Юлски бебета 2013 - тема 26

Ясно, разбрах, ама за мен все още е безпредметно да ми искат пари в такъв случай. Ми то същата работа е да я заведа на градинката пред къщи, която е безплатна

Да де ,сега още е нормално времето и може да я водиш в градинка ,но като стане студ и вали ,няма как...Ако нямаш другарче да си ходите на гости,детските центрове са голямо улеснение.Колкото за смяна на обстановката 

Здравейте, момичета!

Ох, Терп, по въпроса за тийм билдинга и гледането на децата. Абсурд е мм да се справи.  Майка ми не би ми отказала, напротив, тя ще е щастлива, ако отида да се разтоваря. Само, че някак не ми се оставят децата. Виждам ги за не повече от 3 часа на ден в делнични дни. Гледам да използвам уикенда за тях.
Вкъщи ходим боси. Единствено майка ми като идва използва чехли /купих и едни крокита/, Маринка си ходи по чорапогащник.
Хера, тук в София детските центрове не приемат деца под 3г., поне тези, които аз познавам. Всъщност, май в МОЛ Парадайс има един, в който приемат бебешори, моля ако някой е ходил да сподели.
Днес изпратих Бранка на екскурзия до Троян и Ловеч с едно преспиване. Давам и 20лв, а тя вика „Може ли и някакви дребни, за всеки случай“. Викам, не , не може. Толкова ме е яд, че за тези неща не се е метнала на баща си, голям прахосник е.
Пожелавам на всички болни дечица да се оправят.
Глупи, Марти не ходи ли на училище?

Джине - страшна мадама е Бранка Някакви дребни.....смях се с глас Да ти е жива и здрава

Данче - при нас имаше подобно делене от баба ми по бащина линия. Сестра ми е кръстена на нея и вечно аз бях виновна,по-голяма и неразбираща. Но в един момент отмина и сега помага много и на двете ви. Тя е единствената,която ми гледа децата без да мърмори и да мрънка. Никой не казва,че Петьо е лош нарочно...може би наистина иска повече внимание. Много търпение и смятам,че ще успееш да излезеш от ситуацията. Свекър ми си обича Сашо ,заради името и се вижда явно,но някак си не мога да се занимавам. Смятам че мама и тати са най-важни и там не трябва да има делене.

Глупи - моя приятелка имаше същите проблеми с децата. Само че в един момент ескалираха до брутално насилие на голямото върху малкото с точилка,тиган или каквото скимне. Ходиха на терапия при детски психолог половин година и сега всичко е песен. Не съм питала за проблема,но намериха решение. В никакъв случай не казвам,че Марти има проблем,просто споделям...може да ти е помощ.

Подаръче - аман от сополи и болести... Да минават вече

Мисти - Нямам ти фейса...може ли да покажеш якенцето и тук

Хера - от позицията на аниматор с десетгодишен стаж по партита,центрове и зали ще ти кажа,че малкооо не си права. Да - на аниматора се плаща да забавлява децата,да ги пази,да следи за реда и всичко останало. Но във всеки един детски център има правилник за ред и е общоприета норма деца под три години да не влизат без придружител. Това е така защото едно малко човече ангажира изцяло вниманието на аниматора,а там има още 10 деца,които са по-големи и буйни. Много малко детски центрове могат да си позволят повече персонал,за да има и качетсвено обслужване за бебоци като нашите. Тук в София Капела Плей предлагат такава услуга само през седмицата до три наобяд и на двойна цена от обичайната. А пари ти взимат защото ползваш базата на клубчето...все едно си я завела на въртележка. Никой не се нагажира да гледа детето ти защото след това отговорността е на работника ако не дай Боже нещо се случи. В повечето ситуации работодателите искат да спестят някой лев и наемат по - малко хора от необходимото,което води до тази ситуация. Нито се заяждам,нито ти опонирам..просто излагам гледна точка от другата страна. Именно заради работата си като аниматор съм намразила клубовете......защото това е една машина за лесни пари и неспазени условия на труд.

Благодаря, че се интересувате, момичета! Юлия е към оздравяване, дано! Само дето не иска да спи следобяд, баща ѝ я е разглезил да ѝ стои на главата... Иначе днес нямаше температура, дано и да не вдига, че тя 3 дни беше с до 38,9 градуса. Аз сварих средата на разболяването. Сополите изчезнаха, не тече като река, но сякаш на моменти ѝ е малко запушен носа. Имаше и червено гърло, него не го знам как е, защото лекарката го гледа, аз не мога да го видя.

