Сватбени "селски" номера и пинизи

Аз пък безкрайно уважавам народната музика, хорАта и хората умеещи ги, предпочитам сватба с такива, отколкото сватба, на която едва ли не, всички седят и шушукат по масите, все едно са в кино салон и се чува само тиха, ресторантска музика, за мен това звучи като изключително скучна сватба, дано не обиждам никой

За хорАта и аз съм фенка и играя, мислех че са на мода , в нета е пълно с клипове на чудесни народни изпълнения, не допада чалгата

Въобще нямам нищо против народната музика и хорАта. Даже обичам да гледам как хората танцуват, защото аз не мога. Особено по-сложните хорА са ми особено интересни и красиви като танц. Не са ми по вкуса само пошлите изпълнения и простотиите. Въобще не става въпрос да пускат тиха ресторантска музика, но и няма как някой да очаква да танцувам ентусиазирано на песните на Boni m, Modern talking или да изпадам в луд екстаз на Coco jambo.

Дойде време и аз да разкажа за селските номера на сватба, но не като гост ами като главно действащо лице в ролята на БУЛКАТА  .
Нещата които ме подразниха най-много на нашата сватба бяха предимно от роднините ни, започна се с това че бях адски натоварена в самият ден от тях психически, постоянно тичах да казвам кое как да стане и нямаше абсалютно никаква организираност в момента в който ги оставя. 
Майка ми реши на всичко от горе, че трябва да дойде по джапанки на сватбата  с което ме засрами изключително много и не стига това, но е и приятел на чашката и се напи  .
Другото което ме издразни от нейна страна беше по време на ритуала в гражданското повтаряше постоянно "помисли си хубаво, имаш още време, не бързай и тн." същото го каза на кумата като тръгна да се разписва, полудях  .
В ресторанта реши, че трябва да си сабуе ОФИЦИАЛНИТЕ ОБУВКИ (джапанките) по средата на дансинга и да танцува хоро около тях заедно с всички останали гости  .

И разбира се не ми стигаше нейната селска проява ами нейният брат реши също, че ще ми лази по нервите на този обикновен за мен ден. След църквата фотографката каза на гостите да тръгват към ресторанта за да може да се настаняват, а ние с кумувете да останем за фотосесия, нещеш ли по средата  на фотосесията нашичкият излиза отстрани и почва да крещи "-аре бе до кога ще ви чакам аз вас да се наснимате"  обясних му най културно да тръгва към ресторанта за да може да се настани преди нас, при което той не знаел къде е ресторанта и трябавло да му се покаже, но с известна доза спор и разяснение накрая тръгна. 
В 18:30 спира нашата кола пред ресторанта и тъкмо е време да влизаме, когато се оказва че него заедно  с придружителите в колата още ги няма , направо полудях наложи се да ги изчакаме до 18:50 и още 10 минути след това за да се настанят и тогава чак да влизаме, няма значение че на фотографа и ДЖ им тече надица от преди това... За капак на тази селска проява със слизането от колата се разкрещя по младоженеца, че достатъчно добре знае български език че да му се обясни като хората как да стигне до хотела  .

Тайно се надявах да няма изцепки на сватбата ми, но уви.

А сетих се и за една друга от страна на бабата на ММ, в ресторанта бяхме занесли много питки и не се знаеше коя на кой е от персонала. Съответно те начупват по врме на вечерята да сложат по масите да обаче специалната питка я няма  жената отишла и вдигнала луд скандал на сервитьорите и те душиците раздадоха и от нейната питка 

Като ви чета, имам чувството, че изпълненията са като за бардак - мазане с торти, жартиери, прелъстителни танци, а не като за сватба 
Но сигурно това е разбирането на някои двойки, не знам.

Не мисля, че има място за обидени, споделяме си как виждаме нещата 
Дори ми даваш идея за тиха, скучна сватба, но пък май ще избягаме от ресторанта въобще - по-скоро тип коктейл със съвременна музика или по наше предпочитание. Вероятно някой после би могъл да коментира, че сме селяни и сме си спестили софрите, но какво да се прави - искам да е празник, а не столова/безплатна храна. Изобщо, такива теми са ми полезни, никога не съм се интересувала особено от сватби и сега като чета... 

И това ли го има вече? Аз не бих приела да кумувам с друг, освен със съпруга ми, както и той с друга жена.

