Помня, че си бях избрала леко провокативен аватар, за да не изглеждам прекалено смотана.
Научих се да добавям усмихнати емотикони, че много ме беше стегнала душицата от притеснение да не ме сгризат големите. И си спомням на Рокси столкърите, скастрянето на всеки, използващ аватара на Лиска, едни жени, които си изпращаха ангели и други, които наричаха болежките си "конфликти с еди кое си". Всеобщата мания по конската маска за коса и метеоритите в КМ, както и влизането на Мамасите в клюкарника, с аватара на Катрин Деньов и триумфа на номинациите. По-осезаемото присъствие на Хърмаяни, толкова се радвам всеки път, като я чета. При първата ни комуникация много харесваната от мен Андариел нещо ми се скара и си го спомням с усмивка Тогава се шашнах, разбира се, че са ми толкова еднопосочни симпатиите. Спомените ми тук са хубави, шарени, колко години вече все насам си ме влече
П. С. 17 отговора докато публикувам, отивам да чета