За Япония, много ми се разказва, ама време не остава. Много е интерсно, много! Хареса ми, удовлетворена съм от пътуването. На влизане в България си помислих, че се връщам в най- скучната и безцветна страна. И мръсна, разбира се. В Япония най- хубавото нещо са хората, макар да има и много други хубави неща. Толкова са смели, разнообразни, пък и усмихнати, услужливи и вежливи. Прословутата им дисциплинираност е ужасна, един българин не би могъл да съществува по техния модел. То е като в пионерската организация. Не само, че всичко се спазва, ами и не се разсъждава, не се пита. Само дето правила за дишане не видях. За пример не можеш в тоалетна или асансьор да влезеш както си искаш - има очертания, в които да застанеш да чакаш и трябва да те поканят.    Иначе като градска инфраструктура китайците са ги задминали. От Токио не можа да ми падне шапката, след Шанхай... Но всичко е с много фина естетика, която се оценява на втори поглед. В Шанхай бие на кич, но се впечатляваш от раз. Докато Токио е малко правоъгълен град, в недобрия смисъл на думата, но тука може и да греша, все пак за 3 дни колко може да се види и усети. Много ми хареса Киото, може би най- много ми хареса Киото. Видяхме 5 гейши, което е огромно постижение. Повечето туристи, които ходят да ги дебнат не виждат нито една. Но не си носех фотоапарата, че ми скъса врата, и не съм ги снимала. Няма значение, гейши да искаш в нета, и картичка си купих, важното е, че съм видяла на живо. Но беше голямо дебнене и екшън, бягахме, залягахме...    Всъщност видяхме маико, не гейши, но за западния свят няма особена разлика. Маико са младшите, те са и по- красиви, по- пищни. Ето маико на улицата

Оооо,Петя ,никой не твърди ,че да си аниматор е лесно! Уважавам много тази професия ,но ти сама казваш ,често се наема малко и неквалифициран персонал.До чуждо прохождащо дете и аз не бих припарила Много хора бъркат понятията.Аниматор не значи бавачка за детето срещу 3 лв на час.Поне толкова струва при нас в Пазарджик,в София и Варна може да е по-скъпо.
И аз не обичам клубчета ,но като стане студено ще ходим.Нямам си компания ,нямам си дружка с дете,ще кибича по детските центрове Може да забиа някой млад татко
Тони спи.Вече втори ден планът ми работи.Към 11 часа започва много да мрънка ,но аз точно тогава го извеждам и се развеселява.В 13 яде и ляга.Вчера само час и половина ,днес - надявам се повече.
Готвя днес руло Стефани,но гадно ми се разпука.Уж го направих по рецептата на пепчо от форума.
Някой готвил ли е манатарки?Имам едно пакетче замръзени и не знам какво да ги правя.

Данче... Ако забиеш млад татко идвам и аз Да си кибичим заедно

Данче, моите родители не делят децата, но то е, защото не ги гледат. Свекитата ги гледат доста повече и там го има това нещо. Преди няколко дни голямото реве, а те му се карат да млъкне, че разплаква ДЕТЕТО! Теглих им една реч, че голямото е на 3, а не на 33 и после цяла вечер ми беше съвестно, защото хората не го заслужават.
Аз си мисля, че не е голяма драма ако бабите и дядовците имат фаворит, по-опасно е, ако родителите го правят. Затова се опитвам да балансирам. Все гледам да метна малкия на някой, за да почета на голямото или да направим нещо заедно.
А с гъбите може да направиш гъбена чорба. Манатарките са ароматни, сигурно ще е много вкусна.

Глупи, и при нас се случва нещо подобно. Само дето не му взима храната от ръцете, но то е, защото той яде по-непривлекателни неща. Една вечер след десетата играчка, която му изтръгна от ръцете, й казах, че утре ще го продадем на пазара. Ще го купят някакви хора, които ще купуват играчки само за него, а всички наши играчки, ще са си само за нея. Такъв рев му дръпна, че едвам я успокоих. Държа й влага цял час 

Оф, аз нямам приятелки с толкова малки деца. А няма и клубчета къде да ги водя. Направо ми се стъжнява като си помисля, че зимата наближава.

Моят чичо е година и 2 месеца по-голям от баща ми, тоест на възрастта на нашите бебета вече е бил "батко". Тогава дядо им, който ги е гледал доста, все викал по чичо ми: "Мълчи, бебето спи". И до ден днешен чичо ми обяснява, че баща ми му е откраднал детството.
При нас не съм забелязала делене. Естествено, че на бебето много му се радват, просто то се променя, то прави всеки път нещо ново, него можеш да гушнеш. След като мине еуфорията около малкото вниманието се насочва към голямото и  там остава - с него можеш да водиш разговор, с него можеш да се смееш и да общуваш вербално.

Джина, сега те разбрах. Аз веднага бих ти казала да заминеш, да разпуснеш и да се заредиш  хубави емоции, но го казвам от позицията на човек, който е нон-стоп с децата. Не знам на твое място как бих постъпила. Както и да го измислиш важното е да си доволна накрая

Пинааааа, намери време, моля те, за още разкази! Много обичам да чета пътеписи!

Аз съм голям недолюбец на детските клубчета. Досега голямото дете е ходило само на рождени дни в клуб (не негови) и всеки път все повече се убеждавам, че това  не е за нас. И зимата не ходим, предпочитам един час в парка здрава игра вместо един час в бацилестия клуб.
Хохохо, сега като си прочетох горния абзац си дадох сметка, че клубовете явно ги обичам точно колкото пясъчниците.

