Как да бъда по-добра и по-търпелива към детето ми?

Чудесни съвети са ти дали.


Това и според мен е най-изтощителното - да очакваш да заспи и в крайна сметка да не заспи. Това психологически те смазва. Според мен, щом тооолкова рядко успява да заспи, престани да планираш спането и да се изнервяш. Не е ли опция по времето, когато другите спят, да го оставяш в детски център за забавление? Дори да си вземеш книжката и телефона и да седиш в центъра на кафето ще ти е почивка. Бих могла дори да ти препоръчам един в Лозенец, който ми е направил доста добро впечатление, въпреки, че и най-обикновените с басейните, пълни с топки и т.н. ще свършат работата.

От опит ти казвам, че НЕ Е НОРМАЛНО да си по 17 часа нон стоп с едно дете сама. И също не е нормално да си лягаш в 2 и да очакваш да си енергична достатъчно, за да забавляваш по цял ден едно 2-годишно. Просто трябва да намериш начин да ги промениш тези неща и един от начините е детския център, другият е да му измисляш занимания, които изискват концентрация и занимават детето за малко по-дълго - да пресипва бобчета от една купичка в друга с лъжица, да прелива вода (по възможност в банята или кухнята), да подрежда пъзели, да се прави, че готви (да му даваш да игра с и да сортира лъжици, вилици и особено големи бъркалки и черпаци), да му даваш различни буркани и шишета с махнати капачки, които да трябва да сложи... Но тези занимания не ти дават истинска почивка и спокойствие, а по-скоро време да сложиш манджата или да измиеш съдовете... Други, не толкова желани занимания, но по-добри от това да си крещите, са филмчетата - ако пробваш достатъчно, все ще намерите любими, с които да се позанимава, както и говорещите животни на андроид От този тип http://talking-tom-cat.en.softonic.com/android. Може да действат направо като детегледачка, защото са много интерактивни. Но пак казвам, трябва да намериш реална помощ, няма да се справиш сама. Полудневна ясла също е добър вариант, ако можеш да си позволиш таксата и детето има желание да ходи.  

Не всички деца могат да бъдат накарани да спят еднакво - темперамент и разни физиологични причини. Пък и някои просто у дома не заспиват, макар на градина да биха спали - странно, но факт.

Последно, не си виновна за нищо, напълно нормално е при дадените обстоятелства да се чувстваш и действаш така, всеки би луднал. И много от нас СА лудвали . Детето ще разбере, но трябва да намериш редовна помощ. Дано таткото разбира и ще те подкрепи в това (финансово и морално, щом не може достатъчно да помага лично).

Това е вярно - ако аз легна с тях и те заспиват много по-лесно. Ако спя с тях, спят много по-дълго Напоследък по-рядко се случва да спят по едно и също време, но за мен това е закон - спят ли те на обяд, спя и аз. Зарязвам всичко, ядене, оправяне, чистене, всичко и лягам. Моята почивка е свещена колкото и тяхната, иначе съвсем не знам какво щях да правя.

Сетих се нещо смешно.В този период ,като ще ни идват гости едва хващах ММ да
го гледа за 1-2 да поизчистя и да приготвя масата.Влизат гостите -приятели.И аз
казвам -Нали видяхте,че е поприбрано и изчистено...И казвам на детето -Гоше влизай
мамо и ти.И след 15мин. старата картинка.
Започнах да търся комичното в трагичното.Който ще разбере,ще разбере.Който
не иска-няма.

Гости каним само и единствено в събота вечер, след като сме имали време да изчистим и сготвим.

В един момент се отказах да приспивам сина ми (беше на 2 и малко), защото видях, че няма смисъл. Но за сметка на това, следобед за 2 часа трябва да стои в стаята си - ако иска, може да спи, ако иска, може да си играе, да си разглежда книжки или да се занимава с нещо друго, без да вдига шум. Наричам го "време за почивка" и той постепенно свикна. Случвало се е да го намеря заспал.

Дете на 2 и 9 месеца вече е достатъчно голямо, за да му се обясни - "Мама има нужда да си почине, ти през това време можеш да правиш еди-какво си." И изобщо не е нужно майка му да му измисля непрекъснато забавления. Трябва да се остави и нещо на въображението.

