ЕЕЕ, момичета, много рано за топъл климатик.Тук се ядва, в къщи даже сме по къс ръкав с моята девойка.
Виж целия пост
Искам да кажа ... (3)
- Публикувана: 21 септ. 2014, 22:22 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2014, 21:03 ч.
# 75
23 септ. 2014, 12:37 ч.
# 76
23 септ. 2014, 13:03 ч.
Какъв климатик бе, хора, вкъщи е 24-25 градуса 
Айде, честито слънчице, или поне на софиянци. Дано следобед да не вали, писна ми вече тази пелена през прозореца.
Виж целия пост
Айде, честито слънчице, или поне на софиянци. Дано следобед да не вали, писна ми вече тази пелена през прозореца.
# 77
23 септ. 2014, 13:09 ч.
Аз бях вир вода. Тръгнах и на около 15 метра от блока заплиска дъжд. Ни напред, ни назад. Подслоних се, но докато се придвижа още на 20 метра на подслон, вече бях мокра до колената. Обувките ми са мокри, всичко и това сутринта още. Нямаше как да седя цял ден мокра и подгизнала и затова го пуснах. Хем да се стопля, хем да се изсуша 
Виж целия пост
# 78
23 септ. 2014, 13:23 ч.
черно коте, 
Бързичко да се изсушиш, че да не стане беля.
Виж целия пост
Бързичко да се изсушиш, че да не стане беля. 
# 79
23 септ. 2014, 13:29 ч.
Вчера сутринта се събудих с хрема и болки в гърлото. Голям кеф, точно последния от почивните дни го затрих в лежане и охкане.
Преди малко щях да умра от студ навън. Само 10 градуса. Нечовешко!
Виж целия пост
Преди малко щях да умра от студ навън. Само 10 градуса. Нечовешко!
# 80
23 септ. 2014, 13:31 ч.
Oooo, Tonka, минах по пътя с хремата и гърлобола.Как си днес?
Виж целия пост
# 81
23 септ. 2014, 14:25 ч.
Тони, оправяй се. И мен ме дразни гърлото. Да ни е честит и първият сняг на първа Есен 
Омръзна ми от чехли да скачам в боти. Имам есенни дрехи, неизползвани вече не знам от кои години - предимно тънки блузи с 3/4 ръкав. До миналата седмица спяхме само с чаршафи, сега ще вадя олекотените одеала. Сега отивам направо да вадя и дрехите за късна есен и зима.
Виж целия пост
Омръзна ми от чехли да скачам в боти. Имам есенни дрехи, неизползвани вече не знам от кои години - предимно тънки блузи с 3/4 ръкав. До миналата седмица спяхме само с чаршафи, сега ще вадя олекотените одеала. Сега отивам направо да вадя и дрехите за късна есен и зима.
# 82
23 септ. 2014, 14:33 ч.
Искам да кажа, че когато е лошо времето, се спасяваме за още едно кафе, късното, в огромния МОЛ. Със сладолед. Особено през седмицата до обяд е супер празно. Водим и малкото, разбира се, да се поизмори. Днес си седнахме на кафето и я пуснахме да шляпа, а ние я наблюдаваме. Всички и се радват, а тя нали е като пате, ходи-ходи пък падне. И на няколко пъти я вдигаха много млади мъже и й се радват, някои с глас се смеят. Отстрани да ги гледаш е мнооооого забавно и хубаво. Необичайно е, защото повечето пъти се заглеждат жени. Сега изгря слънце, но въздухът е студен, свеж. Харесва ми.
Виж целия пост
# 83
23 септ. 2014, 14:33 ч.
Тук е 30 градуса, но ми е тъпо, тъпо, че чак вдлъбнато.
Виж целия пост
Да ни е честит и първият сняг на първа Есен
Тук е 30 градуса, но ми е тъпо, тъпо, че чак вдлъбнато.
# 85
23 септ. 2014, 14:37 ч.
С неприятен повод се записвам в новата тема. Бах на погребение. Тъжно е! Но искам да споделя чувството когато гледам мъртвец - някак все едно не съм жива и аз, едно такова неестествено, не мога да го обясня. Като, че ще литна и всичко около мен е илюзия.
Виж целия пост
# 86
23 септ. 2014, 14:40 ч.
Около прохода Петрохан, сега четох новина. Акаша съболезнования. До преди няколко години приемах смъртта като най-естественото и едва ли не задължително нещо на света, сега изпитвам атавистичен страх, преобърна се нещо в мен след сблъсъка с нея.
Виж целия пост
# 88
23 септ. 2014, 14:51 ч.
А, нищо необичайно няма. Моят мъж обикновено го играе детегледачка, когато сме с приятели с децата им. Вчера бяхме с една приятелка с дъщеричката й, която още няма годинка. Приятелката ми се шегува, че много обича да излиза с нас, толкова й е спокойно и може да си пийне, хапне и да си поговори спокойно
Миналата година бяхме с приятели на почивка и с двете им хлапета. Тази година ще сме сами с мъжа ми и му е голяма драма "как ще му липсват малките шушулки".
Ох, Акаша, много неприятни емоции си имала
Не мога да възприема традиционните погребения. Хиляди пъти съм казвала, че искам да ме кремират, да ме разпръснат някъде, без некролози, паметници и гробове. Ужасни са ми тези гробове. Не искам да го причинявам на близките си. Да изпитват задължението всеки месец и дори по-често да ми ходят на гроба, да се разстройват и да плачат. Аз от доста време не съм ходила на гроба на дядо си /признавам си, че се чувствам гузна - все едно не си спомням за него, което не е така/, но не ми е приятно, особено като около гроба му са погребани разни бебета и малки деца. Не мога да понасям гледката, снимките им и окачените играчки върху паметниците ......
Виж целия пост
Искам да кажа, че когато е лошо времето, се спасяваме за още едно кафе, късното, в огромния МОЛ. Със сладолед. Особено през седмицата до обяд е супер празно. Водим и малкото, разбира се, да се поизмори. Днес си седнахме на кафето и я пуснахме да шляпа, а ние я наблюдаваме. Всички и се радват, а тя нали е като пате, ходи-ходи пък падне. И на няколко пъти я вдигаха много млади мъже и й се радват, някои с глас се смеят. Отстрани да ги гледаш е мнооооого забавно и хубаво. Необичайно е, защото повечето пъти се заглеждат жени. Сега изгря слънце, но въздухът е студен, свеж. Харесва ми.
А, нищо необичайно няма. Моят мъж обикновено го играе детегледачка, когато сме с приятели с децата им. Вчера бяхме с една приятелка с дъщеричката й, която още няма годинка. Приятелката ми се шегува, че много обича да излиза с нас, толкова й е спокойно и може да си пийне, хапне и да си поговори спокойно
Миналата година бяхме с приятели на почивка и с двете им хлапета. Тази година ще сме сами с мъжа ми и му е голяма драма "как ще му липсват малките шушулки".
Ох, Акаша, много неприятни емоции си имала
Не мога да възприема традиционните погребения. Хиляди пъти съм казвала, че искам да ме кремират, да ме разпръснат някъде, без некролози, паметници и гробове. Ужасни са ми тези гробове. Не искам да го причинявам на близките си. Да изпитват задължението всеки месец и дори по-често да ми ходят на гроба, да се разстройват и да плачат. Аз от доста време не съм ходила на гроба на дядо си /признавам си, че се чувствам гузна - все едно не си спомням за него, което не е така/, но не ми е приятно, особено като около гроба му са погребани разни бебета и малки деца. Не мога да понасям гледката, снимките им и окачените играчки върху паметниците ......
Препоръчани теми