Сватбени "селски" номера и пинизи

Това е официалната част.
Останалото е трето, пето и десето.

В България (все още) не се е наложил етикетът  да се изпраща подарък, ако не успееш да отидеш на сватба. Пиша го за съфорумките, които живеят в чужбина и са свикнали с тамошния етикет. 

Аз пък се дразня на гости, които пропускат официалната част в ритуалната зала и идват направо за купона. Ясно, че всички сме чували и дългата, и кратката версия на ритуала, но все пак бракосъчетанието се случва именно там.

Ако е малка сватба е ок, но ако гостите са над 100 човека, по-добре да не се бутат и в ритуалната зала.
Повечето зали не са особено големи.

В България не е  прието и нека да си остане така.
Достатъчни са жертиерите и моминските партита взети от там,
където историята им е на по-малко години от къщите в Лещен.

Добре де, сватбата не е ли точно ритуала на подписването,респективно църквата? А почерпката си е жест към гостите.

Да !

Сватба е цялостното.
Онова в ритуалната зала е подписването.
В ресторанта е купона.
Заедно = сватба. 

Зависи от хората и възможностите.
 Купон може да се организира винаги,
но сватбен ритуал с брачно свидетелство .....

Не съм досаждала изобщо. Разговорът беше само един, поканих ги, казах, че чакам потвърждение и продължихме с разходката си. На следващия ден получих отговор.
Не ме дразни, че няма да получа подарък, а ми стана тъжно от това, че тя ми е много близък човек, а реално си измисли сто и една причини, за да не дойде. Не обичам да ме лъжат. Хвали ми се къде са ходили, какво са правили, с детето обиколиха цяла Европа, а сега е проблем да пропътуват с кола 1 час. От месеци си говорим за сватбата, тя ми е давала съвети, споделяли сме си страшно лични неща и това сега наистина ме разочарова. Да ми беше казала в лицето, че няма желание да дойде, щях да го приема, а не с такива глупави оправдания. Много добре познавам съпругът й и знам, че е добър и свестен човек, който към мен винаги е проявявал уважение и добро отношение, затова ми е странно, че се оправдава сега с него. Канили са ме на един-единствен повод, който беше важен за тях и аз направих всичко възможно да отида. Става въпрос за Сърбия, не за Гърция.
Споделих по-рано, че 20 дни преди нашата сватба сме на друга сватба, идват ни в повече тези разходи, но ще отидем, защото държим на тези хора и искаме да споделим момента с тях. Не всичко в този живот е пари.
Знам, че почти никой няма да ми повярва, но няма ли да ви стане приятно да споделят с вас момента хора, които наистина обичате и уважавате, дори и да не ви донесат подарък? За мен беше важно присъствието й точно на този ден.
И да, в хубавото не всеки ще те подкрепи, защото малко са хората, които наистина се радват за теб. Повечето сме заобиколени от лешояди, които само дебнат нещо лошо да се случи и веднага кацат с тъжните си физиономии да покажат съпричастност.

Предпочиташ някой лицемерно да виси на сватбата ти "от уважение"? 

Явно хората имат някаква причина и не желаят да присъстват. Притеснили са се точно от такава глупава реакция затова са тръгнали предварително да се оправдават.

Жената ти е казала, че правят ремонт!  За какви измислици говориш, или искаш да кажеш, че лъже че правят ремонт?
Ако някой ти отказва, значи има причина, без значение дали е основателна причина за теб!

Ами наистина може да лъже жената, ако си имат някакъв семеен проблем, едва ли ще тръгне да ти го споделя, пък и не е длъжна. Хубаво, разбирам, разочарована си, ма как не ти идва в главата тази възможност?  А може наистина мъжът да е против, да не иска да присъстват и тя да се е съобразила с него. Защо избираш най-детинското "да ми каже в очите, че не й се идва". Щом сте толкова близки, вероятно й се идва, но нещо я възпира.

Щото като ти кажат в очите истината ще ти стане по-добре. Пълни клишета.

Преди години се жени синът на съседи от блока и приятели на родителите ми. С младоженецът се познаваме от деца,но не сме чак толкова близки. На сватбата са поканени майка ми и баща ми,обаче им трябва шофьор,който да вози роднините на младоженеца. Съответно аз съм натоварена с тази задача с нашата кола. Започва се едно разкарване от сутринта - взимане на кръстниците,взимане на булката,подпис в съвета,накрая ги закарах до ресторанта и ми казаха,че вече мога да си ходя,ама ако може,като свърши сватбата,да отида да взема от ресторанта баба Едикояси и да я закарам на село.Е,тук вече не издържах,казах им ,че си имам друга работа и да си търсят от друго място безплатен шофьор. Свекървата се нацупи.