Великобритания - тема 54 Есенно Зимна

  • 55 179
  • 737
# 450
Merry, не ти е хич лесно. Само ти си знаеш.

Малко късно се обаждам по случая с Писториъс, но ми хареса следният коментар. Без да съм следила подробно случая, ми се струва прекалено малка присъдата му.
Виж целия пост
# 451
Толумби, ще трябва да обменим инфо за мостове тн.....аз също се отказх да правя в БГ поради липса на време.

Аз бях в една клиника 15 г, но наскоро се преместих заради българския ми зъболекар, които ме лекува по БГ стандарт през NHS. Разбира се не мога да се оплача изобщо, но лошото е,че скоро ще се мести от тази клиника и то далече...но....пък има друг БГ зъболекар, които е в клинка,която е на удобно място.

Мери е достойна за пример....две деца, фул таим работа, + къща+всички допълнителни неща на децата+социален живот.........
Виж целия пост
# 452
Мери, знам,че само споделяш, а не търсиш одобрение, но на твое място почти всеки би казал "не" Joy Аз мрънкам,че мъжът ми закъснява...какво остава ако го няма 3/4 от времето. Вярно, че човек свиква с всичко де  Laughing
Много ми е интересно да чета темата и да наблюдавам как се чуствате като вече установили се в UK. На мен още ми е странно и доста объркано. Не познавам никой (нали си избрах градчето по статистики  Joy) и в някои моменти се чуствам много безпомощна. Майките в училището на каката са супер приятелски настроени (може и да не са искренни..) и вече имаме много покани за рожденни дни и срещи за игра . Явно покрай децата ще започна и аз социален живот  Joy Oт самото училище пък организират всеки месец Mum's night out и Dad's night out .
От компанията, за която работех в БГ (официално сега съм по майчинство) ми се обадиха да ми предложат позиция в UK. Много ми се работи, но се притеснявам защото малката е само на 9 месеца, а пътя ми до офиса в Лондон ще е към 1 час и 30 мин. Има ли някои от вас, които пътуват по толкова дълго и как се справяте с децата? Какви са вариантите за детегледачки тук? Ориентировъчни цени?
Не на последно място е, че тя е запалено кърмаче и денем суче още почти като новородено, та за това ще се опитам да преговарям за нещо почасово от вкъщи за първите месеци, но дори и тогава ще ми трябва помощ...
Виж целия пост
# 453
barboran4e, аз тук, както и мъжа ми не познаваме съвсем никой. Избрахме града, заради работата на мъжа ми. Когато аз пристигнах дъщеря ми беше също на 9 месеца. През седмицата я водя на плей група. Има до нас много близо, но мисля да почна да я водя и на още една друг ден от седмицата, малко по далеч от нас.

Плей групата е място като градина, водиш си детето за по час и половина, има други майки. Децата си играят, вие ги гледате. Има и персонал, винаги са отзивчиви да помогнат със съвет, да упътят и т.н. Но не си оставяш детето там.

За работа, аз на твое място бих приела. Опциите са да го запишеш на нърсъри или да го дадеш на чайлд майндер. Най-грубо казано нърсърито ти е около 800-1000 паунда на месец, или около 50 паунда на ден. Имаш възможност да го оставиш за по цял ден през цялата седмица или само за половин ден или 3 дни (или повече, по-малко) през седмицата. И си плащаш за съответното време. Чайлд майндърите мисля са по-евтини. В нашия град вървят някъде около 3,5 до 5 паунда на час.  Абе горе долу по-голямата част от заплатата ти ще отива за нърсърито, но си струва. Ще работиш и ще трупаш местен опит. Аз също като теб сега още съм в майчинство, но работата ми си е само в България. Така че, сега съм почнала да си търся тук работа и честно казано съм се подготвила за много чакане и търсене. В нова държава, на ново място да убеждаваш някого, че си добър в това, което правиш не е лесно.

За кърменето не знам, дъщеря ми се отби сама като стана на 11 месеца, а преди това вече беше последния месец само сутрин и вечер.

