Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 286

  Съгласна съм, че като Йомер Енгин не е това, което сме свикнали да виждаме. Няма да нищя филма сцена по сцена като някой досаден критик, та да досаждам и на вас. Само ще споделя общото си впечатление.
   Мисля, че някъде след 4-5 серия Енгин се отърси от обичайното си отношение към своите герои. Досега към всеки то тях той подхождаше като към "пътешествие" (цитирам собствените му думи) - опознаваше го, започваше да го изгражда стъпка по стъпка, да го развива и довежда до кулминация. Естествено, въз основа на сценариите. Досегашните му образи бяха все такива - тръгват от някъде и стигат до някъде по определен път. Къде с повече завои, къде с повече катастрофи, но... напредват. Във всяка следваща серия той надграждаше. И като се обърнем - Булут от 15 серия вече не е Булут от 2-ра. И Керим от 39-та не е Керим от 4-та. И така нататък.  Тук той започна по същия начин. Йомер от 5-та серия да кажем (вечерята у Таййар) вече не е Йомер от 1-ва. Йомер Джанер се е появил и е сложил своя отпечатък върху него.
   Но след като почнаха бъркотиите и щуротиите в сценария, след като почнаха да пишат едно към гьотере и да пълнят образите с противоречия, след като Йомер изгуби профайлърския си поглед и се превърна в нацупен тийнейджър, нещо се случи. Енгин спря да гради образ и започна просто да играе отделни сцени. Всяка от тях изиграна перфектно, с един замах, майсторската, но сама за себе си. Още в първи сезон забелязах това и го нарекох "надничане на слънце през облаци". Той просто изчаква подходящ момент, за да покаже способностите си като актьор, но е зарязал всяка дълбочина.
   Сега, естествено, ще кажете, че и Йомер от 13 серия не е Йомер от 17-та. Вярно! Но той и Йомер в началото на 16 серия не е като Йомер от средата на същата серия или от края. Но причината е, че сценарият и режисурата го лашкат като книжна лодчица. А не защото образът му е претърпял някакво развитие и е съзрял, или нещо подобно.
   В същото време се усеща как той искрено се забавлява и се чувства добре, играейки всичко това (вижте го колко е доволен и весел на снимките зад камера). Само за пример ще дам сцената "Ач-ач-ач" от 16 серия. Не знам вие колко пъти я изгледахте, но аз над десет и всеки път се превивах от смях. Съвършен е там!!! Или сцената, в която прибира пияния Арда. На едно място просто се усеща как Енгин (не Йомер!) едва си сдържа смеха и си помислих колко ли пъти ги е връщал режисьорът, защото те се кикотят не на място. Тук Арда беше просто великолепен!
   А сигурно забелязвате и колко силно почнаха да слагат акцент върху сексапила му. В началото го обуваха с кюнци и му навличаха плетени яки (което ме хвърляше в потрес!), а сега взех да се чудя каква е тая униформа на комисарите в Истанбул. Маркови дънки, разгърдени ризи... Направо забравям да следя филма като го видя. И сигурно не само аз. Явно преследваните цели са променени в крачка.
   Но в същото време усещам как и Енгин е тръгнал в друга посока. Решил е да ни покаже непоказвана досега част от таланта си. Тук просто ни омагьосва образът на хулигана. В Булут и Керим имаше само проблясъци в тази посока. Прекалено обременени бяха тези двама герои, за да бъдат "хулигани" в истинския смисъл на думата. Но говоря за "хулиган-чаровник"! За хулиган от класата на Джеймс Дийн или Ренегат. Не за зъл или гаден хулиган. Имаше сцени в Булут, където този хулиган прозираше (например, сцената с булдозерите). В Керим също (когато хвана цепеницата), но всичко беше наистина само загатване.
   Йомер му дава пълна възможност да покаже тази страна. Да, това е много по-лесно за изиграване от влюбения епилептик или художника островитянин, например, но печели зрителите с много по-голяма скорост. А когато хулиганът е едновременно с това и нежен, тъжен, с надвиснали над главата му черни облаци... става още по-скъп и мил на сърцето. И направо не можеш да откъснеш очи от него. Така че, въпреки ***** ми отношение към сериала и пълното ми презрение към историята, диалозите и прочие, аз ще остана вечно благодарна на КРА за хулигана Йомер. Огромно, ама ОГРОМНО удоволствие ми доставя да го гледам! (С това отговарям веднъж завинаги на всички, които постоянно ме съветват да спра да го гледам.)

