След колко време дойде предложението за брак и как?

Бях на работа и мислех по този въпрос... Обадих му се и го попитах иска ли да се оженим, и той се съгласи 4 месеца по-късно всичко се случи!

Хаха, ти наистина си нетърпеливка 

Ние си бяхме говорили, че е добре да се оженим преди да започнем да работим по въпроса с децата, а аз много пъти съм му казвала, че дете без брак не искам. Предложи ми вкъщи. Беше направил вечеря, свещи и беше взел любимите ми шоколадови бонбони и между тях пръстена  много беше хубаво

След 2 години, 9 месеца и 12 дни. Предложи ми по най-прекрасния, най-идеалния начин, по който някой можеше да ми предложи, при това съвсем неочаквано за мен. Е, имах подозрения, тъй като бяхме говорили, но бях решила да не го мисля - когато стане. Е, бях повече от изненадана, когато се случи, че единственото, което успях да отговоря на Въпроса, беше само едно "Мхм!" през сълзи и то 10 минути след като ми го беше задал (не искам и да си представям какво му е било през тези10 минути  ). Е, след като и двамата се успокоихме, му казах "Да!" - един от най-прекрасните моменти досега!

Ох като ги чета всички тези предложения ми става много драго. Само да вметна,че имах 6 годишна връзка от която нищо не излезе, даже не живеехме заедно. Бях го предупредила,че деца без брак няма да го бъде. Тогава бяхме студенти и аз си казвах, че не бързаме все пак учим.  Но вече станах на 25г завърших и започнах да го питам какво става поне да живеем заедно и после да се женим. Но той се оказа мамино синче. А аз като станах на 25 и си дадох сметка,че не мога да го чакам и така изведнъж ненадейно открих моя съпруг. С него всичко стана бързо, почти веднага заживяхме заедно отделно от родители. Той ми каза,че иска да поживеем заедно за да е сигурен, да не би да сбърка. По едно време реших,че му трябва подбутане и му предложих аз но той с категоричен тон ми каза,че това е негова работа, той да ми предложи като реши. Аз го изчаках разбира се и след 1г и 5м, /всъщност утре ни е годишнината от годежа 6 април / той ми предложи брак. Беше много притеснен, беше разпитвал приятели как са предложили на жените си. Аз все пак като всяка жена съм романтична докато той не е. Бяхме си вкъщи двамата и приготвяхме вечеря. Бях седнала в хола и тъкмо почваше Стани богат-20ч той влезе целия вдървен, изключи тв и аз си помислих "И сега какво няма да гледам тв ли?" Седях си на диванчето по домашни дрехи, той клекна на един крак хвана ме за ръката и ме попита дали искам да се омъжа за него, с един много уплашен глас и празен поглед. При което аз изцъклих очи, защото очаквах да е романтично предложението а и съм му го казвала. В последствие замълчах и започнаха едни мисли да препускат в главата ми за свекърви и др.такива неща/които не са били тъкмо на място/. След мълчанието ми му казах "Да", той като грейна с една огромна усмивка и се за прегръщахме и почнахме едни любовни обещания да си даваме и после започнахме да звъним на приятели и роднини, след това отидохме да си избера годежен пръстен и след 6 м сватбата беше факт!
Ако ти не си казваш,че искаш брак след дългите години заедно мъжете свикват така и си мислят че и теб това те устройва. Така ,че му покажи че искаш, пък какво ще правите като сватба си е ваша работа. Някои чакат бременност но годините си минават, затова ако държите да имате брак си говорете с половинката за да си знае и му припомняйте за да не забравя ако ли не, вие му предложете брак, ако не се сеща сам поне да го хване срам! Успех

ivetgg, съгласна съм с теб, че трябва да си казва жената, ако държи да има брак. С малката разлика не бих предложила аз, то тогава ми се губи чара на момента.
 Винаги съм била на мнение, че планирано(щото всичко се случва все пак) дете няма да направя без брак. Сегашният ми приятел знаеше това от рано, както и че исках  точно него. Ние сме от 2012г заедно, миналата му казах в прав текст, че '15г-'16г е времето да предприемем това, за което сме говорили. Искам да съм млада майка,а знам, че не винаги се случва всичко от първия път и да имаме спокойно време. И ето след 3 години връзка, предложи ми, решихме есента сватба, а дори се пускат майтапи вече и за    . Не ми предложи на брега на морето или на екзотична дестинация, бяхме си вкъщи след работа, когато наистина не бих очаквала. Но ме направи щастлива факта, че се реши. Защото съм забелязала има жени, които държат повече на приказната романтика, за да има с какво да се похвалят.

Шоколадче, не съм съгласна с последното изречение. Аз съм голяма романтичка, обожавам изненадите, но това не означава, че съм си мечтала за романтично предложение, за да мога да се хваля с него. Според мен предложението ми беше повече от вълнуващо както за мен, така и за ММ.
Освен това приятелите ни бяха с нас и дори бяха замесени в изненадата.
За всяка жена точно нейното си предложение е най-милото и най-хубавото. Без значение е дали си на брега на морето или у вас, гледайки телевизия. Това му е хубавото на изненадата, защото се случва неочаквано и непринудено, но остава един незабравим спомен.

Не съм се обръщала към никого конкретно, просто познавам такива и го казах.
Ти защо сама се чувстваш обидена?
Аз също съм романтичка, но и няма да се тръшкам "их сяя що не е по така"( защото пак повтарям и такива съм чувала) . Аз съм щастлива, че пръстена ми е точно какъвто съм си го представяла , но не беше поднесен в стил "уауу". Но не това е най-важното за мен.Чувала съм жени, да казват: ако не било както трябва или с хубав пръстен биха отказали. И това ми изглежда като нездрава връзка, че търсят филмови вълнения и съответно, ако не ги получат - половинката не е правилната.

