Парфюмни размисли и страсти - 184

Атти, радвам се, че направи такава тема, ще ви чета с кеф. Дано новите ти колеги са ценители на хубавите аромати.
Аз писах вече, че изборът ми на парфюми за работа е силно редуциран, още повече че имам колежка, на която ѝ става лошо от някои миризми. Повечето от парфюмите си въобще не си и помислям да ги разхождам в офиса. Горкият ми Инсоленс така си и стои почти девствен в кутията, а толкова си го обичам. Преди няколко дни обаче получих похвала - тази колежка, която обикновено се оплаква, ми каза, че съм с много хубав парфюм. Аз буквално зяпнах от изненада, защото бях с реплика на Ноа - някакво муудче на цена около три лева, което обикновено си ползвам вкъщи .

Ковачева, точно Прада Кенди хлапетата определят, като крем за ръце, но не и сладникав, въпреки карамела и мускуса в него. Освен това харесват и Еликсира на Мерве, вероятно защото са ценители или пък харесват човека, който го носи.
Ванилия харесват около 80-90% от хората, които не се интересуват от парфюми, това по мои наблюдения. И да, правят асоциации между ванилия и сладкиш, оттам и домашен уют.
Ама аз се бъзиках, но пък сигурна съм, че ти си ме разбрала.

foxysilver, егати и чистачката. Искам и аз такава, след която да се носи аромат на Шанел, кой да е, стига да не е прахоляк.

 Ей, Ковачева, интересно ми стана за учителките на малките ученици и парфюмите им. И аз съм с малки дечица, първокласници са сега, внимавам доста с какво се пръскам, но не съм се замисляла много кое може да ги отрови.  А коя е тази Мадагаскарска ванилия, не за първи път я чувам. Обичам ванилия в парфюмите, обичам и виолетки, но така и не се сдобих с Инсоленс. Бях полудяла по него, исках го, сега пак ме подсещате, че го искам.  Само подсещане ми трябва, няма що.

Годес, ти как си, що си?! ОК, нали? 

Ковачева,
 Отново ви чета с интерес. Най-съзнателно не влизах в темата дълго време, но си ме влече, пак съм тук.   

децата не са предубедени към парфюмите и оценяват по-обективно дали даден аромат им харесва или не; за повечето възрастни парфюмите са два вида - на цветя и на сладко - как да обясниш на такъв човек, че един тамянен парфюм например е прекрасен? 

 System Error, би ли споделила коя е репликата на Ноа? Не съм попадала до сега на парфюм, който да ми напомня на него.

Свързах темата и дискусията по-напред за Amethyst Lalique. Много го харесвах и ми беше един от любимците за офиса. На мен е прекрасен плодово дървесен. С него имах и такъв случай - клиентка се възхити, че в офиса ухаело прекрасно на здравец. Това много ме зарадва защото обожавам уханието на здравеца. За съжаление имах тежки офисни дни и свързах горкия Аметист с това и спрях да го нося от суеверие.   Понякога като го мерна в шкафа само го подушвам с удоволствие, но не мога да се пречупя да го ползвам. А, и го носех есен и зима. На мен лятото ми идваше удушлив.  

Pipi_, N 17 от тези е реплика на Ноа:

Поздрави, прекрасни дами, от Париж. Да споделя накратко малко впечатления от днешната парфюмна обиколка, преди да съм ги забравила. 
Първо няколко думи за бутиците, които открих при това пътуване, поне за мен са нови, обаче горещо препоръчвам. Черешката на тортата е Jovoy, намира се на rue de Castiglione 4, където на доста голяма площ са събрани почти всички рядко срещани нишови парфюми. Казвам почти, защото все пак успях да ги застрелям с нещо, което издирвам отдавна, The Vagabond Prince, да пробвам, а ги немАха.  Душих капачета като Алиса в Страната на чудесата, а на кожата си пробвах прословутия Mohur на Neela Vermeire. Започна с много свежа, много елегантна комбинация от цветя и бадеми, а се изроди в нещо ужасяващо, което ми тормози целия ден, въпреки че много пъти опитах да го измия. В бутика се чувствах изключително добре дошла, попитаха ме искам ли помощ и ме оставиха да си вършея както си искам, въпреки че от самолет ми личи, че нямам излишни няколко хилядарки. Като казах хилядарки, да се похваля, че подуших ROJA, даже не помня кои точно, но убедено НЕ ги харесах. 
Друг бутих, който открих за себе си, е на Фредерик Мале на Rue du Mont Tabor 21. Посрещат те в бутика, слагат те да седнеш на едно кресло и те подлагат на щателен разпит какво харесваш, какво не, кои са ти най-любимите парфюми, цялата история на заболяването. После започват да ти препоръчват какво според тях е подходящо за тебе. Много приятно изживяване, ако човек обича да бъбри за парфюми. Между другото, цените на Мале във всички бутици, където съм ги засичала, са еднакви и това са цените от сайта им. Не отказват и пробички, така че определено си струва да ги посети човек.
Още един бутик, който ми става любим, е на Шанел на кръстовището на Rue Cambon и Rue du Faubourg-Saint-Honore. За разлика от другите шанелски бутици в Париж, този предлага само парфюмерия и козметика и ако като мен не се интересувате от другите им стоки – това е правилното място. Пак за разлика от другите им парижки бутици, имат всич-ко, а моят трофей е отдавна мечтаният чист парфюм на Cuir de Russie. Там пробвах и новите чисти парфюми на Beige и Jersey. И двата са осезателно различни от тоалетните води, като ползата е особено осезателна за Jersey – неземно красив е в концентрацията си на екстракт. За разлика от него Beige е за мен по-хубав в леката си версия, защото в парфюма се губи основното му качество – да е фин и изящен.
Накратко за някои нови парфюми:
French Kiss by Guerlain – банален плодово цветен, за мен поредното разочарование.
Cuir Cannage by Dior – мека велурена кожа, свежа и въздушна в началото, после умело съчетана с бели цветя, най-отчетливо жасмин. Не е нещо нечувано, но е много талантливо изпълнено. От взискателните аромати обаче, които не биха стояли добре на всеки.
Gardenia by Robert Piguet – този много ме привлече в началото, главно с това колко деликатен и прозрачен аромат са пуснали, нетипично за марката, с течение на времето обаче става по-ярък и по-отчетлив. Не ми прозвуча химичен поне на блотера, мисля, че е една от най-сполучливите гардении, които съм опитвала. Ще го тествам на кожа обезателно.
Cuir d`Ange by Hermes – отново от велурения тип кожи, по-сладка отколкото харесвам заради хелиотропа. Не мога да твърдя, че съм експерт по творчеството на Елена, но това е май най-сладкото и плътно създание, което съм опитвала от него, леко нетипично ми се стори.
Друго какво откритие да споделя. Парижанки все така си ухаят на бели цветя, наблюдение, което се потвърждава всеки път, жасминови и гардениеви ухания предимно. За себе си открих, че съм станала непоносим сноб, нищо по-малко от ексклузив не ща да помириша, че даже и да погледна. Това осъзнаване дълбоко наранява коравата ми селска душа.
Утре заминавам за Лион, ще докладвам, ако открия нещо интересно там   

Изключително добре казано!   
И както винаги - прекрасна статия, Йоан Владимир  много информативна, пространна и с чувство за хумор - много обичам да те чета.

Опитвам се и аз да дам своите 5 стотинки към темата най-после, притисната от деца, празнуващи рожден ден и боледуващи същевременно - много е приключенско  На предишната ми работа определено се придържах към ползване на по-прибрани и "човешки" парфюми, някой по-напред беше писал: цитрусови и хладни и се усетих, че точно това носех по това време. Като към хладните влизат и алдехидите де но някак не ми вървеше да се напръскам с някой тежък ориенталец или разточителен и нагнетен цветен аромат. И преди съм казвала, че за мен ултимативния офис-парфюм (за мое ползване имам предвид, не че очаквам всички да го носят) е Манго Адорабли - стяга ме, мобилизира ме, прави ме сериозна и делова. И въпреки, че професията ми е творческа и хората си знаят, че не е ненормално да се очакват ненормални неща от такива като мен, аз гледам все пак да се придържам в благоприличието. Определено бих се чувствала неудобно, ако някой от колегите ми регулярно забелязва парфюма ми и го коментира. Интересното е, че аз нямам нищо против да навляза в чужд шлейф и да направя комплимент, ако ми е харесал. Двоен стандарт, може би, ама какво от това На сегашната ми месторабота се чувствам абсолютно свободна да нося каквото си пожелая, в количества, каквито намеря за добре. Нямам други колеги, клиенти влизат изключително рядко и нямам близък контакт с тях. Шефката ми, която ми е и приятелка, ме смята за някакво парфюмно божество, което знае всичко за всички парфюми по света. Последно ми разправяше за неин парфюм, който й подарила клиентка, дали не мога да се сетя кой е по следното описание: жълт е, не е ясно на какво мирише, не се знае каква форма е шишето, защото не е разпечатан, името е нещо като I Can Too 
А най-хубавото (или лошото, зависи от гледната точка) е, че няколко етажа под работното ми място се намира офис-складът на един от читавите електронни магазини за парфюми 

