Сватбени "селски" номера и пинизи

  • 500 622
  • 3 154
# 120
И да, много вероятно е младоженеца да сподели за тези изцепки на майка си. Аз лично бих скастрила всеки, който си позволи да ми задава подобни въпроси в последният момент. Било то и родителите ми.

И на мен ми звучи неуместно, минути пред подписването да зададеш такъв въпрос. Почти сигурно това ще стигне до ушите на бъдещата съпруга /в случая/ и би оставило много неприятно усещане, да не говорим, че може да влоши занапред отношенията между свекърва и снаха.

А и в днешно време младите се женят не толкова млади. Laughing  Представям си някоя загрижена майчица да попита 35 годишния си син-"маме, ти сигурен ли си, че не искаш да се откажеш, ще те подкрепя, да знаеш". Това в рамките на шегата, да не се засегне някой, но наистина ме напуши смях, само при мисълта за подобна сцена.  Mr. Green
Виж целия пост
# 121
А първите страници на темата ме оставиха със следната картинка: Ритуална зала, пълна с народ, свекървата се навежда към току-що влязлата двойка и с театрален шепот към младоженеца: "Маме, сигурен ли си, а?"
Joy

нофелет, не ми се случва често да съм напълно съгласна с теб, но този път се нацелихме.  Grinning

При това свекърва ми каза: "Маме, още не е късно да се откажеш". Правите ли разлика между тези думи и въпроса "Сигурна ли си". Това е обида спрямо собствената й дъщеря.
Виж целия пост
# 122
Да, действително има разлика и то
немалка. И през думите се усеща,
че за различна ситуация иде реч.
Виж целия пост
# 123
Аз просто си представям колко готино би им било на всичките тия майки тук с Въпроса, само да си представят как свекърва им 2 минути преди сватбата е дуднала на ухото на мъжа им:

"Маме, сигурен ли си?" "Ама... сигурен ли си?", "Виж, с теб съм ако не си сигурен" "Пак помисли, тая Янтра... искаш ли я? Не се тревожи да ми кажеш, ако не я искаш" "Имаш още цели 5 минути" "Мисли, маме" "С теб съм" "Пак помисли, имаш две минути още. Сигурен ли си, че искаш Бърдз Флу за жена" "Кажи на мен "не" и ще оправя нещата. Само кажи. А? А? Искаш ли я?" "Е, щом я искаш.... Добре. Ама все пак помисли. Имаш още минута...."

Що за лудости?!?!?!?
Виж целия пост
# 124
 
Аз просто си представям колко готино би им било на всичките тия майки тук с Въпроса, само да си представят как свекърва им 2 минути преди сватбата е дуднала на ухото на мъжа им:

"Маме, сигурен ли си?" "Ама... сигурен ли си?", "Виж, с теб съм ако не си сигурен" "Пак помисли, тая Янтра... искаш ли я? Не се тревожи да ми кажеш, ако не я искаш" "Имаш още цели 5 минути" "Мисли, маме" "С теб съм" "Пак помисли, имаш две минути още. Сигурен ли си, че искаш Бърдз Флу за жена" "Кажи на мен "не" и ще оправя нещата. Само кажи. А? А? Искаш ли я?" "Е, щом я искаш.... Добре. Ама все пак помисли. Имаш още минута...."

Що за лудости?!?!?!?

Joy

Представих си една конкретна жена в тази роля и ме напуши на истеричен смях... Бай дъ уей, същата е влизала да завива сина си, докато той спи с приятелката си в неговата стая, защото маминият златен бил накашлял малко.... Момичето овреме избяга.
Виж целия пост
# 125
Като разказвахте за празните пликове, се присетих за нашата сватба (преди мнооого години). При наздравиците с гостите стигаме до една маса, на която се оказаха роднини от страна на баща ми. Дядо ми, лека му пръст, решил, че те трябва да присъстват непременно, щото били рода. Затова просто ги повел от село и настанил на масата, без ние да знаем. Нито съм ги познавала, нито пък някой си е направил труда да попита дали могат да се канят. Както и да е, стигаме до въпросната маса, народът целокупно става с чаши в ръка и се почва: "На теб - 2 лева, ама ти не се сърди. Тя е наше момиче, затова на нея даваме 10 лева" - Това беше адресирано към мъжа ми. Да не споменавам, че за пликове дори и идея си нямат - направо бутат в ръцете ни смачканите банкноти.
И до ден-днешен, като се сетим с мъжа ми, почваме да се смеем. Селско, просташко..., но се помни.
Виж целия пост
# 126
но точно преди да се подпишат всъщност е последния момент в който даваш назад без юридически последствия.

Това май не е съвсем вярно. Нали има период от 2 - 3 дена ли... колко беше... в който бракът може да бъде анулиран?  newsm78
Виж целия пост
# 127
Можете да си представяте и иронизирате колкото искате, но съм била свидетел на не един и два съсипани животи точно по тази причина - момчета, не успели да устоят на натиска на приятелките си за "принцесата в бяло", "най-специалния ден", подмятанията на близки и приятели "Ваш ред е, хайде, какво чакате", тъпите романтични филми, и т.н. и т.н.
Най-добрият ми приятел рида три дена и три нощи, защото точно по пързалката на "ресторанта, музиката, роклята, поканите, цветята, обувките, роднините, приятелите..." и т.н. беше видял страни от характера на любимия образ, за които не беше и подозирал... Постъпи мъжки - "сбъдна мечтата ѝ", а после се разведоха.