Лекси, той явно умее чудесно да се забавлява сам, докато мама има своя работа или си почива.
Ако твоето дете чупи мебели в стаята си, докато ти си почиваш тези 2 часа, щеше ли да го оставяш? Явно това дете има нужда от повече внимание, нищо че е вече достатъчно голямо да си играе само. Аз предполагам, че е като при нас - скучно му е сам да играе вкъщи, разрешените забавления са изчерпани и ако не го забавлявам, докато не гледам, се разнообразява със забранените. Е, чак да чупи, не, но прави други неща, които знае, че не разрешавам. Навън е страшно послушен, играе си с това ,което му е интересно (други деца, колело, топка, тебешири, катерушки) и няма караници, няма нищо - щастливо дете.
Иначе си права, че най-добрият вариант за мама е повечко време вече да се заиграва само и да слуша, когато му казва, че не се рисува по стените.
Авторке, как се представя детето, когато сте навън? Как се забавлявате, прави ли бели?

Няма мебели в стаята, които да чупи. Нито има на разположение боички или други неща, с които може да направи беля. И, не, не съм го оставила без надзор сам 2 часа, естествено. Нито е станало от първия ден. Нужно му беше време, за да свикне. Но нямах голям избор, защото имах новородено и нямаше как да му бъда вече на разположение по 24 часа в денонощието, дори и да исках. Така че той постепенно се научи да има своите занимания, защото също нямаше друг избор.

Детето няма стимул да се занимава само, ако е свикнало, че майка му е там, за да го забавлява нон-стоп. Говорим за дете на почти 3, не за бебе на 6 месеца.

Другият вариант е дневен център, за няколко часа на ден, както вече предложи някой.

Третият вариант - да си лягаш в 2, да не спиш, да работиш, да въртиш домакинство, да се грижиш сама за детето и през останалото време да си винаги усмихната, спокойна и ентусиазирана - аз не се сещам как ще стане.

По принцип, детето е достатъчно голямо, за да разбира, че ти си заета и трябва да се занимава само, както е и  достатъчно голямо, за да му се тренира концентрацията, т.е. да се занивава самостоятелно с нещо за повече от 5 минути. Но това е на теория . Практически съвет в тази насока не мога да дам, освен да се накараш да ОЧАКВАШ и ИЗИСКВАШ от него да уважава твоето време (а не да се чувства пълновластен негов господар) и да не скача от занимание на занимание, а да завършва едно занимание докрай, като след това си прибира материалите (wishful thinking, знам, но е нужно).

Дневният център е колкото за тебе, толкова за него. Всички печелят. Не му мисли.

авторке, мисля, че трябва да смениш режима. та ти спиш по 5-6 часа вече близо три години и освен детето и домакинството, работиш. това е опустошителен ритъм, който направо те изцежда! доколкото си спомням от друга тема, скоро детенцето ти ще тръгва на градина. това трябва доста да облекчи положението. опитай се да се погрижиш за себе си, временно намали работата от вкъщи, оставяй детенцето при някого или в детски клуб за 2-3 часа.
аз понякога ходех в детски клуб до блока. понеже детето ми не искаше да остава само, влизах с нея и си носех лаптопа. тя играеше, а аз работех. понякога просто пиех кафе и се опитвах да си почина, докато момичетата от клуба я забавляват.

Много е трудно между 2 и 3 годинки, знам.
Аз си имам вече изграден стереотип - не го слагам да спи следобед, но в 8, 8 и нещо започвам да го подготвям за сън - баня (пазя му бебешкото корито, напълвам го с топла вода и му давам гумени играчки, чашки и панички; оставям го да се плацика, докато водата не изстине); директно след банята, слагам пижама и отиваме да кажем "лека нощ" на останалите у дома; следва приказка - която наистина много помага в успиването (и за това имаме изграден ритуал: облягам се, а той се гушва в скута ми, за да гледа картинките, докато чета); след приказката гасим лампата и го галя и гушкам, докато се унесе. В девет-девет и нещо е заспал, и аз разполагам с вечерта си - интернет, четене на книга, филм.
Домакинската работа я правя през деня, малко по малко; готвя прости и лесни за приготвяне ястия. Единственото, което си оставям за вечерта, е гладенето.

