С шарените есенни листа идва втората черта--Тема 86

  • 24 988
  • 760
# 720
Здравейте!  Hug
Това с години заедно не е вярно,ние с ММ сме заедно вече 11години и дъщеря ни стана на втория месец опити.Не се тревожете за глупости...и като ви чета се чувствам късметлийка.Никога не са ни правили намеци,нито родители,нито приятели.Е,може приятели да са подмятали нещо,но ние тогава не сме мислели за дете и въобще не ми е правело впечатление.Оженихме се след 7години заедно,а дъщеря ни се роди на 9-тата.Както и никога не ми е било болно или неприятно,че приятелка или позната е бременна или е родила,даже напротив!Дано не засегна някой!Не ви упреквам в никакъв случай и не казваш,че е грешно!Всеки си има различна история и път,по-който минава...Аз разбирам нещата така-след като при тях е станало,ще стане и при нас! Да подкрепя оптимизма на Голденгърл!
И да нашите деца са специални:Най-желаните! Гуш на всички!Желая ви само хубави мисли,хубави резултати от изследвания и прегледи,хубави емоции с любимите хора и когато е писано хубави две чертички на теста за Б!
Виж целия пост
# 721
Йоли,за Бт-според мен в 7ч вече са нарушени правилата за мерене и затова Бт е по-висока.Въпреки че не си ставала от леглото,нямаш 3часа непрекъснат сън.
Виж целия пост
# 722
Кофеин,в началото и аз не разбирах,какво пък толкова се натъжават другите момичета в темата от прекрасната новина,че някоя близка или приятелка е бременна.Наистина не ги разбирах!Е,отне ми няколко месеца чакане и вече много добре започнах да разбирам усещането.Пожелавам ти никога да не достигнеш до такива мисли.Ами никой в никакъв случай не си мисли нищо лошо за въпроната бременна приятелка,но усещането при уж така хубавата новина е една спонтанна обсебваща тъга не за нещо друго,а само и единствено за себе си...
Виж целия пост
# 723
Пак ще се извиня,не искам да засена никоя от вас!Всеки възприема нещата по различен начин и го разбирам.Просто изказах мнението си,никоя не е в обувките на другата(както се казва) и ни най-малко не искам да упреквам някой за чувствата му.Безкраен оптимист съм и наистина вярвам,че всяка от нас ще сбъдне мечтата си!
Виж целия пост
# 724
Кофеинче, Маняна ти го е казала- то не е лошо чувство към самата бременна жена, напротив- страшно се радваме на щастието им, просто има едно тягостно чувство, че при нас не става. И то е към нас, не към другите. Ще ти дам пример: Да речем си удариш пръста и не можеш да ходиш от болка. При теб идва позната и ти казва "Мойте пръсти са прекрасни, никога не са ме боляли", ти разбира се, се радваш и искаш никога да не я заболят, обаче ти е гадно, че теб те боли. Не защото тя е добре, а защото ти не си. Това е чувството- защо аз нямам СЪЩО, не защо тя има. Щеше да е прекрасно, ако всички имахме, но не е така.
И все пак- ще имаме   bouquet 
Виж целия пост
# 725
Кофеин и на нас тази ни е 9тата  Crazy
Миналият месец мерих в 7, с алармата на мъжа за работа и БТ беше по-висока. Не съм се будила, сега ми стана любопитно ...
Аз не се обиждам, всеки си има виждане за нещата, според преживяното. Преди и аз не се замислях за тези неща, но напоследък където и да отида виждам бременни - навсякъде са. Не бейби бум, а бейби цунами се задава  #Crazy

Маце, скоро ще викаш, че са ти отеснели панталоните! Hug
Виж целия пост
# 726
Съжалявам, че пак зачеквам тази тема, ама така и така аз я подхванах, да се доизкажа!
Когато не мислех за деца, много ясно, че радостта ми за моя бременна приятелка беше огромна, в началото след като започнахме опитите също, но сега година и осем месеца по-късно и то с констатиран проблем,чувството никак не е същото, направо се ужасявам от себе си.И друг път съм го писала, все едно огромна буца е заседнала на гърлото ми и дума не мога да обеля, а в очите ми напират сълзи, а знам че трябва да се контролирам и да покажа някаква емоция,наистина няма как да се обясни,ако не си го изпитал. Снощи цяла вечер не съм спала, днес съм като парцал, даже помолих да ме пуснат по-рано от работа, защото се чувствам като болна.И никой не може да ме убеди, че това в такава ситуация е ненормална реакция.Просто наистина живота не е справедлив/открих топлата вода Simple Smile/,не е честно при някои да се получава веднага, още докато си го помислят, а други да живеят с тази тъга години. Хората се радват, че ще стават родители отново, а ти си с менструални болки и се бориш близо две години без успех, и знаеш, че и този месец е обречен. Звучи малко самосъжалително, знам, но ще ми мине, имам нужда от малко време. Извинявайте!
Виж целия пост
# 727
Зла овца, ТСХ при опити за забременяване е добре да е под 2.Фт3 и фт4 в случая са ти в норма, но ТСХ е високо.В норма е, но трябва да е под 2.Или поне това е мнението на д-р Начев.При него бях и при първата бременност, когато ТСХ ми беше 3,60.Сега при опитите ни за второто дете, пак стартирах с 3,60, но той държи са пия Л тироксин и да го сваля под 2.Трябва да го изследвам пак скоро.Да видим дали се е повлияло.
Не мисля, че ТСХ има значение на кой ден от цикъла се изследва.Важно е да не си пила кафе, сутрин рано най-добре.
Виж целия пост
# 728
Ох,момичета!Не исках да ви натъжавам,даже напротив!Вярно е,че след 2 години неуспешни опити,нещата не изглеждат така розови,но моля ви НИКОГА не губете надежда и не се отказвайте от мечтите си!
Рости,Голди Hug
Виж целия пост
# 729
Koфеин, няма нищо, не се притеснявай. Както казах трябва ми няколко дни и пак съм шест, ама днес поне, не ми е ден!
Виж целия пост
# 730
Ооооо, Кофеинче, далеч съм от отказване, мила!  Hug Ако трябва ще наритам задника на целия свят, но няма да се откажа  Mr. Green
Отивам да мия чинии и да готвя, че цял ден вися пред компа и нищичко не съм свършила  ooooh!
Виж целия пост
# 731
Има значение на кой ден е ТСХ - когато си в цикъл май беше една идейка по-ниско, затова е препоръчително да се изследва на чист ден за реални стойности. Потвърждавам за разликите в лабораториите - хващала съм разлики от две единици (през два дни тестване) в две отделни лаборатории при хормони (ТСХ и ФСХ. Оттогава само в репродуктивна клиника, че на тях им е важно да са им точни резултатите.

