Искам да кажа ... (3)

Щяхме да сме с кола, но се отказахме. Ще се тътрим с автобуса има, няма 20ч.

Тони, след малко тръгваме.

Джулс,желая ти страхотна почивка!
Отпусни се и се наслаждавай на слънцето!
Пътят все ще мине!

Чек, аз мога да ти кажа защо си ги помъкнала - ами като всяка уважаваща себе си жена - "за всеки случай" 

 Мда. Чувствам се като чукча. 

Чек, завиждам ти за местенето.
И аз очаквам този момент, но той много бавно се приближава и засега не го виждам да е скоро. Обаче съм решила, докато не си завършим къщичката до последния детайл - никакво местене.

Лиляна, супер е, че ще си имате новичка къща 
Аз къща си имам, но искам да си направя основен ремонт на всички стаи на етажа ми. Ама сега нямам достатъчно пари, а и ремонт не е належащ, да не кажа хич, само банята. Но искам да сменя всичко, да ми е ново и различно.

За пореден път прибирам летни и тънки дрехи. Такъв студ днес, цял след обед лежах и се опитвах да дремя, завита с едно плюшено одеяло.

Щерката ме кара да и правя морковена торта. Сега чакам някои продукти да ми донесат и се захващам.

За ремонт ни е още рано, нанесохме се само преди 3 години, но ме е яд, че не намерихме време да пребоядисаме хола това лято. Хубавите ми пастелно-оранжеви стени са щедро разкрасени с допълнителни цветове и особен на вид рисунък.

От друга страна, мъжът ми твърди, че е по-добре да изчакаме, защото не се знае кога точно наследникът на Климт ще се оттегли от професията.

Таис, поне у вас е Климт - при нас са неразгадаеми пиктограми Аз боядисах това лято - както не ми пречеше и дори намирах особен чар в детския рисунък, така изведнъж същия ми тръняса в погледа и ударихме една експресна баданарка, но стайчетата са ни мънички и не костваше много. Запазих си малко латекс, за евентуално замаскиране на ново омаскаряване

Хаха, значи и ти си имаш художничка   
Аз уж не се дразня, още повече, че навремето и аз така съм изрисувала редовно стените. Но някак ми се искаше поне за малко холът ми да не прилича на ателие. Карай, догодина.

И да се оплача: от този дъжд ми е влажно чак в душата вече. Хлапето днес не е на градина, че има сополи и кашлица, а мен ме боли гърлото.

Липсва ми лятото. Липсва ми моренцето.

И моите дращят по стените  Вече само най-малкия... Другите израснаха стенописния си период, но този се е изпедепцал яко. Понеже му се карам, че рисува по стените (да ми се чуди човек защо, то вече няма никакъв смисъл) и той се появява на вратата на хола с флумастер скрит зад гърба, надниква да види къде съм и какво правя, бързо прави няколко крачки, драска усилено за колкото му стига смелост и хуква с весел хилеж към стаята си
За следващото лято съм си планирала ремонт, до тогава се надявам да започне да се ограничава в рамките на лист хартия, или поне в рамките на масата.

У нас има цяла стена изрисувана. Предоставих им я да си укротяват творческите си импулси . Прилича на остров на папагалите, както и я озаглавиха и надписаха в период, в който за разчитане  на написанато се изискваше малко повече гадателско умение.
Днес стоях да чакам на неправилно място служебната кола тамън четиридесет минути. Под дъжда.
Можех да се прибера пеша за това време. Писах нещо по работа на лаптоп и в момента, в който трябваше да го изпратя, връзката се скапа. Възстановявах го наново и въобще не беше особено весело.
Както и да е. Мина. Сега пък ми се налага  за петнайсети път да чета "Грозното пате" в един доста калпав съкратен вариант. Не чета, а рецитирам

Ти Грозното патенце, а аз от сутринта слушам на равни интервали Франклин. Не знам друго хлапе толкова пристрастено към това сериалче. Лошото е, че започна да прави опити сама да си пуска компютъра когато спра ютюб и кажа Стига.

Вали...Вече не знам кога има ли дни, когато да е сухо.
Спомням си пролетта. След сухата зима бяха едни притеснения каква суша ни очаква. Даже едно езеро (попресъхнало по друга причина) щеше да бъде пълнено с вода. Чудех се как това ще стане, то не е басейн...ама това е друга тема.
Календарното лято си отиде.
Сега е есен. Обичам есента. Цветна и пъстра. Шарена. Разходки в топли дни и събиране на лъскави кестени. За сега обаче нито едно от тези неща ги няма
Пиша, седнала в близост до една селска печка Знаете ли какво реших да направя?
Козуначени (великденски) кифлички.
Топлината на печката е предразполагаща.
И докато чакам тестото да втаса...
Сега на кратко:
- 50-те нюанса ги прочетох само за да довърша книгата. Не знам защо са толкова коментирани;
- много пъти и поради много причини съм мислила, че тук не е най-доброто място за живот. Издръжлив и сме, търпеливи сме, но чашата има ръб. Не знам кога ще прелее. От цената на тока, на парното или на нещо друго. От облагане на пенсии с данък. Или от някакъв друг експеримент. Но аз нямам смелост да мина зад граница.;
- обичам да пазарувам онлайн. Никога не съм поръчвала обаче от чужди сайтове;
- взех си един много тежък изпит. Но друг май не успях. Ще разбера в понеделник. Ако не съм, другият път ще ми стискате палци. Те явно са вълшебни   ;
- Mirama,   Ти и твоето име Не приемам, че си "яка мадама"!;
- miss july, пожелавам ви прекрасна почивка! И мен ме влече Мармарис. Ще мисля в края на годината къде да отида през 2015-та. Обаче се чудя нещо. Ако резервирам със собствен превоз, а нещо се обърка, ще мога ли да променя резервацията и да пътувам с автобус  ;
- Check Please, пожелавам ви много щастие и любов в новата къща! Колко котки имате
За сега съм до тук. Ставам да направя кифличките
П.П. Решила съм от другата седмица да ходя на народни танци...

Франклин е много готин. Големия израстна с филмчетата. Като беше мъничък имаше само 20 серии. Знам ги наизуст - отпред назад, отзад напред и от средата към двата края  Той си е такъв чешит, че може едно и също филмче да го върти до посиняване... милиони пъти го гледа в захлас. Слава богу, дребните са от друга порода и въртят филмчетата, а не зациклят само на едно.