Чудесна темичка си имаме, голямо удоволствие е да ви чета, момичета, благодаря   
По принцип не харесвам бомбени аромати, харесвам женствени, нежни, да ме обгръщат като ефирен облак.
До преди година работех в голяма стая с 8 човека. От колегите в стаята не съм чула коментари за парфюмите ми. Сега съм в стаята с още 3 човека. Колегите, които влизат, отбелязват, че винаги мирише хубаво. Другите ми колеги не ползват парфюми, които да ухаят в цялата стая. Имаме и кафе-машина, и арома-лампа, та не зная дали тези комплименти са заради моите парфюми 

Парфюмите, които нося за специални случаи са Шансовете на Шанел и Адиктите на Диор. За всеки ден...какво ли не. Много харесвам мускусни парфюми и мисля, че те са най-подходящи за офис. Но, както се казва, дозата прави отровата. Който и да е парфюм, напръскан обилно става досаден. Винаги си нося в чантата парфюма, който съм избрала за деня. Подновявам си едно фъс през деня, ей така за собствено удоволствие.

Споделяла съм, че обичам да се поливам с парфюма преди да изляза от вкъщи. Докото стигна до работа, вече е поизветрял, остава само един полъх от него. След работа, когато имам настроение и не съм смачкана от нерви и напрежение, също обичам да се поливам и да си се нося в облака до вкъщи.

Черната орхидея е най-силният парфюм, който имам и него не го нося на работа. Ако много искам да се пръсна с него, едно фъс в деколтето е достатъно да го усещам цял ден. Но много рядко имам това желание.

Как устояваш на изкушението? Или не устояваш?

Здравейте, момичета! Изключително удоволствие е да ви чета. Въздействате ми ароматно.Не знам как ще прозвучи, но от вашите описания понякога усещам парфюма, за който пишете. Не знам дали не е самовнушение. И не, не  говоря за познати от мен аромати, а за напълно непознати нишови композиции, които майсторките на словото обрисуват тук. Ако има нещо като парфюмно въображение, то явно работи... Дано не ни четат определени доктори, че ще ни сложат диагноза  Та въпросът ми е имали ли сте подобни усещания - думите да въздействат на обонянието ви?
И за да не е спам - след няколко месеца затишие преоткрих Градската кралица и Shalimar Initial. Бях спряла да ги усещам. Сега са прекрасни, усещам ги като полъх, като облак около мен и ми дават нужното настроение. Пърхат пеперудите, а отдавна не се беше случвало... Та така, преоткриването на съкровищата също е парфюмно удоволствие!!!

Galigaby, не само е възможно, ами е и научно доказано . В книгите на акад. Норбеков се прави следния тест: карат клиенти да задържат във въображението си образа на сочен лимон, подават се детайли за лимона/устно/- кората, вътрешността, тръпчивия вкус и пр. Какво се случва? Винаги при 100% от тестираните лица се наблюдава слюноотделяне, както ако биха вкусили реален плод. Установено е, че въображението и мисълта са не по-малко мощни в сравнение с реалните стимули. Има купища литература и видеа по темата. А за тази, в която пишем- и аз с интерес я следя и понякога си позволявам да задам някой лаишки въпрос. Винаги получавам компетентни и разнообразни отговори 

Дали не е Incanto?

Вярно е, има нещо жълтичко ...пък и съзвучно на I can too