Много тежък бебешки пубертет

за обувките - взима се една лепенка с някакво животно или познат за детето герой или там каквото обича.
срязва се на 2 и се залепя всяка половинка вътре в обувката, така че като са една до друга обувките (правилно) и картинката "става" цяла.

за повтарянето - повтарям, ама не докато ми излезе мазол на езика.
показвам и оставям сам да прави. като не може - чакам да поиска помощ. като е забравил - идва и пита как беше. няма истерии, няма повтаряне.
имам козирог - не само, че е твърдоглав, но е и маниакално педантичен
само върви и повтаря, че било мръсно. веднага му давам кърпата за прах да бърше или вадя прахосмукачката. много е доволен!
скоро паяжини искаше да маха - взел си столчето, качил се с една метла и размахва из въздуха 

иначе като не му изнася това, което му казвам и след всяко мое изречение следва въпросът: какво има? 

Сетих се нещо, което при нас винаги е помагало - играта навън.
Когато не е на градина, гледа винаги да има поне 1 разходка навън, ако може 2. Като вземам играчки и играя с детето. Вчера бърках в една локва, после рисувах с тебешир, играем на криеница и т.н.
Ако се падне ден, в който не сме излизали, детето подивява.
При нас, не знам при другите деца, много помагат общите игри. Винаги, когато ме повика, отивам да си поиграем. Ако съм заета играя с него по няколко минути, после отивам да си върша работата и чакам следващото повикване.
Също и от както е проходил го събирам с 1-2 деца от махалата на горе-долу негова възраст. С течение на времето вече станаха приятели и се търсят. С тези деца се заиграва, а аз си лафя с майките им. Само, че игрите с деца дойдоха пак след 2 години и половина.

Тя авторката избяга...

но пък темичката може да е полезна на други мами. 
мисля, че Beeps беше малко груба с Ели, излезе, че е вечно недоволна и критикуваща майка, но аз не съм с такова впечатление от първия пост в темата. напротив, тя е много загрижена как да се справи със ситуацията.
аз не вярвах, че тръшкането е проблем и гледах укорително майките, които невротично дърпат за ръка тръшкащо детенце. ами след това ми се е случвало и на мен да попадам в истерични ситуации и разбрах, че може да е много трудно понякога.

Изобщо не съм била груба, нито съм подходила с такива намерения  Нито мнението е било мое. Видях Ели и веднага се сетих ...

Детето ми не е изключение от тръшкането, мрънкането, трудното до едно време ходене, хванат за ръка. Просто е дете!

Не съм избягала, тук съм, чета. И при нас се тръшка само при мен и баща й. В занималнята няма такива истерии, ще видим как ще е в яслата. За другото- не ми се коментира. Само ще кажа, че ако пусна тема, например колко много говори детето и колко съм доволна от това, първите коментари ще са "И въпросът е?  " и " добре де, разбрахме, че твойто гардже е най -най.  "   

Много ясно, че жената пуска теми само за нещата, които я притесняват!
Ели, разбирам те, само ако знаеш колко добре те разбирам! Същият е моят син - това обличане, къпане, прибиране на играчки - кошмар! А за заспиването не искам хич да отварям и дума! При нас трите годинки са факт, но промяна няма! И аз много говоря и се опитвам да съм приятел с детето, но понякога просто не издържам и избухвам! Много пъти си е лягал некъпан, цяло лято ходи гол и бос, къщата вечно е разхвърляна, абе пълна програма и при нас! Все се обвинявам, че не съм в състояние да го накарам да направи нищо, което е против волята му, ни с добро, ни с лошо става! Таткото ни е много търпелив и много ми помага, а и работата му е такава, че прекарваме доста време заедно, та това ме спасява само!
И при нас истериите и тръшкането са само в присъствието на мама и татко, като е сам с бабите проблем няма!
Иска ми се да вярвам, че това е само период в развитието, а не характер, че иначе тежко ми и горко, ама да видим!
Та съвет нямам какъв да дам, но поне знаеш вече, че не сте само вие, на мен лично това ми действа много успокояващо... 

И на мен така 

asyalein, едно към едно е и мойто козле  Определено са разбрани хора.

Сега се почувствах виновна, че Beeps го отнесе заради моят шеговит коментар от друга тема, ето сега е момента да кажа: Ели, благодаря ти, че сподели това за говоренето на малката, сега и аз съм доволна, че мама все пак я похвали.  (с най-добри чувства го казвам  )
Това има връзка с моят съвет - пробвай тази схема с "отразяването на чувствата". Това, че говори ти дава голямо поле за общуване. Напр., когато пищи за рязането на ноктите, кажи "Разбирам, че не ти е приятно. Виждам, че те дразни да ти стискам пръстчето докато режа нокътчето. На мен също не ми е любимото нещо, но трябва да вземем мъничките микробчета и да ги хвърлим далееече от тук, ей там в кофичката". Отразяването се изразява в това, всеки път обясненията да започват с интро, което дава на детето да разбере, че е разбрано. Разбирам, че се дразниш, виждам, че не ти е приятно, знам, че в момента искаш да останем на площадката, но вече е време за обяд....Идеята е, да се използват изрази, показващи на детето, че някой му влиза в положението, след това следва едно НО, и накрая може да завършиш с някакво обещание, което наистина ще изпълниш - напр. ще се върнем на площадката, като се наспим следобяд/или утре. Ако изрежем ноктите сега, обещавам в следващите 3-4 дни да не го правим. Едни такива, хем безобидни, хем твърди. Ако ги спазваш, детето ще остане с впечатление, че може да ти има доверие и с времето ще се съгласява да правите дори и съвсем нови неща, защото ще е спокойна с теб. За ноктите пробвай да нарисуваш един календар - отбележи с Х дните за рязане на нокти и всеки ден и давай да зачерква текущия ден. Така като дойде деня за нокти, вече ще е подготвена. За къпането й говори нещо от сорта, че е ако се къпе, тогава ще ухае хубаво и ще бъде красива, плискайте се с вода...
Такива идеи ми идват за сега. Остави бебешкия пубертет - за мен най-притеснителното е, че детето си нанася стрес и се фрустрира, което не е добре за здравето.
А, ако смяташ да ходиш на детски психолог, да знаеш, че без детето няма да стане. Винаги искат да видят детето най-малкото как се държи.
Успех!

Maybelline, аз вече не съм привърженик на отразяването по описания начин. когато дъщеря ми беше по-малка и аз пробвах така. тя имаше проблем с влизането в градината и аз ѝ казвах нещо от рода на "не искаш да влезеш, защото не ти е приятно, че ще си тръгна и ще ти стане тъжно. но не се притеснявай, защото там те чакат приятелите, няма да си сама, ще играете" и т.н. нямахме голям напредък. един ден едната учителка ми се обади по телефона и ми каза, че не подхождам правилно, защото назовавам само отрицателни емоции при раздялата (притеснение, тъга, нежелание) и че е добре да започна да наблягам на положителното. замислих се и реших да сменя тактиката, получи ми се.
затова мисля, че казаното от теб за къпането е много хубаво, но за ноктите не бих постъпила така. 

sylviana, в твоя случай съм на мнението на учителката, защото просто не си приложила техниката на отразяването правилно. Идеята на тази техника, е да се констатират и назоват чувствата в момента, а не да се тълкуват и екстендват - "ще ти стане тъжно". Ами то детето дори и да види, че вътре няма нищо страшно, то вече е в очакване да му стане тъжно, защото така му е казано...Вашият случай не доказва, че техниката не работи, а че просто трябва да се прави по-внимателен подбор на думи, от сорта на "Искаш да останем вкъщи и да играем цял ден, но мама трябва да отиде на работа за няколко часа. Тук е много по-весело и приятно с децата и играчките, отколкото у дома докато ме няма. Обещавам да дойда да те взема следобед и вечерта ще играем заедно".
Може би звучи, като отвлечена психо-ала-баланица, но аз вярвам, че у детето се формира правилната нагласа за това, че родителят го разбира. Особено, когато си изпълниш обещанието да я вземеш, това съвсем затвърждава представата, че където и да се намира, мама и татко винаги ще дойдат. Това е спокойствие. Не ти пречи да отразяваш, като в същия момент натъртваш на ползите от случващото се.
Не го приемай като критика, не е...всеки прави каквото може.

Ели, сетих се още нещо. Пробвай да й благодариш за всяко, дори и най-дребното, незначително, но хубаво нещо, което направи. Така може да се амбицира да се държи добре.

Maybelline, благодаря за разясненията.   
аз и друго не харесвам в този похват. самото назоваване може изобщо да не е вярно. ако детето е по-малко, то няма да възрази ("не съм тъжна, ядосана съм/ страх ме е") и така възприема, че тази емоция е назованата от майката. а майката може изобщо да не е напипала истинската емоция, защото тя пречупва назоваването през собствените си възприятия, т.е. майката мисли, че детето е тъжно/ разстроено/ притеснено, а причината може да е съвсем друга.
та да не звуча и аз отвлечено - въпросното мрънкане при оставянето сутрин на детето ми се оказа нещо съвсем различно. и независимо от напредъка, който имахме при раздялата след промяната на говворенето ми, причината беше, че едно от децата в групата много я гушка и гали, а тя не искала (не обича да я мачкат). но детето е от по-големите, тя явно не е могла да се справи и разбрахме причината след няколко седмици, когато съвсем случайно ми сподели у дома. след кратък разговор в градината, нещата се обърнаха на 180 градуса още следващия ден.

Сетих се за ноктите. Четохме една приказка за микробите и му обясних, че те носят болести и живеят под ноктите, когато не са изрязани и като не си мие ръцете.
Сега мие ръцете, за да "отидат микроВите в канала"  и режем ноктите, за да нямат къде да живеят! 

Това ми напомни за тази забавна статия: http://purvite7.bg/?p=423 

**Elly**,

Не си сама. Моето дете е на 1 г. и почти 6 м. и е нещо страшно. Когато нещо не и изнася може насред улицата да седне и да се тръшна. Нещо страшно е. От както започна да ходи на ясла (1 г. и 3 м. ) започна малко по малко да проявява този характер и това тръшкане.
Къпането - независимо с мен или баща и е мисия невъзможна.
Ноктите - напълно мисия невъзможна дори и като заспи.
Смяна на памперс - яка истерия, тръшкане, ритане, бягане.
А напоследък започна от най малкото да се тръшка.
При нас педиатърката каза, че е влязла по рано в бебешкият пубертет, който по принцип бил от 2 г. до 3 г.,а  при нас започна малко след годинката.
За тръшкането - ами започнах да се правя, че не я виждам (когато сме вкъщи) и след има няма 2 - 3 мин. спира да се тръшка.
За яденето - ами и при нас понякога се получава да не иска да яде, насилвам я и това е. Все пак са прекалено малки за да ги оставим гладни.
За оставянето да реве - ами оставяла съм я и ми е било кофти, но не смятам, за правилно при най малкото помрънкване да я взимам и така да я свиквам. И въпреки това в момента пак ме чувства по близка и винаги първо мен търси.