Чичо доктор потвърди, МАЙ-ско бебче в мене спи! - Тема 2

  • 26 096
  • 700
# 345
Здравейте дами,
Честито и от мен на всички чули сърчица!!! Аз съм утре на преглед и се надявам да чуя сърдечното тупкане на бебчето ми!!!
Ще разказвам подробности после!!!
Успех на всички Simple Smile
Виж целия пост
# 346
Ще чакаме,да разкажеш,за топтящото сърчице,като го чухме с милото,то плака после половин час от вълнение.миг който едвали ще забравя.
Виж целия пост
# 347
vaninani , подобни моменти са незабравими. Въобще първата бременност е нещо изключително. Всичко е някак си прекрасно не зависимо от неразположението. При втората не е така или поне при мен. Таткото уж се радва, но "носенето на ръце" като миналия път въобще го няма. Wink Другите мами с повечко деца ще кажат при тях как е. 
Виж целия пост
# 348
Това да ни дойде мъниче,живо и здраво,друго не.Мила още лежа и мие лошо.Само мига,че чух сърчицето и го желаем все пак съм на 37 години ме кара да се усмихвам и да си го галя.Моля го да е по-добричко с мен,но май не ме разбира още
Виж целия пост
# 349
И на мен ми е първа бременност, много желано бебе, но ако кажа, че не се ядосвам когато се чувствам буквално като ла*но,  и че ми е прекрасно въпреки неразположенията, ще излъжа. Може би още ми е някак имагинерно, докато не го видя, докато не виждам как расте в корема, докато не започне да мърда не знам дали ще го проумея. Надявам се утре като чуя сърчицето, повече да го осъзная. Heart Eyes
Виж целия пост
# 350
Добро утро, момичета! Честито на всички, чули най- хубавият звук- на тупкащото сърчице! Силно се надявам утре да се присъединя и аз към вас!
Обаче, аз от няколко дни направо съм яхнала метлата... Все едно всички са се наговорили да ме дразнят и ядосват. И, за разлика от много от вас, които страдате от безсъние, аз страдам от липсата на достатъчно сън, насилствено взет от дъщеря ми. Знам че е нелепо да се оплаквам от дете на 5 и половина, но вече съм се видяла в чудо! От известно време се нагнезди да спи в нашето легло, уж беше временно, но вече напълно отказва да спи в стаята си! При многократните ми опити да я приспя там не си тръгвах по-рано от 23,30, изтощена от всичките ритуали и прищевки. Сега е същото, дори и да искам да легна по- рано от 12, трудно мога да заспя спокойно, започва се- искам вода, искам да пишам, чети ми приказка, дай ми играчките... Това ме докарва до истерия! И така или иначе преди 12 не заспиваме. Ужасно е, може би аз съм виновна някъде с възпитснието, но не знам вече как  ще я караме оттук нататък. Искам да имам един ден в който да си поспя, дори и с 1 час повече, но за съжаление единствения ми почивен ден се пада в петък, когато пък ставаме рано за детска градина.
Уф, пак ви занимавам с глупости, аз май освен да се оплаквам, друго не правя... Извинявам се!!!
Виж целия пост
# 351
StellaI i Фони Честити сърчица!

vaninan Добре дошла и успешна и лека бременност!

Future mom Чакаме да се похвалиш!

Аз за сега нямам никакви неразположения, но предполагам, че е рано.
Първата ми бременност беше много лека и безпроблемна, дано и тази е такава ако се развие ембрионче!
Виж целия пост
# 352
Късмет на мамите, които им предстои преглед! Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 353
vaninani , подобни моменти са незабравими. Въобще първата бременност е нещо изключително. Всичко е някак си прекрасно не зависимо от неразположението. При втората не е така или поне при мен. Таткото уж се радва, но "носенето на ръце" като миналия път въобще го няма. Wink Другите мами с повечко деца ще кажат при тях как е.  

Напълно съм съгласна с теб. Няма как да го има носенето на ръце, когато го има първото дете и ритъмът е определено по-забързан, а и мъжете ни приемат за ветерани - един вид ни е познато.

При мен лично втората бременност идва в момент, в който малкият не винаги спи спокойно, аз карам безсънни нощи и си мисля как ще ми се съберат над 4 години безсъние, но дай Боже всичко да е наред. Та аз тъкмо отбих номер едно и се зададе номер две. Има го и елемента на - тялото ми кога отново ще е пак само мое. Постоянно изпълнява функция.

Не ме разбирайте погрешно. Много щастлива мама съм. Второто дете е желано. Уморена съм, чувствам се много зле и мисля, че и ние сме хора и можем да си помрънкаме. Тежкото на втората бременност е и че наистина вниманието на околните не е същото като първата бременност, а домакинската работа, грижи по първото дете са повече.