Защо вече? Сестра ми се жени преди 12 години. На тяхната сватба кумовете не бяха двойка, а всеки си имаше сериозна връзка. Нямаше никакъв проблем. Разбира се половинките бяха попитани за съгласие предварително. На масата си седяха по двойки, т.е. до младоженеца кумата и до нея приятеля ѝ, а до булката кума с неговата приятелка. Кумата вече не е със същия човек от сватбата им, но кума е. Като си идват се събират всеки път, всички заедно. Кой с нов партньор, кой със стария, но кумовете им винаги са заедно, като се организира нещо от сестра ми и мъжа ѝ, като са си тук

Гаджета е едно, а съпрузи съвсем друго.

То все има някой недоволен   Ние имахме минимум ритуали (3 ), никакви игри и умишлено си избрахме DJ, който даде не дрънка през цялата сватба. Повечето гости според мен се забавляваха, с последните изкарахме до 5 сутринта. Обаче пък майка ми явно е скучала, измрънка нещо на другия ден, че той този DJ не говорел много, "пък на леля ти Д. на сина и на сватбата DJят беше тоолкова забавен, такива шеги пускаше" и това с една жална физиономия

Аз търсех DJ , който да не подвиква като хамалин постоянно. На други сватби постоянно викат на микрофона "Горчиво"

За 12 години кума вече е семеен с тогавашната си приятелка. И сега когато сестра ми и зет ми си идват винаги се събират и с тях и с кумата с новия ѝ приятел. Не винаги можеда е покрай годишнината, но не пропускат. Жената нямаше нищо против нито тогава, нито има сега.
Аз съм предупредена от приятелка, че ще съм ѝ кума на сватбата. Много отдавна. Не се е заженила, но и не се отмята, все го напомня. Ами ако и бъдещия ѝ мъж има подобен човек? Какво лошо има и двамата да си имат за кум точно който са избрали?
Специално моя мъж няма да има нищо против. Както и аз няма да имам при обратното положение. Имам му достатъчно доверие, че да знам, че кумата няма да го открадне, ако ѝ кавалерства един ден. При това е желание и деня на младоженците, няма да го направи по собствена инициатива.
Моя логика де, но ревността винаги ми е била чужда

И аз съм предупредена от една приятелка. 

Ами явно има нещо не наред, щом има сърдити. 
За мен също е недопустимо единият от съпружеска двойка да кумува, другият – не. Особено ако некумуващата половинка е натирена сред останалите гости. Явно чуждите традиции трябва да се преосмислят, преди да се впишат така грубо в нашите.
Между другото, по филмите има един-единствен кум, няма двама, нали? То май и при нас е така – кумът е важното действащо лице, а неговата жена става кума. Ако не е женен, тогава приятелката му или която там друга играе същата роля.
Поне по традиция е така – кумува двойка, с брак или не, но поне да е в сериозна връзка. Ако булката и младоженецът избират от своите приятели, то поне да не развалят вече съществуващи двойки. Грубо е и обидно за "отритнатата" половинка.
Да не говорим пък що за символика се получава – от зор да оженим двама млади, дай да развалим вече съществуваща двойка. Не усещате ли противоречието?

Прави ми впечатление, че ставам все по-консервативна с напредването на възрастта. И може би поради това ми се вижда най-редно на една сватба в дадена държава да се спазват традициите на тази държава.
В България е било прието кумовете да са приятелско семейство, което се предава от поколение на поколение. И от там идва и понякога настояването на по-възрастните за кумове, които са били в рода им от години. Не казвам, че ги защитавам и оправдавам, ако много настояват, но пък не мисля, е има нещо лошо в това, младите да помислят и по този вариант. Ако не го приемат да си изберат някой приятелска двойка.
За букети, жартиери съм писала  и друг път - това за мен не е наш, български обичай, то влезе от американските филми.
Това за тортата за първи път го чета тук, него дори и по филмите не съм го гледала. Явно е измишльотина на някой креативен диджей, който се е стремял да блесне с оригинални игри.
За еротичните игрички дори не смятам да коментирам - мястото им е на разни купони с подобна насоченост.
И нещо, което  се чудех дали да напиша, за да не ми се обиди някой, но все пак ще си го кажа. Ами българи сме. Редно е да знаем едно обикновено право хоро. Не отнема много време, научава се за минути, дори и на тези, които нямат чувство за ритъм не би им отнело повече от половин час.

Как` Сийка  ме е изпреварила, напълно съм съгласна с нея.