Един най-обикновен седмичен ден :(

Ох, добре че съм отпуска, ама в понеделник на пангара отново. И аз имам тийнка, но слава богу имам и Мама, без която сме загинали направо.

Не се оплаквайте. Когато липсва жената вкъщи е още по-всякак.

Кошмарното сресване и поставяне на ластици, панделки, фибички и незнамкаквооще по косите. Докато ги реша - пищят. По-точно пищяха, защото от три дена бягат, щом ме видят с гребена в ръка. Той гребенът вярно е зловещ, откакто се счупи в косата на по-дребната във вторник.
Ходят несресани и невчесани, заприличали са на Боб Марли.

Дрехите. Имат домашни, спортни и още някакви за училище и не знам къде си, дето трябвало да ги съобразявам, обаче всичко се обърка и ги оставих да се съчетават която с каквото реши, само да не пищят. Днеска дребното замина при учителката с лилав клин, някакви къси дънки със сърчица връз него, потниче с Ягодов сладкиш и  два суичъра, защото не можеше да реши с кой точно да иде. Учителкат ме погледна леко укоризнено.

Окончателно се оплетох в шампоаните, балсамите, лосионите, кремовете и пастите - кое било за коса, кое за тяло, кое за дупе и кое за след баня, кое при подсичане и кое при осушаване. Затънах в това, обърках се, мажа всички и всичко с една по-удобна за хващане тубичка, дето мирише на лайка.

Не пия, а трябва.

Ако знаете колко се зарадвах на темата, макар да не е много за радване...
Моят най-обикновен седмичен ден ще го разделя на две, защото съпруга ми пътува и го няма по 6-7 месеца. Имаме син, който е първолак.
Вариант 1- съпругът на път
Ставам около 6-6.30 да пия кафе, преди малкия да се е събудил. Детето се надига около 7.00 и след около минута е вече в тоалетната от където се провиква за цвета и консистенцията на а...о му(това е всяка сутрин)
Правя закуска, която след минута е някъде по килима, дивана, по главата му, дрехите и т.н. Идея нямам как се храни, но после пекинеза ми закусва и той с каквото има по килима. Водене на уилище, после домакински задължения. Към 4.30 вземане от училище. Половин час след това, аз вече нямам търпение на си сипя вино, но се опитвам да издържа до към 20.00ч. Вечеря, детето се къпе и около 20.00 го пращам в стаята му, защото вече идва момента да взема ксанакс... (много приказва, много отговаря)
Докато заспи, се става най-малко 10 пъти за много важни неща - да ме пита какво ще закусва утре, да съм му купила еди какво си, кой ден от седмицата е утре и т.н. И така е всеки ден(ваканцията беше по-зле, защото той е ранобуден и дори тогава ставаше в 7.00.
Вариант 2 - мъжа е у нас
Всичко е по старому, просто мъжа ми е у нас... Почесване по едната т...а, играе се някоя игра на телефона, почесване по другата т...а, малко телевизия. Помага, не казвам, че не помага, но само когато му се даде конкретна задача... Няма грам мисъл за самоинициатива, ама той от пубертета направо мина в кризата на средната възраст и милият, все е за нещо стресиран и депресиран, уморен. В този 2-ри вариант, моето количесвто алкохол е в двойни дози и ми минават много лоши мисли през главата - дали да е с гаечния ключ по главата (на мъжа ми) или нещо друго с по-малко доказателства. Наскоро четох нещо и ще се опитам да го цитирам:" Любов е, когато вечерта като си легнеш до съпруга си ти се ще да го убиеш, ама въпреки това завиваш говедото, че да не настине"

Доколкото прочетох, "оплакващите се" дами също не са домакини.   
Редови, целодневни труженици са, като мъжете си.

Съжалявам, не можах да се сдържа и си го откраднах за фб стената   

Аз точно от ФБ го "откраднах" Заповядай!

Разкошна тема.

Страхотни сте, момичета! 

 
В събота се чувствах така,взех си едно розе 375 мл.Изпих го.Не ядох.
Хвана ме.Стана зле положението.Цяла неделя спах с леген до мен.
Оправдах се,че е вирус.
Сега не искам да чуя ни за вино,ни за ракия.А дните са същите.
Но мазохистично признавам,че обичам глъчката в нас.Значи са здрави.
Друго не ми е важно.

Куркума  

Моите знаят, че започвам да крещя някъде привечер, тогава се уморявам и истерясвам. Не, че им прави впечатление, но на съседите - със сигурност.
Ако пия ракия съвсем ще зазлее положението. Позволявам си чаша вино.
Сутрин само лекичко се препотявам, докато будя малката за градина, а тя крещи неистово да я оставя на мира. За целта се обличам възможно най-леко по време на занятието, иначе ще трябва да ходя с потни дрехи на работа.
Не съм самотна майка, но мъжът работи, и то надалеч.

Темата е много готина! Много се смях на това:
"Въобще пък аз се чудя какво се оплаквате. Ваканцията беше много по-тежка.
Сега - метнеш ги сутрин, вземеш ги вечер, изтърпиш ги два часа - и готово!"

Абе Герри,нали месото вредно било,такова било ,онакова било...а ето,че явно не е така. Детето което яде разнообразна храна и много плод и зеленчуци е все болно.Другото месояда не боледува.Ама изобщо не боледува.Даже плодове не яде-динята била отровна(това съчини последно),пъпеши-не,тя такива тикви не яде,домати не яде,чушки също,морков-не,праскови,сливи,череши,малини,нищо такова не яде!Основно месо,картофи,боб,ориз,леща,краставица и чат-пат банан или ябълка от плодовете.Друго не!Пила е веднъж в живота си АБ.Сваля температура без лекарства!Ако не бях го родила аз лично,щях да реша че е извънземно!
Аз и малкото-плодове,салати,зеленчуци,ядки.Уж все здравословни неща и все сме тръшнати от нещо.

+++++1
mustaine, (емотикон "свалям шапка") и 
Аз много, ама много искам да се науча на "Не ми пука"

На фона на мрачния пейзаж навън направо ме развеселихте изскренно!
Вярно темата е плачевна,но авторката явно има талант за писане.Браво 
Аз обаче май съм извадила късмет,защото разчитам на помощ от таткото,че това не отменя ежедневните ми задачи.

  Сладурана сладка