   Що се отнася до "синергията" между Енгин и Туба... не ме карайте да се смея! Думите на Туба по адрес на Енгин са абсолютно дежурни, дори може да са й написани от пиар-агента й. В тях няма и грам топлота или колегиално отношение. Тя просто казва "нещо", колкото да не е без хич. Между другото, в турските медии се появиха клюки, че тя се развежда. Естествено, това може да са само клюки. Но ако наистина е вярно, в момента сигурно изобщо не й е до Елиф (нейния образ) и Енгин (нейния партньор). Двамата са просто красиви и стоят добре физически един до друг. Стават за прекрасни колажи и клипчета. Но някаква химия помежду им... поне аз не виждам.
   Та, пак да повторя - КРА е слаб сериал, до скоро много се ядосвах на Енгин, че се хаби в него. Няма да си променя мнението за сериала, освен ако той не се промени. Това, че ни заливат с неочаквани обрати, мен не ме вълнува. Какво да правя, сбъркана съм, търся други работи. Но този, когото виждам в него, адски ми харесва! Започнах да обожавам този безцеремонен Йомер, дето дори като е влюбен, не може да се отърве от хлапашките номера. Енгин е просто великолепен! И ще си го гледам до край.
   Ще се изказвам колкото може по-рядко.
   Ще продължа да се радвам на всички, които си харесват сериала и да им завиждам, че преживяват една радост повече от мен. Да не вземе сега някой да се обижда? Аз ви обичам всички, уважавам ви и ви се радвам.
   Но КРА не харесвам! А Енгин го обожавам!

П.П. Замислих се, дали с Йомер Енгин не прави някакво своеобразно продължение на Тек? Не ме гледайте така объркано. Йомер е мъжът от мечтите на Текин - нали той така казваше на Ейлюл: "Да знаеш какъв съм в сънищата си! Щеше да си паднеш по този мъж." Е, Ейлюл със сигурност щеше да си "падне" (и то как!!!!!) по Йомер.

