Юлски бебета 2013 - тема 26

РАЗПИКАВАНЕТО е абсолютен хит. С глас се смях. Макар че според мен предназначението на тези звуци е съвсем друго и доста изтънчено, но твоята версия е... един път! И с мистър Грийн се смях, защото през цялото време се чудех защо толкова го споменаваш, и аз като Гемавар се чудех дали не е препратка към м-р Бийн.

Да отговоря на николчевите въпроси, че ми се дописа пак - бях в Токио, Нико, Камакура, Йокохама, Фуджи, езерото Аши, Киото, Нара и Осака. Май това е, дано не пропускам нещо. От тези Фуджи не бих повторила, тъй като е една купчина сгурия и на нищо не прилича. Само гората в подножието е много красива. Аз съм го сложила на снимка, ама никой не му реагира, защото и не го разпознава. Няма я снежната шапка по това време на годината, пък и от високо сниман, не изглежда като да се извисява особено. Отделно са постоянни мъгли там и казват, че едва 30% от туристите успяват да го видят. Добре, че ние успяхме. Не от раз. На 5-та станция го чакахме над 30мин и няма. Между 4-та и пета се оказа, че се вижда и спряхме да снимаме. Докато снимахме и мъглата се виждаше как бързо настъпва пак.
Езерото Аши би могло да е много красиво, ако се разходиш по него с малка лодка или едни водни колела, затворени във формата на лебеди имаше. Да минаваш близо край брега, да виждаш дърветата и особено ако са шарени, есенни или пролетно нацъвтели... Да минаваш близо до тории (червените порти във формата на 'П'). Ние минахме през средата с голям кораб, даже като ферибот, пътнически. Гората се сливаше в сиво, всичко беше далече и освен една вода друго не видяхме.
Нико е малко и спретнато. Японците имат фраза - никога не казвай кико, преди да си видял Нико - кико е красиво на японски. Самото градче не е нещо особено, но природата е прекрасна - едни гигантски, много високи но и много дебели борове. Някакви видове като кипариси, но пак много дебели и високи. Внушителни. Река, мостове, градини - каквито те си ги умеят. Сложила съм снимки от там. Храмове имат, от голямо значение, в единия там е погребан императора им (не помня кой). Шинтоистки, ама на будистки бие силно. Атмосферата е налична, обаче, струва си и даже бих повторила.
Камакура е яка. Има 100 храма. Там, пред храма на големия Буда Обама бил ял зелен сладолед, снимали го и така зеления сладолед от Камакура станал легендарен, сега всички го ядат. Става дума за сладолед с чай матча - японския зелен чай. Зелен чай, като зелен чай, но не се ползва отвара от листенцата, а са смлени на прах и се разтварят с топла вода, като каша става. Бая миризливо и не ми хареса. Туй е то японския чай и правенето на тая неприятна каша е чаената церемония. Но тя беше в Киото, а в Камакура Обама бил ходил като студент и бил ял сладолед с чай матча пред храма на големия Буда. Сега при някакво посещение искал да си припомни студенстките години и пак си взел такъв сладолед и ял пред храма, та и го снимали. И така за туй прекрасно градче изписах цял абзац за Обама, вместо за самото китно градче. Всъщност то не е чак много малко, даже хич.

Движихме се с микробус, бяхме група от 6 човека и аз, общо 7. Само от един град, който забравих как се казва, близо до Фуджи, хванахме шинкансен до Киото. Бая е скъп шинкансена, забравих колко точно, ама на момента сметнах в български пари и никак не е евтин.

Йокохама не споменах - хубав, голям град. Модерен, нов, изкуствено създаден, до колкото схващам и някак си личи. Големи сгради, молове, чисто, подредено. Китайски квартал    Заведения край брега, ама тъй, че не се вижда брега... Яка им е морската гара, пътническия терминал. Трябва да потърся повечко за него. Ново, модерно съоръжение, ама много нестандартно и интересно решение. Виенско колело, влакче. То Япония се оказа държавата на виенските колела. Както и на статуя на свободата, мост като бруклинския (това също съм го показала на снимка). Зачудих се и още се чудя, при такава силна индивидуалност, каквато е японската, традиции, култура, кому е нужно всички тези ментета там?! 
Йокохама е слят с Токио и няма никаква граница между тях. Като Атина и Пирея. Много подобно, защото Йокохама е пристанището. Йокохама е и втори по големина град в Япония. Според мен трябва да си ги броят като един град, направо.

Интересно е, че в Япония не ми се видя да има много туристи. Дори много малко, бих казала. Има някакви, най- вече в Киото се усещаха. Нищо общо с Рим, примерно или Флоренция. Като се замисля за тълпи с туристи все Италия ми изплува. Става дума за онова ялвение, дето си в центъра на някой град, а местни не виждаш, само тълпа от хора с къси гащи, сандали и фотоапарати. Дето ти краде от атмосферата и типичното усещане, което трябва да получиш. Даже май Япония е мястото, където видях най- малко туристи. Сравнително девствено, от ония места, дето сега е момента да посетиш, преди туристите да го осерат. До колкото се блъскахме с посетители по храмовете, то бяха деца- ученици, строени и с униформи, вероятно сега им е сезон за ученически екскурзии. И в Китай е запазена атмосферата. Там тълпи имаше, но все от китайски туристи, напоследък било излязло много на мода да пътуват и започнали от страната си, те не я познавали, особено хората от  забутаните провинции. Европейци много рядко се засичат. А, Тайланд е другото място, особено на някои места, дето местни хора не можеш да видиш, а само пияна, зачервена и нахилена европейска паплач. Постоянно правя паралел между Китай и Япония, но наистина и двете са все още неосквернени от туристическата лудост на съвременния свят.