Мурат Йълдъръм и Сускунларите преди и след "Suskunlar"-60 тема

Така. Тук пише за една жена, която е родена и отрасла в Крим, а когато била млада девойка избухнала войната. По това време кримските турци страдали изключително много от жестокото управление на Сталин. Когато започнала войната мъжете били мобилизирани в Червената армия.
   След известно време Хитлер нападнал С.Съюз, а немските войски започнали да напредват на съветска територия. Тогава правителството в Анкара убедило кримските турци да се включат в редиците на немската армия. Казали им, че така ще е по-добре за тях, че Хитлер ще спечели войната и ще се освободят о Сталин.
   Тогавашното турско правителство, макар да не участвало във войната тайно подкрепяло Хитлер. Дори му осигурявало нужния за армията хром. Под влиянието на кабинета в Анкара кримските турци сменили редиците и с присъединили към армията на Хитлер. Нарекли ги Синия полк.
  След известно време ситуацията се променила. Немските войници започнали да отстъпват, а кримските турци били принудени да напуснат родината си заедно с тях. Войниците от синия полк заедно със семействата си първо се заселили в планинската част на Северна Италия. Без съмнение ако бяха останали щяха да бъдат избити от Сталин.  Заедно с полка избягали и хиляди цивилни кримски турци, които са се страхували от отмъщението на Сталин.
    Щом като съюзническите войски навлезли в Италия Синия полк вече не можел да остане там. Тогава ги преместили в Австрия близо до река Драва в района на Обер Драубург. Но мъките им не свършили. Когато Осма английска армия окупирала Австрия били пленени и изпратени в лагера Деллах. Може би са мислели, че ще им спаси живота това, че са военнопленници да англичаните. Мечтаели да отидат в Турция и да започнат нов живот, но за съжаление не станало така. През 1945 година от Лондон пристигнала телеграма, която заповядвала пленниците от лагера да бъдат предадени на Съветския съюз. Англичаните ги предали, макар че руснаците заявили, че ще ги разстрелят всички. Кримските турци много се молели но никой не ги чул. Тогава там се случило нещо страшно. Три хиляди души се хвърлили в редените води на река Драва, защото предпочитали самоубийството пред това да попаднат в ръцете на руснаците. Първо се хвърлили жените държейки децата си, а после и мъжете. Останалите четири хиляди души слушали писъците на умиращите. После били натоварени на вагоните, заковали дъски на вратите и влакът потеглил. Пътували три дни. Хората се надявали, че турското правителство ще им окаже помощ, ще отвори вагоните и ще ги спаси от смърт ,но не станало така. Вагоните били претъпкани, условията ужасни. Вратите били заковани с дъски отвън. От липсата на въздух и от болести някои умирали, но не можело да изкарват дори мъртвите тела.  Когато стигнали до границата  на Турция със СССР. Там турските войници слезли и влакът преминал границата. Там в  язовир Къзълчакчак ,  са се удавили  повече от две хиляди души.  Съветските войници чакали готови с пушки в ръцете от другата страна. Там са избити и останалите кримски турци. От Синия полк и семействата им не оцелял никой.
(осем хилядна армия от кримски турци, която по време на Втората световна война воювала срещу Червената армия на страната на Германия. С оттеглянето на хитлеристката армия от Крим войниците от полка заедно със семействата си бягат в Австрия. След което са пленени от войските на Великобритания и по искане на Москва са натоварени на вагони и през Турция са изпратени в СССР. Кримските турци напразно са очаквали, че Турция ще ги освободи и няма да ги предаде на СССР. Преди границата част от пленниците се хвърлят в язовир Къзълчакчак. Останалите са застреляни от съветските войници още като преминават границата)