За бременните приятелки - ужасно е, защото е по-силно от теб. Преди се борех и се обвинявах, сега открито като последната дърта лелка ги нареждам едно хубаво пред ММ и се наревавам и гледам да ми олекне. Да ви кажа, нямам силите и да се преструвам, че се радвам. Последния път и ММ се покри в другата стая като получихме такава бременна новина да си поплачел на спокойствие докато аз мажа положението. Защо не се радвам:
- не знам колко им е тежко, ама нека им е тежко, за хубаво е, търпи се, имам чувството, че дори не се и радват, когато трябва. Дори и да имаш най-ужасната бременност в историята, за Бога, не се оплаквай - 9 месеца и ще имаш дете!!!
- виждаш безотговорно поведение и си скубеш косите и ти иде да ѝ скочиш как така не си пие фолиевата, как е хукнала на дълго пътуване без да се консултира с лекар, как продължава с тренировките, не защото не са прави и задължително ще стане нещо, има прекрасно здраво родили девойки, които не спазват никакви елементарни правила, дори не спират пушенето, а защото ти си дотолкова свикнал да имаш проблеми, че ще трепериш над себе си като над писано яйце. То толкова си го чакал, остава да рискуваш и с най-дребното, а насреща след добронамерен съвет ти казват "ами каквото е писано". Ха де??
- много удобно забравят за нашите проблеми, които ние никога не сме криели, и трият сол в раната. Малко здрав разум би бил подходящ. Например - не каниш стерилна двойка на кръщене. Съжалявам, но тук логиката е обратна - ние се радваме, но отдалече, всяко едно такова събитие е срив в системата за няколко дни.

Удобно съм се изолирала от всички прясно забременели и обебили се приятели, ако искат да се сърдят, няма начин да ме разберат и не им го пожелавам, но ако искам да запазя психиката си се налага да огранича контактите си.
Виж целия пост
# 732
bananarama, за съжаление децата нито се раздават по заслуги, нито пък е честно или нечестно кой кога ги получава.Както писах оня ден, всичко се случва точно тогава, когато трябва да се случи.Искам да разкажа моя опит.С предишният ми партньор правехме дете неуспешно 3 години, имам и 1 инвитро през този период.Разделихме се, но категорично не поради неуспеха ни с бебето.Срещнах друг човек.След няколко месеца опити, аз с изключително обременена психика, бях повече от убедена, че няма да забременея никога.Междувременно ми откриха ендометриоза.Оперирах се, лекувах се няколко месеца.Забременях скоро след това.
До ден днешен си спомням положителния тест...бях виждала на снимки, но двете черти ми се сториха като шега.Плаках цял ден.Не вярвах.Сигурно съм напишакала де що беше тест по аптеките.
Дори и ехографското изображение на бебето не ме караше да вярвам.Когато го гушнах след раждането, може би едва тогава осъзнах какво точно ми се случва.
Всеки ще сбъдне мечтата си - кой рано, кой късно.Но там някъде бебето на всяка една от нас я чака.Сигурна съм, че то чака търпеливо, да почакаме и ние  Hug


П.П.Estlar, важна е лабораторията, не денят  Wink
Виж целия пост
# 733
Ох, Естлар, права си и аз това искам, да огранича контактите си с тях, ама те пък са ми най, най -близките, от деца сме заедно. Истината е,че те никога няма да ни разберат, защо постъпваме или реагираме така, но пък и ние няма да разберем какво е да си бременна след разумен период от време и как бихме постъпвали тогава.
Аня, знам,че е така - всичко с времето си и не по заслуги, хубава история имаш и ти!
Виж целия пост
# 734
Бананарама, не се извинявай за чувствата си. Ние те разбираме и както не съдим забременелите с поглед, така и не съдим никой, че му е станало тъжно при вида на бременна или бебе. Всеки знае какво му е в душата и единственото което можем да направим за другия е да сме съпричастни... което е много трудно, ако не си споделил с никой  Hug

Естлар, много добре си го написала ...  Hug

Аня, радвам се за теб, радвам се че си сбъднала мечтата си ... дано всички я сбъднат!  Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия