Благодаря ви, милички!

Работата не е много. Хотелчето е малко и долнопробно, по 10-15 стаи напускат на ден. Най- интересното е че останах сама. Хората с които дойдох се прибраха в БГ, не се знае дали ще се върнат изобщо, никой не знае. Милата ми майка не знаеше че съм дошла, не й звъннах като заминавах, щото не исках никой да ме разубеждава. Свекъра й звъннал, да не изтърве случайно нещо.
Обадих й се вчера, че като ревна. И то защо? Кой щял да прибира детето от градината, така било свикнало. Детето и хабер си няма, гледа си живота, гледат го, щастлив е. И ми е забранила да се отбелязвам оттук, крие, никой да не знаел. Махнах се, и пак нямам спокойствие. Поне номер на тел не съм дала, само на приятелката ми, а тя мълчи като партизанин. Тук наблизо има едно заведение, държи го българка. Влизам онзи ден за пръв път и питам на англ. дали мога да пия кафе. Тая вика НЕ на български. Питам я бг ли е, вика да, по диалекта те разбрах че и ти си/говоря меко/.
Айде, ставам, отплеснах се. И пак- цунки на всички.
Чудя се да го поръчвам ли или да си карам със сегашния...


Титулярката каза, че я е срам, та прехвърли горещия картоф
Просто ми писнА!