  Съгласна съм, че като Йомер Енгин не е това, което сме свикнали да виждаме. Няма да нищя филма сцена по сцена като някой досаден критик, та да досаждам и на вас. Само ще споделя общото си впечатление.
   Мисля, че някъде след 4-5 серия Енгин се отърси от обичайното си отношение към своите герои. Досега към всеки то тях той подхождаше като към "пътешествие" (цитирам собствените му думи) - опознаваше го, започваше да го изгражда стъпка по стъпка, да го развива и довежда до кулминация. Естествено, въз основа на сценариите. Досегашните му образи бяха все такива - тръгват от някъде и стигат до някъде по определен път. Къде с повече завои, къде с повече катастрофи, но... напредват. Във всяка следваща серия той надграждаше. И като се обърнем - Булут от 15 серия вече не е Булут от 2-ра. И Керим от 39-та не е Керим от 4-та. И така нататък.  Тук той започна по същия начин. Йомер от 5-та серия да кажем (вечерята у Таййар) вече не е Йомер от 1-ва. Йомер Джанер се е появил и е сложил своя отпечатък върху него.
   Но след като почнаха бъркотиите и щуротиите в сценария, след като почнаха да пишат едно към гьотере и да пълнят образите с противоречия, след като Йомер изгуби профайлърския си поглед и се превърна в нацупен тийнейджър, нещо се случи. Енгин спря да гради образ и започна просто да играе отделни сцени. Всяка от тях изиграна перфектно, с един замах, майсторската, но сама за себе си. Още в първи сезон забелязах това и го нарекох "надничане на слънце през облаци". Той просто изчаква подходящ момент, за да покаже способностите си като актьор, но е зарязал всяка дълбочина.
   Сега, естествено, ще кажете, че и Йомер от 13 серия не е Йомер от 17-та. Вярно! Но той и Йомер в началото на 16 серия не е като Йомер от средата на същата серия или от края. Но причината е, че сценарият и режисурата го лашкат като книжна лодчица. А не защото образът му е претърпял някакво развитие и е съзрял, или нещо подобно.
   В същото време се усеща как той искрено се забавлява и се чувства добре, играейки всичко това (вижте го колко е доволен и весел на снимките зад камера). Само за пример ще дам сцената "Ач-ач-ач" от 16 серия. Не знам вие колко пъти я изгледахте, но аз над десет и всеки път се превивах от смях. Съвършен е там!!! Или сцената, в която прибира пияния Арда. На едно място просто се усеща как Енгин (не Йомер!) едва си сдържа смеха и си помислих колко ли пъти ги е връщал режисьорът, защото те се кикотят не на място. Тук Арда беше просто великолепен!
   А сигурно забелязвате и колко силно почнаха да слагат акцент върху сексапила му. В началото го обуваха с кюнци и му навличаха плетени яки (което ме хвърляше в потрес!), а сега взех да се чудя каква е тая униформа на комисарите в Истанбул. Маркови дънки, разгърдени ризи... Направо забравям да следя филма като го видя. И сигурно не само аз. Явно преследваните цели са променени в крачка.
   Но в същото време усещам как и Енгин е тръгнал в друга посока. Решил е да ни покаже непоказвана досега част от таланта си. Тук просто ни омагьосва образът на хулигана. В Булут и Керим имаше само проблясъци в тази посока. Прекалено обременени бяха тези двама герои, за да бъдат "хулигани" в истинския смисъл на думата. Но говоря за "хулиган-чаровник"! За хулиган от класата на Джеймс Дийн или Ренегат. Не за зъл или гаден хулиган. Имаше сцени в Булут, където този хулиган прозираше (например, сцената с булдозерите). В Керим също (когато хвана цепеницата), но всичко беше наистина само загатване.
   Йомер му дава пълна възможност да покаже тази страна. Да, това е много по-лесно за изиграване от влюбения епилептик или художника островитянин, например, но печели зрителите с много по-голяма скорост. А когато хулиганът е едновременно с това и нежен, тъжен, с надвиснали над главата му черни облаци... става още по-скъп и мил на сърцето. И направо не можеш да откъснеш очи от него. Така че, въпреки ***** ми отношение към сериала и пълното ми презрение към историята, диалозите и прочие, аз ще остана вечно благодарна на КРА за хулигана Йомер. Огромно, ама ОГРОМНО удоволствие ми доставя да го гледам! (С това отговарям веднъж завинаги на всички, които постоянно ме съветват да спра да го гледам.)

   Що се отнася до "синергията" между Енгин и Туба... не ме карайте да се смея! Думите на Туба по адрес на Енгин са абсолютно дежурни, дори може да са й написани от пиар-агента й. В тях няма и грам топлота или колегиално отношение. Тя просто казва "нещо", колкото да не е без хич. Между другото, в турските медии се появиха клюки, че тя се развежда. Естествено, това може да са само клюки. Но ако наистина е вярно, в момента сигурно изобщо не й е до Елиф (нейния образ) и Енгин (нейния партньор). Двамата са просто красиви и стоят добре физически един до друг. Стават за прекрасни колажи и клипчета. Но някаква химия помежду им... поне аз не виждам.
   Та, пак да повторя - КРА е слаб сериал, до скоро много се ядосвах на Енгин, че се хаби в него. Няма да си променя мнението за сериала, освен ако той не се промени. Това, че ни заливат с неочаквани обрати, мен не ме вълнува. Какво да правя, сбъркана съм, търся други работи. Но този, когото виждам в него, адски ми харесва! Започнах да обожавам този безцеремонен Йомер, дето дори като е влюбен, не може да се отърве от хлапашките номера. Енгин е просто великолепен! И ще си го гледам до край.
   Ще се изказвам колкото може по-рядко.
   Ще продължа да се радвам на всички, които си харесват сериала и да им завиждам, че преживяват една радост повече от мен. Да не вземе сега някой да се обижда? Аз ви обичам всички, уважавам ви и ви се радвам.
   Но КРА не харесвам! А Енгин го обожавам!

П.П. Замислих се, дали с Йомер Енгин не прави някакво своеобразно продължение на Тек? Не ме гледайте така объркано. Йомер е мъжът от мечтите на Текин - нали той така казваше на Ейлюл: "Да знаеш какъв съм в сънищата си! Щеше да си паднеш по този мъж." Е, Ейлюл със сигурност щеше да си "падне" (и то как!!!!!) по Йомер.