Все още се изненадвам от себе си в огледалото....
И при нас дойде есента, а на дъщеря ми всички панталони са и над кокалчетата.
А аз нямам обувки. Сандали и ботуши харесвам лесно, обувки ми е трудно да харесам.
Миналата година в хотела ни дадоха стая с малко мухъл в единия ъгъл на тавана. Той като се тръшна, да съм звъняла на агенцията ни в София и пр. дивотии....Отидох на рецепция, помолих за друга стая и ни я смениха. Просто като стане нещо такова неприятно вместо да се опита да реши проблема, не само, че не го прави, ами допълнително ме изнервя. А и той не знае английски и само стои и мълчи като пукал и чака аз да се оправям. После що съм получавала сърцебиене и ми прилошавало. За това пътуване го предупредих да се държи на положение и да взима малко участие, че лошо му се пише. 



Моят пък е обратното - ако ще и до друг град да идем, свалят се песни, компилации, настройки на джипиес, гледа карти, интересни обекти за посещаване, чете за историята на мястото, въобще голям ентусиаст. Често носи повече джаджи и багаж от мен. Но и той не може да се пазари и уговаря. Онзи ден на касата на Билла чакахме сума ти време с детето, вече имат практика да компенсират с левче заради чакането, оказа се че си е забравил и Билла картата и накрая нито за ваучер, нито за карта попита - всичко на мен остави. Въпросът е принципен, но мрази да пита, разпитва, това често е моя грижа.
Е, аз отде да знам, че се предполага, че трябва да му приготвям багажа. Но от онази случка ми се изясни, че това ще влиза в моите задължения.
Ай сега и гащи иска. Само капризи 
Препоръчани теми