Поведение на куче, страшен манипулатор!

Никъде не съм обиждала кучето.
Купили сте си клетка за транспорт, за да затваряте голямото куче (не я използвате за транспорт, както прочетох) и си помислих, че сте купили подобна клетка и за малкото, но тези малките клетчици са си за гризачи (аз имам морско свинче).
Никога не съм имала клетка за транспорт на куче. Никога не ми е била необходима, нито за транспортиране, нито за затвор. Бих взела такава само ако ще транспортирам кучето със самолет. Имам чанта за транспорт на котки, но я използваме само докато ги изнесем от апартамента, в колата ги пускаме свободно. Забележителното е, че те обожават чантата си и да спят върху нея (не в нея), мразят я само, когато е затворена. Никога не ми е хрумвало да я използвам за метод за наказания. Ама то има ли нужда? Предвид, че повечето хора вярват, че котките са малоумни... Те също не са малоумни, просто са много по-малко опитомени от кучетата и трудно биха позволили някой да си наложи волята над тяхната.
Преди малко твърдението беше, че това се дължало на някакво специално възпитание и че е пълно с хора, които не успяват да възпитат кучетата си така добре. Аз лично съм имала кучета, които си ходят без проблем и такива, които имат огромни проблеми при ходенето без каишка та понякога не е въпроса във възпитаващия (и размерите на клетката му), а и в самото куче, вкл. и породни особености има кучета, които са доста по-лесни и други, които са си трудни, като характер. За хора, които вземат първо куче не препоръчвам едри кучета от служебни породи - овчарки, добермани, боксери, ризен шнауцери, хъскита - за такива размери и характери си трябва човек с опит и достатъчно свободно време.

Чудесно казано, poohito, но според мен се хабиш с обясненията. Жалко само, че има кучета, които попадат на такива компетентни стопани и трябва да живеят с тях и транспортните им клетки...

 

Само да добавя..
Не съм казала, че кучетата са малоумни или късопаметни.
Те са изключително умни животни, помнят, разбират, чувстват, както нас - хората.
Обаче не съм съгласна, че е приемливо да се кара човек на кучето си, което преди 2-3 часа например се е изпишкало на пода, ако не е хванато в момента на действието.
Когато се хване в момента и му се скара човек, каже му строго "Не", ако щете дори го пошляпне по дупето (макар че аз съм против), тогава животното свързва пишкането с "Не".
Когато стопанина е цял ден на работа и се прибере в 18ч, види пишкано, което не се знае от кога е дори, тогава ако с благ тон повика кучето и не му се кара, няма да има проблем.
Обаче ако от вратата му се развика, кучето усеща интонацията му, свива уши, прави виновен поглед, но следващия път пак ще се изпишка, защото не го свързва с кавгата.
То все още не разбира, че пишкането вкъщи е нещо лошо и няма как да направи асоциацията, защо крещи този човек!

Само че никой не говори за крещене а за по -многозначителен тон . Иначе се извинявам , свикнала съм да се подиграват на чихитата , че са "мишки" и не ви разбрах правилно. Относно компетентността ми , моля , гледайте и вие три питбула , едно чихуа , пинчер и сега хъски и тогава се изказвайте. Говорила съм с много треньори и съм се интересувала доста от тези неща , а не само да почета в някой форум.... изградила съм си мнението и върху наблюдения. Приключвам да говоря , всеки има мнение.

Подкрепям това. мисля, че може да има и късна забележка или скарване, но трябва кучето да се повика и да му се покаже белята. Все пак обаче не мога по цял ден да го дебна, кога ще сгафи, а и най-често белите се правят в отсъствие на стопанине, това не означава, че трябва да се отнасяме все едно нищо не се е случило.
flowerbi на работното ми място има човек, който гледа най-малко 10 питбула и се счита за голяма компетенция е за мен не е никакъв фактор неговото мнение, защото ги гледа с цел кучешки боеве и неговите методи на възпитание определено никога няма да съответстват на моите.
Вярвам, че никой треньор и никой Сезар Милан (изв., ако бъркам името) няма да приеме, като нормално наказанието чрез затваряне в транспортна клетка и това, като възпитателен метод за кучета.