Явно, това което съм написала не е прозвучало както трябва. Въпреки,че не беше това което очаквах/обикновено жената си представя "УУАУУ"/, но в момента ми беше страшно романтично точно защото беше неочаквано за мен но явно и за него. И за момента си спомням с много носталгия и чувство и не мога да си представя да е трябвало да бъде по-романтично от това което беше. Даже тогава се просълзих от невероятното чувство, което изпитах! Но поста ми ставаше много дълъг и реших да не се впускам в още по-задълбочено разказване. А реших да му предложа съвсем неформално защото мислех, че се притеснява, за което се оказах в грешка. Той човека си имал план... ама ние жените... 

По никакъв начин не се чувствам обидена. Аз също си казах мнението. Кой както иска да се чувства. Не всички сме еднакви за щастие. 

кремче, и аз разсъждавам като теб, но има моменти, когато просто ми става криво. Всичките ни приятели се ожениха и все ни питат 'хайде, кога ще дойде вашия ред?' И не само приятели, но и познати - кои близки, кои не съвсем. Гледам с шега да отговарям, но ми става вътрешно неприятно. През последните няколко години дори престанах да казвам на родителите ми когато ходим на сватба - те никога не са давали зор да се женим, тактично си мълчат през повечето време, но дори и те по едно време се изцепиха при поредната сватбена покана: 'е, какво става, всичките ви приятели се изпожениха?!' Не зная как се очакваше да отговоря на въпроса. През годините ми е направило впечатление, че хората, които са заедно от много време (10 и повече години), но без брак и деца, в крайна сметка се разделят. И после точно тези мъже много бързо преодоляват страха от брак и се женят. И винаги съм се питала защо е това. Защото са намерили правилния човек? Все си повтарям, че от няколко частни случая не мога да вадя генерални обобщения, но това наблюдавам около мен и ми остава един горчив привкус в устата...

Има и винаги ще има хора, които ще се изказват по този начин- неподготвени. Дали без да искат или нарочно, не се знае. Понякога, когато връзката е дълга е нормално човек да си зададе въпроса- ама какво чакат още тези хора? Какво ги спира? Не се чувстват сигурни ли или какво?
На нас също са ни задавали този въпрос и то не един път. Толкова много съм се ядосвала, защото мразя някой да ми се бърка в личния живот. Още повече, че аз най-добре знам какъв човек имам до себе си и че не е причината в това да не иска да бъде с мен този човек. След това започнах направо да отговарям, че няма да се женим и т.н. Същата работа е и да те питат, ама деца няма ли да имате вече... Много несъобразително.
Понякога наистина мъжете трябва да бъдат малко подканяни. Когато им е писано да бъдат двама човека заедно, те ще бъдат. Има и вариант, в който единия никога не се чувства достатъчно готов за тази крачка и тези хора се разделят.
Има момент, в който на човек му писва да тъпче на едно място и иска раздвижване във връзката.
Като знам колко много го чаках това предложение. Чак не можех да повярвам, че най-после ми се е случило.

Мирандина, чувствам се точно по този начин. При подмятания от страна на роднини (основно от страна на неговите), аз прехвърлям топката с аргумента, че аз не съм отказвала.
Не се дразня, защото питат, а защото слагат сол в раната ми. Който поне малко ни е близък знае, колко ми тежи това обстоятелство и да пита е меко казано жестоко за мен.  
Мъка ми е, непрекъснато ме яде и тормози, ама гледам да си живея живота и да карам напред. Не мога все още напълно да се примиря, че никога няма да получа желаното предложение, че няма да имам брак, да имам сватба. Но всяко повдигане на въпроса води до караници. Това на практика е единственото нещо, за което сме се карали последните 5 години, откакто живеем заедно.

За децата е същата работа. Особено, че тук не става дума само за желание от страна на двама ни. Там са налице обстоятелства, нямащи нищо общо със желания и възможности.

Ние, въпреки че вече сме женени, още си чакам предложението /трудна е за обяснение ситуацията/ Няколко пъти подмятам, че очаквам предложение и т.н. и ответната реакция не е добра  С подобно притискане само съм го отказвала 

Хайде и аз да споделя моите вълнения относно този момент.
Ние сме заедно от 8 месеца,а от 6 живеем заедно.Аз съм голяма романтичка,но не държа на сключването на брак.Е иска ми се да се видя в бяла рокля,ама пък това няма да ми донесе щастие ,ако не съм с правилния човек.С моичкия още от самото начало си заговорихме за създаване на семейство,деца и подобни.Ние сме много открити и чеснти един с друг и знам,че той много ме обича и това е причината да го иска още от началото на връзката ни.От скоро( месец и половина-два) живеем в Германия и тук вече започнахме да си говорим за брак,но на шега.И така ден след ден шегички и някакви неясни намеци за бъдещето.При поредния такъв случай диркетно си го попитах "Слушай ти сериозно ли го мислиш това или просто си се шегуваме?" и той както стоя ми изцепи "А ти искаш ли да се омъжиш за мен или само си се шегуваме?" ,при което аз унемях.Не ми е падал на колене,даже пръстен нямам, а и не държа,но си беше по свой начин безкрайно романтично и прекрасно.И така вече плануваме сватба през Август,живот и здраве да се приберем в Бг.
Много щастие на всички и който не е получил предложение да го получи в най-скоро време