Изобщо не си давате сметка на какъв натиск и емоционално изнудване са поставени много от мъжете, за да нанижат лелеяния пръстен...  Че то само тука по темите прочетете какви съвети се дават за манипулация и психо-атаки...

Аз лично искрено се надявам синът ми във всеки един момент от живота си да има смелостта да казва "НЕ" и да отстоява желанията си, но тъй като не отглеждам Чък Норис все пак, и той като всеки мъж ще бъде управляем чрез сълзи, свирки и мусака. Кой друг да го "сръчка" и свали на земята, ако не собствените му родители. По този въпрос с мъжа ми сме единодушни.
Виж целия пост
# 128
Леле,ужас,в събота се омъжвам,уплашихте ме,така наречената "сватба" няма нищо общо с класиката в жанра,подписваме,черпим родителското тяло и късно вечерта сме в клуб с ретро музичка,силно се надявам да не ми се случи нищо от писаното тук,Амин Grinning
Виж целия пост
# 129
Хайде сега...голям мъж ще реве 3дни и нощи. Е, ще ме извиняваш, но тогава толкова е и мъж след като не може твърдо да застане и каже какво исща. А ще трябва да чака мама да го спасява.  Да не е на 15г...
Виж целия пост
# 130
А ще трябва да чака мама да го спасява.  Да не е на 15г...

Изобщо не говорим за едно и също, но не съм и очаквала да бъда разбрана.
В крайна сметка всеки изхожда от собствения си опит и наблюдения, моят е такъв - че мъжете на честта имат нужда от подкрепа, за да послушат сърцето си, а не да изпълнят дълга си.
За съжаление твърде много жени предпочитат да са компромис, вместо избор, и прибягват до какви ли не прийоми, именно когато срещнат истински мъж - защото знаят, че веднъж изрекъл великото Предложение, им е вързан в кърпа... Поне до развода.

Жалка работа...
Виж целия пост
# 131
Закичването с банкноти биде ли отчетено? Напоследък хич не е фйешън, ама тук-таме ми се е случвало да видя подобна проява.

А да ви питам малко не съвсем по темата, но виждам, че някои от вас са се чувствали обидени от познати, приели поканата за сватба, а после неявили се на тържеството. Чудех се как стоят нещата, когато отказваш съвсем учтиво поради невъзможност да участваш във великото събитие, а ответната реакция е неразбиране и цупене? Имах такъв случай напоследък и се чудех по какъв начин да откажа, без младоженците да се чувстват дълбоко засегнати, макар и да не сме толкова близки.

Друг случай, не точно селска проява, а по-скоро поставяне в неудобно положение беше, когато с хиляди кандърми и хиляди увещания, че ме канят на сватба без всякакви досадни ритуали, в крайна сметка се навих да кумувам и от първите минути на събитието стана ясно, че каквото и да са си мислили младоженците, старите всичко са наредили по табихета и канона. Така благодарение на игра с торта и пиле, изложих на показ пред цялото подпийнало множество чифт слънце не видели цици. Можете да се досетите, че никак не изгарях от желание да гледам запис от сватбата.
Виж целия пост
# 132
Сериозен разговор, когато се обсъжда решението за сватба, особено с по-млади, които е вероятно да са избързали-да, но на самата дата да окажеш подобна "подкрепа"...
Скрит текст:
Ако някой е пуснат по пързалката чрез "сълзи, свирки и мусака", дали минути преди заветния момент, ще може да се осъзнае? Звучи като в приказка-омагьосан и хоп, точно преди да подпише, някой му отваря очите, че е жертва на подла измама.

И къде по нашенско са тези мъже на честта, та чак и веднъж изрекли предложение, после възпитанието им и дълга им, да не им позволяват да се откажат. Наблюденията са ми коренно противоположни, но това е друга тема...


Buttinsky, когато се омъжвах, имаше приятели, които не успяха да дойдат на сватбата ми. Двама от тях ми бяха доста близки, искаше ми се да бъдат до мен, но не успяха и през ум не ми мина, че мога да им се сърдя.

Като спомена и ритуалите-момента с ритането на менчето ме хвана неподготвена и го захлупих, без да мръдне и на сантиметър, а при хвърлянето, букета го забих точно зад гърба ми и десетина девойки щяха да ме отнесат, в напъни да се докопат до него.  Mr. Green
Виж целия пост
# 133
Абе, хора, с риска да прозвучи грубо, как ще задавате подобен въпрос при така описаните обстоятелства newsm78 Че аз първородното си 19 годишно чадо не съм питала какви са му лекциите в първи курс и каква му е заплатата на работното му място, на която работи от месец. Не ви ли ясно, че доживотен бан в живота на детето ви при тези обстоятелства не ви мърда. Имайте повече доверие на децата си все пак вие къде сте били първите 18 години. smile3506
Виж целия пост
# 134
Винaги ми е билa интереснa еуфориятa нa девойките при хвърлянето нa букетa,то не е бутaне,ръчкaне. Нa последнaтa свaтбa,нa която бях,еднa леля нa булкaтa се нaхвърли върху момичето,което хвaнa букетa и го взе от ръцете. Впоследствие се окaзa,че лелятa билa вече омъженa,но кaкво и пречело още веднъж дa нaпрaвят свaтбa. Момичето зaпочнa дa се тръшкa,дa плaче,искa си букетa,дори ходи дa се моли нa лелятa дa и го върне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия