Много тежък бебешки пубертет

Вили моето дете ходи една година вече на ясла. При такова отношение още на трети ден щях да говоря с директорката. Обаче нашата директорка ги държи из късо и отношението на по-голямата част от персонала е добро. Имаше и при нас една сестра с която имахме скандал, че не са ми казали, че сериозно си е ударил главата, но това е съвсем друг въпрос. Стремяха се всячески да улеснят адаптацията-пусках го с играчки, с шишето, с играчка за гушкане, даже и възглавница ми бяха казали, ако искам да му занеса във връзка с алергичния му статус, носех му и адаптирано мляко, за да заспива по-лесно. Адаптацията до голяма степен зависи и от персонала
За 2 седмици ми спретна не знам си колко истерии,но не се поддадох на провокацията и последната истерия беше много къса като период. Стоях до него и чаках да си излее яда и след това гушках и обяснявах. Поставихме си ясни правила за купуването на списания( истериите бяха главно за това при всяко минаване покрай места, на които продават списания и вестници) и аз си изпълних дадената дума да купя списание в определения за това ден. Надявам се драмите за това да сме ги оставили в миналото

относно яслата аз издържах 2 дни...на втория ден беше посинял от рев, почна и да повръща и аз приключих с ясла. След точно 6м/беше на 2,6г/ го пуснах на градина направо. Много по лесно се получиха нещата.Но различни ситуации...различни деца ...всичко е много относително.
Относно моите нерви и неговото истерясване и тръшкане от както ви чета и гледам че има и други на моя хал се опитвам и аз да се правя на луда колкото може повече. Защото и аз избеснявам много лесно и шамаря и колкото повече шамаря толкова по зле става.
Какви ли не мисли ми идват вече - че аз не съм в час, че той не е в час, че и двамата не сме в час .....
Сега се опитвам да се справя с неговото - не искам да отида там ще стоя тук и се цементира някъде и това е ...ако настоявам се тръшка или пищи.
Преди 2 дена имахме такъв случай ....трябваше да се прибера  а той НЕЕЕЕ, първо обяснявах, после се молих, накрая го взех да го нося ...после имах синини по краката дето ме е ритал, буквално откачи, след като се прибрахме в къщи съответно беше и набит...ТА сега като каже не искам,аз директно тръгвам да бягам и казвам айде да се състезаваме /примерно до магазина/.За сега имам 2-3 успеха с тази тактика.
Тактика номер 2 - сутрин не иска да се облича - казвам добре аз отивам до тоалетната, а ти можеш да ми направиш изненада и като се върна да си си облякъл сам панталона, и на излизане казвам ....то може и да не се справиш де ама аз много искам изненада. Та днес сутринта си беше обул слип + 1 чорап. Файда 
Та така .....
 

 

Винаги е била успешна тактиката да накараш дете да направи нещо като му внушиш, че то самото иска да го направи. При малките действа с някаква игра или с някаква желана цел.

и при нас това със състезанието понякога работи сутрин. "хайде да видим сега как ще се облека по-бързо от теб" и почвам клоунадата - оооо, ама тя вече има чорапи, а аз се заплетох в тоя чорапогащник; оооо, чакай, аз още не съм си сложила полата; .... ееейй, много ме е яд, че ме изпревари!... след 10 минути цъфва доволна и облечена. 
но пък понякога не ще да клъвне и ме саботира доста с обличането. 
за себе си се уверих в едно - винаги да си предвиждам екстра време. ако знам, че обикновено се оправя за 20 минути, за излизане предвиждам с 15-20 отгоре. ако излезем по-рано, добре ми дошло, но ако има пазарлъци и тръшкания, поне да не се изнервям излишно, че закъсняваме.

След градина при нас работи един много прост трик - нещо за ядене и става кротък като агънце.
Винаги трябва да нося нещо, желателно да е сладко, може и солено.

Иначе и моя малкия се запъва и истерясва.

За съжаление не винаги работи. Моето снощи мрънколясваше преди да хапне, но след като вечеря изкара една яка истерия, защото не искал да спи Че се опитваше и шамари да удря. Стреса в яслата явно му идва в повече напоследък, а и научи новите начини за тръшкане. Даже казва и от кои деца се учи да истерясва качествено-виковете, удрянето, даже сутринта се опитваше и да ме рита

Вярно е - не винаги работи.
Случвало се е - нахранени, наспали се - и пак ще вземат да се тръшнат за нещо невъзможно.
В такъв случай гледаш да мине без много поражения и това е.

Вчера истеряса защото реши че ще седне до един миризлив казан да си почине. Освен това казана беше и на пътя а истерията беше че аз не поисках да седна до него,.... Понякога просто не е за вярване какви глупости правя и изговарям в името на спокойствието. Е вчера не ми се получи. Просто накрая прегракна и аз отидох до него, защото минаваха коли.
Исках да попитам тези от вас които имат дом. Любимец конкретно куче как им се отразява на децата.... мисля да взема довечера кучето на съседа да го поразходим малко.... Дали пък няма поне за малко да забрави истериите...

silvena83, ние сме с куче. Не мисля, че се отразява по някакъв начин на истеричните периоди. Дори повече смятам, че малката не й обръща внимание. Приема я като член на семейството и до там. Не е голям ентусиаст да я разхожда. Понякога има такива мераци, ама за кратко. Може и да зависи от кучето. Нашето е вече старо, на 12 години и не налита много много на игра.

Имаме едно съседско, което е много игриво и мило, тя много му се радва, чак пищи от радост като я види. Дори хората в началото си мислеха, че се стряска и придърпваха кучето, ама сега вече знаят защо пищи.

Не знам на колко е сина ти, но аз след като стана на 3 години и няколко месеца забелязах голяма промяна в поведението й. Сега знае мнооого думи, изразява се по-лесно и комуникацията се получава. Все по-рядко чувам ужасното уааааааааа мрън мрън нещо си, което не мога и да разбера в такива моменти какво е.

ПП. редактирам се, сега видях, че е малко по-малък от дъщеря ми.

Да не се изплаши детето от кучето или кучето да се стресира и да стане неприятна ситуация?
Аз не бих се наела на това при положение, че кучето не е наше.
Ние имаме котки, голяма забава е вкъщи.
По-добре вземи нещо негово за след градина, ако има камионче за каране с крака, колело, топка или някоя любима играчка за навън.
При нас много помагат общите игри, че даже и съседчетата се включват.
Измислила съм съчетание на:
Зайо Байо скок-подскок, (тук посдкачам)
паднал в един ров дълбок. (тук клякам)
Там намерил скрита жаба,
скрита жаба кекерица.
Жаба рекла "Квак", (тук тропам с крак)
Зайо беж, (тук бягам)
ти хвани го, ако щеш.

Децата обичат родителите им да се правят на клоуни.

За домашните любимци. Вчера беше тръгнал да прави истерия заради един магазин с играчки.
Обаче намерихме един магазин с рибки. Много яки риби в големи аквариуми! Погледа ги 10тина минутки и се успокои.
Мисля че и кучето ще му е интересно и ще го държи кротък, поне докато е с него.

Ако се познават детето и кучето - защо не? Опитай да го изведете на разходка, аз си мисля, че на детето ще му хареса.

един ден синът ми се просна по корем в магазина, защото искаше нещо. мъжът ми се просна до него и взе да му подражава. след 2-3 мин. истерията беше забравена и двамата се хилеха. другите клиенти също...

та при него помага това - да подражаваме на неговите истерии, тогава му става смешно и спира и почва да ни обяснява как трябва да се прави.
като не иска да се облича и почвам театрално да си обличам неговите дрехи. или си слагам панталона му на главата като шапка и казвам, че излизам, защото съм се облякла.

asyalein, това помага май при повечето деца. Аз нямах смелостта да легна в магазина, ама започнах да рева като нея. Беше много стъписана, ама повече не се повтори случката.

Изобщо не се впечатлява, ако се опитам да го имитирам. Ядосва се още повече и започва да се опитва да ме удря по лицето