Ох , казах си , че няма да пиша повече , но намерих това видео с две кучета , едното от което е направило беля , докато стопанина му е бил навън. И както можете да видите , кучето , което знае , че не е постъпило лошо , не показва чувство за вина ,докато другото веднага си личи , че е сгафило

https://www.youtube.com/watch?v=B8ISzf2pryI

човека никъде не крещи на кучетата си

Плюс , метода със затварянето е доста практикуван от много треньори на кучета, главно когато те отказват да пишкат навън и когато се върнете вкъщи първата им работа е да се изходят. Но спирам да споря с това, просто пускам видеото да видите , че кучетата се чувстват виновни и няколко часа след като са направили белята , без да им крещиш или нещо подобно . И тук е много хубаво как има две кучета та да се види разликата между невиновното и виновното кученце

Аз отново да ви се оплача, а уж правя всичко, което съветвате вие, кучкарите на поляната и книга за дресиране на кучето!
Не вчера, а предишния ден по-скоро вечер след дълга разходка и игра с кучетата на поляната, после нахранена и забавляваща се вкъщи с играчка и привидно доволна и щастлива, както си я бях гушнала и я галех, скочи от мен, завъртя се и отиде на леглото ни и най-демонстративно се изпика!!!!! След една седмица става на 1 годинка и от вече 5 месеца е в апартамента?!?!?! Станах, развиках се, наплясках я, после и гаджето ми я напердаши и я изпратихме отново в заветния коридор! Цяла нощ не спах спокойно, много ме е разстроила и разочаровала.
Като я извеждам на разходка първо я карам да седне, за й сложа каишката, преди да отворя врата я карам да седне и ако скочи да тръгва я коригирам с каишката и повтарям да седне, за да отворя и изляза първа, уж всичко си беше ок, но откъде й дойде това.
За справка само снощи отново си беше в стаята при нас, но даже и не се опита да се качи на леглото само тъжно го гледаше подпряла муцуната си на ръба. Аз почти никакво внимание не й обръщах, като тръгнахме на разхода й взех късия повод и след команда до мен, не се е дърпала и ходеше спокойно с леки разсейвания, разбира се, но след корекция с каишката пак вървеше нормално. Вечерта си я затворихме отново в коридора, защото казах на гаджето ми, че видя ли я още веднъж на леглото ще се карам с него, нали той й е водача/стопанин.
А иначе по първия проблем го решихме, като почна да си спи при нас на същото легло, в крайна сметка пълноценния сън се оказа по-важен от това да давам наряди по цяла нощ.
Какво да правя? Не знам! Не иска да я продавам или да я закараме на село и никой да не се грижи за нея и да я обича, както ние!

Pure_nature, аз имам кокер, женски, сега май месец ще стане на 4 г. До година и половина ми е правила подобни изпълнения. Все по-рядко с напредването на месеците, разбира се, но случвало се е. Сега защо се е случвало, аз не се наемам да кажа, вероятно аз съм сгрешила нещо, по-опитните кучкари, ако споделят - ще ми е и на мен интересно.

Преди нея имах женски пудел, който почина на 16 г. Все си мислех, че всички кучета са си природно така интелигентни, послушни, неправещи бели, несъздаващи проблеми, бързо схващащи и уравновесени.

Ами не е така. Не че не са всички интелигентни - точно обратното, но някои по-трудно се обучават, някои по-трудно навлизат в привичките, които се опитваш като стопанин да им създадеш. Кокерите са известни и с буйния си нрав, казват, че мъжките оставали вечните тийнейджъри. Не зная дали е вярно, не съм имала, за да кажа от опит. Моята обаче след 2-рата си годинка започна малко по малко да се кротва. Не е станала коренна своя противоположност, разбира се, но стана по-уравновесена, да, това е най-правилната дума мисля. Не прави вече подобни бели вкъщи, не е проблем да я оставим сама, което беше огромен проблем докато беше бебе и още много неща мога да изредя, но да не отегчавам, и без това стана дълго.

Разбирам, че си огорчена и разочарована и дори вероятно вбесена, била съм в тази позиция, наистина те разбирам, но не бързай да се отказваш от нея! Плаши ме последното ти изречение, където споменаваш продаването, заради това най-вече го написах целия този ферман.

В обобщение ще кажа само следното - аз се имах за голям капацитет по куче-отглеждането, докато гледах пуделката си, защото тя бе толкова възпитана и всичко най-най, което мога да измисля, че аз бях решила, че това е изцяло и напълно моя заслуга. Като се появи лудата кокерка Чери първо изпаднах в недоумение, после и аз бях разярена и накрая осъзнах, че всяко куче с характера си и не аз съм толкова добра в обучението, колкото насреща съм имала по-податлив на обучение "ученик". С постоянство обаче и тази ми "ученичка" придоби прилично поведение. Смехът и положителните емоции, които доставя са просто незаменими от нищо, нищо.

Взех я 2 седмици след като почина пуделката ми, бях толкова нещастна и толкова ми беше пусто у дома, че просто исках пак да чувам лапички по паркета. Не ми е заменила липсата на пуделката ми, но със зъби/нокти/уши и размахана опашка си направи огрооомно място в сърцето ми и не я давам за нищо на света.

Затова - търпение, ще се получат и при вас нещата, ще видиш, преди да се усетиш ще е спряла да ги прави тези бели и ще се култивира.

Бъди по - търпелива, карай й се, когато прави бели, но не я бий!

С времето ще се наредят нещата.

Pure_nature, сложи един протектор на леглото, тези неща ще престанат, бъди сигурна!

Нашето е на 6,5 мес., уж вече знае кое къде се прави, но снощи както си играеше, най-демонстративно клекна насред кухнята и се изпика на пътеката!

Мммм много се насилвах да не пиша, но не мога. Много неща изчетох. Не знам защо нападнахте момичето, когато тя е направила нещо, което е сметнала за правилно и най-важното - дало е резултат. Колкото и да ви учудва метода с клетката наистина е доста разпространен, даже снощи го срещнах именно при Сизър. Адски ефевктивен е. Аз също на моменти започвам да се съмнявам в теорията за "Карай се ако си хванал на местопрестъплението". Наистина не разбрах защо едни група хора наскачаха все едно лелката в детската градина им е набила детето Всеки с методите си.  След 5-тия път, в който моето куче се изпика на леглото ми си изяде боя. Не го направи повече. Не се гордея с това, но съм доволна от резултата. Аз ти препоръчам да изпробваш абсолютно всичко и не я пускай в спалнята сама. Смея да твърде, че от 6-7 месеца няма посегателства върху леглото ни (защото тя изяде и няколко чаршафа и калъфки).

Кокерите също са различни.
Предишния ми кокер (гледахме я до 7 год. и после я блъсна кола) беше най-кроткото и лесно поддаващо се на възпитание куче, което съм имала.
Сегашната е на 2 години (взехме я през лятото, т.е. вече беше голяма) проблеми с хигиената няма, но като я гледам определено ще си остане вечния тинейджър - само играчки и беснеене са и в главата. Кротва се малко, когато и се скараме, но то е само за 15-тина минути. Ако ние не и обръщаме внимание за игра започва да се опитва да задява котките. Много е щура.
Самата авторка казва, че е постигнала не малък прогрес във възпитанието и аз мисля, че трябва да продължава в същия дух. Ситуацията, която я е ядосала е била 1 инцидент след не малък период на послушание. Следващия път ще има още по-голям период на послушание и накрая съвсем няма да има инциденти. Естествено, че ще се скара и може и да ошамари (с вестник) провинилата се дори и да не я е видяла на местопрестъплението. Ще я заведе там, ще и го покаже и ще и се скара и кучето ще разбере за какво му се карат.
Относно историята с клетката и това, че "нападнахме" авторката на поста с този метод. Нападението се дължи първо на това, че не приемаме този възпитателен метод (аз продължавам да вярвам, че едно дългосрочно наказание (часове в клетка) няма да даде ефект за едно моментно провинение (пишкане на леглото)) и второ на това, че авторката на този пост беше за мен неприятно убедена, че тя и приятеля и са виши корифей в отглеждането и възпитанието на кучета и пишеше едва ли не, като автор на книгата "Как се тренира куче". Zatanna например има доста по реален поглед върху кучетата.

Никой не иска от вас да ги приемате тия неща. Не ги харесвате, не ги прилагате. Но няма нужда да скачате като ужилени все едно ще затваря вашето куче. Момичето е намерило начин да си обучава кучетата, който се оказва ефективен. И честно казано аз съм срещала тези методи при професионални треньори Ако има самочувсвието, че може да възпита кучето си, а и някои чужди, защо да не се смята за добра в това. Не знам защо сте толкова убедени, че този метод не дава ефект, а е било някаква щастлива случайност. Какво дразни убедеността на някой, че е прав? Няма единодушно мнение , че кучешката психология е "Такава" и подходът към нея е "Този".

Към авторката,възпитанието на кучето започва в мига, в който пристъпи домът ви.Не може веднъж да му позволявате да спи при вас,веднъж не.То няма как да разбере,че когато ви няма спи в коридора,а когато си дойдете спи на земята в спалнята.Или едното или другото.Ако по принцип на нея й е забранено да се качва по мебелите,тогава щяхте да имате успех,но при условие,че всичко й е разрешено и е оставена да се държи като човек,не може да очаквате,че тя ще спи в спалнята на земята,а вие на леглото.Когато се изпусне от контрол до като е още малко неизменно се стига до бой.Сега вече вие ще трябва да се примирите и да я приемете такава,каквато вие сте я направили,такава каквато вие сте я възпитали.Несъмнено, ще спре да пикае на леглото,но определено няма да спре да се качва на него и да изисква да спи там.А ако го дадете на някой,бъдете сигурна,че той няма да му е последния стопанин.Щом вие,които го гледате от кутре вече не издържате,помислете дали ще го издържи друг дълго.За съжаление,когато хората взимат куче просто защото им е много сладко и симпатично без да се информират за нравът на породата,често са разочаровани,а кучетата ги връхлита зла участ.Ще спра до тук.
 Колкото до клетката.Вие,драги защитници на личното пространство на кучето: ) ,изгледайте още няколко такива,научете ги на нещо и тогава скачайте на веждите на хора очевидно знаещи какво правят.Клетката е един от най-успешните възпитателни методи.Малките кученца се учат на хигиенни навици най-лесно и бързо именно с клетка.Не говоря за наказание в нея.Когато стопанинът излезе,палето се затваря в клетката,тя е неговият дом,неговото легло,то в никакъв случай няма да ака и пишка в нея и когато стопанинът се прибере изкарва кученцето веднага вън,то удовлетворява нуждите си и бива наградено.Обучението по този начин трае най-много 3 дни и вече си имаме научено на хигиенни навици пале.Давам го само за пример,клетката е полезна и в много други ситуации и в никакъв случай кучето не се измъчва в нея.Знаете ли защо? Защото е куче.Разбира се,никой няма да възпитава детето си в клетка,но кучето не е детето ни и то трябва да бъде научено да се съобразява с нас,а не ние с него.В противен случай ни се качва на главата и се случва това,което се случва на авторката на темата.Впрочем,адмирации към момичето с хъскито и приятеля й,аз до сега не съм видяла хъсли,което стопанина му да извика и да дойде от първия път.Изненадах се.
 Аз отглеждам кучета от 20 години.Сегашното ми е изложбено,клубно куче,има не една и две титли,изключително много я обичаме,ама много и сме страшно горди с нея,но това не ни пречи да й покажем къде й е мястото.Всичко ни костваше една година,но сега живеем в мир и хармония и ще си се радваме взаимно още дълги години,без дразги и боища, защото кучето ни е перфектно възпитано.Не се качва по мебелите,не си върши природните нужди в къщи,не влиза изобщо в спалните, защото и аз мразя косми в леглото,а те си хвърчат,не проси, когато се храним,не пипа играчките на детето или пък нещо друго,ясно сме й показали кое е наше и кое нейно,не ходи да досажда на другите хора вън и т.н и т.н.
Ще завърша с това,че всеки човек ,който е решил да отглежда в къщи куче трябва да помни и да си повтаря постоянно,че кучето е на първо място КУЧЕ,после е кокер и накрая е Сара (например) .
 

Моето е на първо място член на семейството. Спи в леглото ми и пуска косми, защото на мен ми е приятно да спи при мен, да го гушкам и целувам. Не бих го затворила в клетка, освен ако не е за пътуване належащо да го направя.
На първо място го обичам страшно много и да знам, че е куче, но това не означава, че е мой роб или просто домашно животно, което трябва да седи послушно в клетката и да ме гледа с тъжни очи на поклонение, защото едва ли не е по - ниско в йерархията, тъй като е зависимо от мен и моя кеф и не може да се опълчи или да говори.
То е живо същество и има нужда от свобода, да се движи, да играе и т.н.