Сватбени "селски" номера и пинизи

Синът на първата братовчедка на майка мисе жени и идват да носят поканата, майка ми ни се обажда да каже че леля ми Х и братовчед ми У ще идват да отидем и ние да се видим, с него се виждаме много рядко, но те двете си поддържат контакт, дойдоха видяхме се , поговорихме, даже и сватбата обсъждахме, и накрая дава леля ми Х покана, за майка ми и баща ми и за баба, която е доста възрастна и  болна и е от ясно по ясно , че няма да отиде, но братовчедката настоява “ нали ще вземете и чинка( баба ми)“. Не че много държа да ме канят, но просто много тъпо се получи.

  Нищо не разбрах, а прочетох три пъти. 

Изобщо не е тъпо, че не са те поканили, само защото си присъствала на срещата, на която си била поканена от майка си. Явно на това си се надявала след като си обидена от липсата на покана - ето това е тъпото в случая.

Ох, това българско: едикой си "жени" детето, съответно се канят близките на родителите, а не на децата. После децата когато станат родители на свои ред правят така...
Не навсякъде, де, има и свежи моменти.

Аз поканих 3 ма колеги без половинките си. На едната мъжа беше починал няколко месеца преди това, беше ми гадно и затова ги поканих сами.

Ами на нашата сватба бяхме поканили най-вече приятели и 15-на роднини/близки на семействата, включително двойка семейни приятели на родителите ми. Те са си много близки, виждат се често, празнуват си поводи заедно - някак логично ми се стори, не е по заявка на нашите. Децата им (те вече са на по 23+) не сме канили.

А по повод половинките - още ми е неудобно. Добра приятелка се оказа, че не е разбрала за нейния +1. Замотахме се с поканите и накрая ги раздавахме като програма при настаняването в хотела и тя като не е видяла +Х написано явно някъде, не е разбрала. Освен може би в случая на работен колектив и 16 годишни деца, смятам, че сме големи хора вече и се подразбира поканата и към половинките, все пак с приятелите си излизаме по двойки. Наистина нейния приятел сме го виждали броени пъти, но защото той не е по излизанията. Така или иначе имаше още седмици до сватбата и можеше да се включи и той, но не дойде в крайна сметка. Поставих се на негово място - първо неканен, после канен - сигурно нямаше да ми стане приятно и на мен, та доста време го мислих това недоразумение.

И тия отказвания в последния момент са много неприятни - от ресторанта ни нямаха проблем с промени в бройката, но например ние трябваше да ползваме два хотела и накрая ми беше неудобно вече да звъня да променям резервациите. Да не говорим, че деня преди сватбата точно ми е било до телефонни разговори в стил "аа може ли да доведа и новото ми гадже". Неявяването пък съвсем..

Преди 15 години - сватбата на първата ми братовчедка, с която от деца сме като сестри. Като цяло беше много хубаво и весело събитие с изключение на една селска изцепка от страна на чичото на младоженеца. В разгара на сватбата се чува гюрултия, а той чичката - голям паралия - купил на младоженците една огромна, скъпа готварска печка и нали всички трябва да разберат какъв е неговия подарък, строил няколко яки брат'чеди да я домъкнат в ресторанта и да я изтипосат пред гостите. Да, ама като се засилиха да я сложат на пода и едното момче в суматохата се отплеснало и това ми ти чудо се стовари на крака му. Не успяха да го счупят, ама горкия и не стана от масата до края.