Детето ти няма да те намрази, но тази изнервеност и липса на почивка е вредна за теб самата. И според мен проблемът идва от това, че ти разчиташ на неговия сън, за да си "откраднеш" малко време за себе си. Може би наистина трябва да се пренастроиш и да свикнеш с идеята, че няма да спи в повечето случаи.

При нас нещата бяха подобни - дъщеря ми отказа следобедния съм преди на навърши три години, а месец-два преди това, аз прекарвах по два-три часа на ден в опити да я приспя. Изнервях се ужасно, докато не осъзнах, че това е тормоз и за двете ни. После дойде един много кофти период, в който тя се изморяваше ужасно към 18 - 19 часа и ставаше натърпима, именно заради липсата на обеден сън, но пък започна да си ляга вечер по-рано. Има един период на свикване с новия режим, но след известно време нещата се подредиха идеално.

Идеята да си почивате за час-два заедно на мен ми се струва добра - тъкмо ти ще си починеш малко. Разглеждайте книжки, четете или го насърчавай той да ти разказва нещо.

Enidi- и мен ме е страх , че с това неспане ще има проблеми в детската с лелките , а хич не ми се иска , някой да го навиква , защото не иска да спи. Да възможно е да наследствено, и аз като малка не съм искала да спя. Ползвам кола, само че малкия, не иска да заспива в нея. хахаха дори не сика да подремне там. Бил е адски уморен и пак не е заспивал. Пускам му на обяд песнички, приказки, пея му, оставям го сам, карам му се , правя се на заспала и др.и др. неща, но нееее иска хихи.
Хубава идея сте ми дали за парти център , тук в квартала имаме един страхотен, сигурно е имало месеци в които сме изкарвали заплатите на момичетата там, но откъм финансова гледна точка, СЕГА максимум 2 пъти в седмицата ходим.
Ще си преорганизирам деня определено.
И да прави сте, психически се настройвам за малко релакс, и след като не го получа-съзнателно психически и физически не се примирявам.
Той на почти 3 год. може да играе сам, но не за много дълго хаха, предпочита занаятия за възрастни, миене на чинии, пране на гащи, готвене, пускане на пералня, отваряне на фурна , пускане на микровълнова, рисуване по стени, чукане с чук, и някак си съм пригодила домакинските уреди и за него, Но понякога играта му започва да става агресивна и си го отнася шкафа, който е толкова разглобен от игра.
Навън не прави бели, тогава е съвсем различно дете, добро, мило , игриво послушно хахаха.
Режима ми е опустошителен - от скромните ми 56кг се стопих на 49-50кг.
Искам да дам всичко от себе си.
Така се получиха нещата при мен, че заради тежка катастрофа останах без крак.
Не исках да бъда майка , която отсъства и когато трябваше да ходя на рехабилитации стоях в къщи при малкия, защото аз съм му майка и не сиках , да бъда съжалявана или непълноценна.
С напредване на възрастта ,може би всяка една от нас разбира , че не сме на по 20-23г. да стоим будни и активни по 17 часа

От вашите съвети ми стана толкова добре на душата.
Днес също не е спал, но му намерих занимание от вашите съвети, и вътрешно си наложих, че няма да спи на обяд и точка!!!
Благодаря виии :**

miliontravel,

всичко ще дадеш, но само за кратък период от време. А детето ти ще има нужда от майка още дълги години. Почивай си и се грижи за себе си, за да можеш да се грижиш добре за него.

Родителите са хора и също имат нужда от почивка и време за себе си. Колкото по-рано децата приемат този факт и свикнат да се съобразяват с него, толкова по-добре за цялото семейство.

Колкото и изтрито да звучи ,ако ти си спокойна и детето ще е.Всички се караме на децата.
Не се притеснявай много за счупените неща.По скъпите прибери.След година-две
ще започне да слуша какво му се говори.А и идва момент за ремонти.И няма да има
спомен от белите.

Може би се повтарям и извинявам се, ако е така, ама защо не пратиш детето на детска градина или поне полудневна занималня или както му викат в БГ?

Ние си нямаме татко и с моето сме като скачени съдове през уикенда и ваканциите. Иначе аз съм на работа, той - на ясла. Понякога обаче си позволявам да го оставя на гледачка или с баба му, за да мога да отида на пазар по магазините, на културно мероприятие или да се видя с някого. Рядко ми се случва - веднъж на 3-4 месеца, но ми се отразява много добре. Пробвай, ако имаш възможност.