Портокалчо, ти защо така разреди писането? Захвана ли се с начинанието, за което бе споменала?
Аз не съм установила някой от бабите и дядовците да дели децата. Определено на голямата се правят по-големи подаръци- таблет, смартфон, пари. Но на малкото тези неща не са му необходими. И друг път съм ви казвала, че Марина износва дрехи от сестра си. Това са страшно много дрехи /ентусиазмът ми с първото дете е бил огромен/ и не намирам смисъл да се зариваме с още такива /ясно съм казала на всички да не купуват дрехи за малката/. В даден момент вече няма да може да износва повечето неща и тогава на драго сърце ще приемам подаръци и ще купувам.
Когато се роди Марина насочихме цялото внимание върху Бранка, за да не се чувства подтисната и пренебрегната /все пак 6 години е била титуляр, трябваше да разбере по-най деликатният начин, че се е появил някой, който има равен статут с нейния/. Добре направихме. После нещата започнаха да се случват бавно и в движение.
Пине, пожелавам ти поне веднъж в годината да ни разказваш.  Китай ми е в уиш листата, но в близките няколко години едва ли ще стигнем по-далеч от Анадола

Пине уелкъм.
Джине, Марти ходи на училище, но е до 11.30 и след това до 6 ми скъсво нервите.
Портокалчо, той не е такъв, не мисля че имаме нужда от психолог. По скоро явно е пак вид ревност, защото за всичко е виновен той. Ама той наистина си е виновен, не го хокаме без причина. Явно е период и това ще мине, притеснявам се само как и кога. Ти кажи как си? Как е новата работа? Успокои ли се покрай нея?
При нас мама не ги дели децата, свекърите рядко ги виждат така че не мога да определя.

Глупи, разбирам те. Въпреки, че Бранимира е по-голяма и се предполага, че трябва да е по-осъзната и при нас се получават леки недоразумения:
Вариант 1: Голямата иска да се уедини в стаята си, малкото иска при нея, но както вече сте запознати, бива изхвърляно от там.
Вариант 2: Бранимира иска да играе  с малката на принцеси /примерно/. Започва да я кичи с гердани, висулки, воали. Марина не спира да ги маха, голямата се изнервя и отново я натирва.
Вариант 3: На Марина и се спи, но Бранка иска да се занимава с нея. Съответно малкото започва да мрънка и следва реплика от сорта: „Повече няма да се занимавам с теб! Не може само когато на тебе ти е удобно“.
И т.н.
Миналият понеделник не беше учебен ден, но съвсем съзнателно изпратих Бранка на занималня /частна е и за това работеше/. Тя недоумяваше защо го правя, но инак майка ми вечерта можеше и да е пред нервен срив. Странно, като ги гледа на Бистрица, проблем няма, може би заради къщата и двора, но вкъщи в апартамента двете деца не са добра комбинация.

Бемол притесних се. И аз съм такава майка. Големия ми син е дивак. Тези дни си е в нас, понеже понеделник го върнаха от градината, че кашлял (нищо подобно) и аз реших да го оставя в нас малко. Съжалих, честно. От как е в нас викам като истерична. Не се спира това дете да прави бели. Все пак гледам вечер когато ММ поеме бебето, аз да съм покрай него и да го гушкам, целувам, да се занимаваме с нещо заедно без да се караме. Ей сега ми скъса нервите. Разля мляко по масата, при условие, че му казах че аз ще му сипя, накрая изля затопленото мляко в мивката, че искал студено от хладилника. Бръкна в хлебопекарната да ядял тесто  и още, и още....

От как се е родил Ого им казвам на мама патето (Ого) и на мама котето (Зар). Онзи ден Зар ми заяви, че той не бил вече котето, а бил пате и да му викам така. Ого бил котето. Няма ревност ама друг път. Колкото мога балансирам, но явно не е достатъчно. В никакъв случай не мога да кажа, че имам предпочитания към децата. Ого е по гушлив, по беззащитен, а Зар, въпреки, че ми къса нервите си е моята гордост.

От няколко дни не съм кърмила. Мъчно ми е. Май не бях готова. Но пък Ого се кротна, започна да спи по спокойно и да заспива по бързо. Все положителни неща. Ама аз се чувствам виновна.

Портокалчо мислех, че си в групата във ФБ  иначе модела е това http://direct.asda.com/george/girls/coats-jackets/padded-coat-an … 9,default,pd.html , но имаше тъмно синьо на бели точки, та цвета е друг, но е свършил явно. Много е хубаво.
Пине от снимките във ФБ първото нещо, което ми направи впечатление са тротоарите, не стига че чисто, ами даже плочките са идеални, нещо което поне тук при нас много ме дразни сега с количката съвсем. Отделно че се паркират колите по тротоарите, но това е друга тема.
Данче то й вашият татко е млад не така

Пине, добре си се завърнала и бързо оздравяване на  Ю!
Ясен го обувам с пантофи, но той много често ги събува заедно с чорапите и ходи бос.
Четвъртият зъб долу при нас се появи след три месеца и половина, вече си мислих, че Ясен ще си остане с 7 зъба .