А аз да се самопохваля, подаръка който подарих е може би най-сполучливия, който някога съм правила. Купих хубав фотоапарат и през цялата сватба правих снимки - весели, закачливи пози и моменти, в повечето от които младоженците и приятелите дори не знаеха, че ги снимам. Накрая преди да си тръгнем им го подарих. И досега често го споменават и казват, че това им е бил най-милия и скъп от всички подаръци 

Беше лятото на 2008. Приятеля ми по това време е поканен на сватба в Ямбол на негови състуденти. Отиваме ние. Бяха запазили стаи в хотела, в чийто ресторант бе събитието. Платихме си нощувките както си му е реда. Но тази сватба ще остане в спомените ми като уникално по рода си събитие за набиране на средства.
  Сватбата беше вечерна, но всичко започна сутринта на денят след пристигането.Имаше ритуали с взимането на булката от дома й, пеене над воала и над булката, откупуване на булката и събиране на малки суми от присъстващите. Следваше ритуалната зала, по късно църковен ритуал и след него се събрахме пред ресторанта,където чакахме около два часа да се появят новобрачните за да ни настанят.
И като се почна.....
Имаше минаване с питка, от която ти отчупваха малко парченце срещу пари. Следваше закичване с бяло сватбарско цвете, срещу пари. После минаха с някаква табла, на която се оставяха пари не помня за какво.  После имаше хоро с булката, но което трябваше да платиш за да се включиш, но същевременно те дърпаха близките за да го направиш. Имаше танци и пиле за кума и с торта за кумата, които трябваше да си ги откупят. Имаше наддаване за какво ли не. Минаха ДВА пъти за наздравици, като предварително ни раздадоха-това малко преди минаването - пликчета, в които да поставим парите. Подаръците отделно....Край нямаше....И така минаваха още няколко пъти, не помня вече за какво ли не. Беше ужасно, защото в един момент ти свършват не само дребните, но и едрите банкноти, а ти искат пари за какво ли не..отново и отново...До към полунощ..Никога няма да забравя цялото това минаване за пари.. И до ден днешен съм в потрес, нищо, че времето милостиво е притъпило част от спомените ми.

Ние сме канени този уикенд на една сватба и за съжаление ще се наложи да откажа присъствие в последния момент /става въпрос само за мен/. Не е приятно, но има основателна причина за това и се надявам да няма засегнати.

Много ми е странно това чакане да дойдат младоженците, че да пуснат и настанят гостите в ресторанта. На всички сватби до сега, включително и нашата, гостите са настанени предварително и посрещат младоженците в ресторанта. До една. Времето м/у ритуалната или църквата и ресторанта е предвидено хората да отидат до ресторанта и да се настанят, а младоженците да си оставят време за снимки. Даже и за кафе ни остана време на нас, че подранихме малко. С ресторанта има уговорка в колко да се е настанил последния човек и кога ние да дойдем. Предвиденото време беше десетина минути в които да се поднесат питиетата за посрещането и същевременно започват да се зареждат салатите по масите. Толкова е просто и на всички сватби на които да сега съм била е било така

И малко по-рано написах - на една сватба не ни пускаха вътре,защото щеше да има welcome drink след снимките,които бяха точно до ресторанта.Беше много студено и духаше силен вятър.Във фоайето на ресторанта имаше диванче с 3 места,а гостите бяхме 120 гости.

На 1 сватба ни обявиха по микрофона да се насочваме към входа за настаняване,отиваме и ни казват,ама ние всъщност не сме готови още.  

За селски номер не знам,но за мен е проявя на изключително лош вкус да се появиш с бяла рокля на чужда сватба,за някои хора това е без значение,но на мен ми прави много лошо впечатление-все едно искаш да привлечеш вниманието около себе си.

Не само бяло рокля, но и прекалено къса, крещяща също. Това е деня на младоженците. Те трябва да са центъра.

На последната сватба, на която бях, едно момиче беше облякло бял гащеризон и беше ужасно къс. Долната част беше като боксерки.

Ако бялата рокля е достатъчно "неформална", че да не мине за булчинска, за мен не е проблем. На сватба ни имаше едно момиче в бяла, плетена на една кука, рокля /единствената й по-официална/ - страхотно изглеждаше и й стоеше, но нямаше как да засенчи моята сметанова торта.

На всяка сватба на която съм била има такива гостенки. На последната имаше две дами с толкова къси рокли,че буквално като ходеха бельото им се виждаше. Ами за мен е неприемливо  да се появиш  така облечен където и да е,но те очевидно си се харесваха и не се притесняваха от вида си.