Наистина моят опит с Даша за приучването към тоалетното легенче не е полезен в случая, то работи много добре, но при здраво, енергично коте, което не ходи до тоалетната поради други проблеми - като те четях, само си мисля, че котето е силно болно и се предава, затова така се държи, незаинтересовано, апатично.
Съжалявам за котето, Таня67. Мъчно се спасяват малки котета...
Как къпете котки имаше въпрос, и аз да си кажа, както навремето като дете научих от книгата за котки, която имам: приготвям 2 легена, или една мивка + един леген, с топла вода. Водата да стига до корема на котката, не много по-високо, за да се чувства стабилна. В книгата пишеше да се сложи хавлиена кърпа на дъното за стабилност, но никога не проработи това и го намирам за безполезно. Около мивката/легена се разчиства всичко, до което котката може да се добере в опити да избяга.
Слага се котката вътре и се държи за врата - ако е кротка, с ръка на С около врата и гърба, ако се бори, за кожната гънка и леко повдигната. Говори й се спокойно, с укротяващ тон. Със свободната ръка се полива котката, като се напоява и подкласа на козината. Малко количество шампоан предварително се разрежда с малко вода, полива се, разтрива се - ушите се пазят. Полива се пак с водата, в която е, за да се отмие повечето пяна, и се мести в другия съд с чиста вода. Там се полива с чистата вода. Вдига се, внимателно се отцежда и се увива в голяма хавлиена кърпа. Практически всичките ми котки на тоя етап от процедурата са толкова благодарни, че ги вадя от водата и са така ошашкани, че седят мирно в кърпата, ако са добре увити. След някоя и друга минута котката се пуска, по възможност в малко и топло помещение, понеже иначе бяга черта и се завира във възможно най-затънтеното и прашасало кътче в къщата, от където експедитивно обира всички паяжини и боклуци. В другия вариант котката отива и сяда да се ближе на места като диван с нова дамаска, леглото с чисти чаршафи и т.н. затова - на топло място, където има постлано къде да седне и да се отдаде на цялостно близане. Котката трепери и има като цяло много ядосан и тъжен вид едновременно, често бяга от човека,сакън да не вземе пак да я потопи във вода. След някое време близане доверието се спечелва с порция храна
А Даша вече е една палава, жива и будна девойка с установени навици. Научих я да 'носи' станиолено топче, което много впечатли мъжа ми, който продължава да мисли, че колкото повече кучешки привички има едно животно, е по-умно, без да се замисли, че кучето не лови и не носи мишки (освен някои породи), но това не го прави лошо животно
Сега това е новата игра у дома - хвърляме топче, Даша се затичва след него, обикновено се изтрещява в стена/шкаф в крайната дестинация на бягането, хваща топчето, носи го и го пуска на 30 см от нас и чака да й го метнем пак. Станиолените топчета винаги са били на огромна почит от котките у дома, бърза и евтина играчка.