Хайде аз отивам на преглед. Много надежди имам лекарката да ми помогне да облекчим симптомите.

При първата бременност повръщах по 4-5 пъти от осма седмица нататък. Дано не се стигне до там.
Виж целия пост
# 354
Честито на чулите сърчица и само такива новини и занапред!

Алия - и за мен беше много имагинерно преди прегледа вчера, но като го видях и чух сърчицето и даже видях как пулсира някакси го осъзнах и вчера ми беше доста приповдигнато и развълнувано и споделих новината с колежките и стана по-реално.

Обаче с първата бременност да си призная беше всичко много по-вълнуващо, както и Black Lady сподели. Сега съм по-претръпнала. И сякаш да обръщам внимание на бебето ми се струва като "изневяра" спрямо детето ми (на 5,5г). Не мога да обясня точно. Не знам занапред как ще се чувствам, дали 2-те мога да обичам по равно и да обръщам по равно внимание... И другото е, че откак съм бременна (синът ми не знае още) синът е почнал много повече да се гушка в мен, да ми казва, колко ме обича, все едно го е страх да не ме загуби, все едно усеща, че има нещо, което ще ме отнеме от него... Не знам, може и да си въобразявам, ама такива неща ми се въртят в главата.

Иначе от мъжа ми не мога да се оплача, и сега си е много внимателен и ме пази и гледа повече неща да върши и повече да се занимава с детето.

Малко се отплеснах, сори.

Много хубав ден от мен!
Виж целия пост
# 355
Благодаря ви момичета!
Успех на всички, които са на преглед, дано изпитате това щастие по-скоро!  Hug

Момичета, тъй като благодарение на Sweety си смених аватра и подписа, подарявам тази бременна комбинация!
Скрит текст:

Виж целия пост
# 356
И сякаш да обръщам внимание на бебето ми се струва като "изневяра" спрямо детето ми (на 5,5г). Не мога да обясня точно.

Чувствам се по абсолютно същия начин.  Hug Все едно съм излъгала малката. Аз и казах миналата седмица и тя първо не реагира, а сега обяснява как ще е кака номер 1 в света. А аз и повтарям, че винаги ще я обичам най-много от всичко на света и тя винаги ще е моето сладко зайче. За другото живи и здрави ще измислим друг прякор.  Wink Надявам се, че като и казвам постоянно, че я обичам новината за бебето не я стресира толкова, защото и тя на няколко пъти ме пита мамо, а ти обичаш ли ме...
Виж целия пост
# 357
Толкова време не пиша в темата, защото цари една еуфория, а аз хич не съм на тази вълна. Сега обаче след последните мнения не мога да не се включа.
Яд ме е на мене си, че съм такава, чувствам се виновна че не съм толкова щастлива като първия път. Тия постоянни неразположения ме съсипват, малката идва, иска да играем, да четем приказки, да рисуваме, аз все не мога, все ми е зле, баш като лайно се чувствам. Тя само ме гали и вика "почивай си, аз ще порисувам сама", обаче чувството на вина към нея ме изяжда.
Като си предстая обезобразеното тяло в края на бременността, всичките безсънни нощи, понякога се чудя за какво ми беше да се хващам отново на хорото. Срам ме е че говоря така, не ме съдете. Вярвам че е период и ще отмине, обаче имах нужда да изплача тия чувства на някого.
Виж целия пост
# 358
Mother of PrincesS и Black Lady -много добре ви разбирам, и аз съм така. И аз така вина изпитвам, че не мога пълноценно да му обърна внимание. Само ме вика да ми покаже нещо, да направим нещо заедно, а на мен ми е зле и не ми е до нищо, само искам да спя. Освен това като ми се радва и идва да ме гушка, само го бутам и се пазя, че ми забва едни лакти и колена все в корема и гърдите. Явно е нормално така да се чувстваме... Надявам се заедно с гаденето да поотмине и да мога по-пълноценно да му обръщам внимание поне до раждането, ама после няма как...
Виж целия пост
# 359
Момичета  Hug Явно и трите имаме един и същи проблем. И аз се надявам да мога да и обръщам повече внимание, а като се роди бебо живи и здрави си мисля да я вкарам колкото се може повече в грижите за бебо за да се чувства полезна и важна и да не страда.  Детенцето ми е най-важното нещо в живота ми и не искам да му причинявам болка или да го пренебрегвам. Дано успея  Praynig Мисля си, че ако децата са различен пол ще е по-лесно. Ще видим.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия