полуспящи на поляната изслушахме три-часовата литургия.
Какво да ви кажа за нея, не съм от най - вярващите, да не кажа хич, след всичко четено насам-натам за Пловдивския митрополит Николай, как да хвана вяра на всичко, което казва. Но наистина беше грандиозно, а той е добър певец и оратор ...Събудихме се в 6.30  и в  7.00  тръгнахме надолу към автобуса, който по наши сметки се намираше поне на 12-13 км .  Много бяхме изморени, едвам ходехме, коли ни задминаваха надолу и нагоре, от страни на пътя имаше хора с палатки, с одеала, други спящи в колите си.
Междувременно автобусът за да направи завой за слизане беше отишъл поне още два км надолу. Капнали се дотътрихме към 10.30 до него. Някои от групата още ги нямаше, на една жена и прилоша и извикаха линейка, няколко изпаднаха в истерия и направиха скандал на екскурзоводката.
Събрахме се, потеглихме. Ужас и безумие! Знаех, че е пътят е труден и страшен, но не бях очаквала такова нещо - на моменти на завоите гумите направо сигурно висяха във въздуха. Никаква организация ( въпреки полицаите  по пътя) - едни слизат, други се качват нагоре, по завоите положението ставаше инфарктно.
Стигнахме в Бачково, аз и приятелката ми направихме едно кръгче в Бачковския манастир и седнахме на кафе. Мускулите на краката ни подскачаха от умора. Бяхме закъснели поне с 3 часа с програмата на екскурзията. И когато отново се събрахме и екскурзоводката каза, че за Асеновата крепост се ходи 3 км пеш по камънаци, единодушно викнахме в един глас, че не щем повече обекти и искаме да си ходим в къщи.
Равносметката - беше впечатляващо, но много изморително изживяване.
Съжалявам, че нищо не видях от комплекса Кръстова гора, но почти съм сигурна, че този ,,Сървайвър'' не бих искала да изживеея втори път.