Ти ще си прецениш и видиш опциите. Аз бих работила, защото вече тотално изтрещявам вкъщи  Mr. Green. За пътя доста хора пътуват до работата си по много време. Аз си търся работа в Оксфорд и моя път ще е горе около час до там, така че няма как да променя това.
Виж целия пост
# 454
Майките в училището на каката са супер приятелски настроени (може и да не са искренни..)

Недей така с предубеждение. Тук живеят и много приятни и свестни хора.
Ако някой не е искрен, не те харесва и не му пука за теб, за чий ще те кани с детето ти?
Деца много, с или без твоето ще се получи рожденния ден. Може пък наистина да ви харесват  Wink


Биляна,
ако четеш, би ли споделила как е Калин след онази случка  Peace
Виж целия пост
# 455
Дами,
чета ви редовно, но ..нито има с какво да се похваля (даже обратното), нито искам да звуча прекалено "мрънкащо".  Вчера се върнах и четох първата ви тема. Всичко, което сте писали ми е толкова близко на този етап  Simple Smile Повечето от момичета вече не пишат, но виждам, че с годините има и такива, които не са се отказали да споделят опита си  Peace
За Гонсало.... на мен ми дойде супер - за първи път от както сме на Острова ми изсъхна прането за един ден  Mr. Green

Ние се преместихме в по-малък град, квартала по моите разбирания ... няма да се оплаквам, но и аз като isolda 1 не познавам никой и не контактувам с никой (освен виртуално с близките б ВГ), което ме депресира много  Confused Имам чувството, че така никога няма да науча езика и ми липсва мотивация да седна да чета. Оплаках се, спирам  Grinning

Виж целия пост
# 456
Аз съм по същия начин. Абсолютно сами се, като единственото предимство е, че сме на 40 мин. от Лондон, където имаме приятели и уикенда ходим до там да се видим с тях. Вече близо 6 месеца търся работа и наистина започвам да издивявам вкъщи, а нямам и дете да ме забавлява. Имам сега едни надежди за 2 позиции, ходя по интервюта, но още нищо. Добре, че е виртуалната комуникация, иначе досега да съм се сринала психически. Наистина е трудно да убедиш някой да ти повярва първия път, идвайки от друга страна, без UK опит и със субективна професия.

Сега МП ще сменя работата (текат му security checks) и вече ще е в Лондон, имаме намерение да се преместим там в някакъв момент, но не и преди да започна да работя и аз. Ще се наредят нещата, но се иска много време и още повече търпение. Но пък не може да си представите в каква перфектна домакиня съм се превърнала  Crazy.
Виж целия пост
# 457
Isolda,Ljoli, моите причини да желая да започна работа са подобни. Имах намерение да гледам малката поне до година и половина, точно за това и не съм се опитвала да замествам кърмене, а се водех по нейните желания. Идеята да търся първа работа в UK малко ме плаши...може и плаши да е прекалено силна дума, но ще ми е много по-лесно да започна някъде където знаят какво мога, а съвсем друго е да започна да ходя по интервюта в нова държава. А и моята работа не е супер специфична и почти всеки, който притежава определен набор от soft skills може да я върши.Е това не бих го споменала на интервю, но те HRите си знаят  Joy
И на двете ви желая успех с интервютата!
В момента водя малката на някакви baby rhymes класове, но ще потърся и play groups.
Златна толумба, по принцип гледам да не подхождам с предубеждение, но нях чувала толкова много колко студени са англичаните и как приятели никога няма да намеря,че чак ми е странно...Е не очаква на 32 години да си намеря "най-добра приятелка", но поне по първия месец ми се струва, че хората наистина са свестни и отворени.
Виж целия пост
# 458
Хората, с които аз съм се запознавала, са също много готини. Любезни са, винаги усмихнати. Но моят проблем е друг - с нагласата съм, че вече съм си създала кръг от най-близки приятели, проверени с годините и вече не изпитвам необходимост да търся нови приятелства. Добри познанства, компания - винаги обаче. Може и да не съм права, но времето ще покаже.

barboran4e, аз бих приела работата веднага. Естествено, нямам дете, а това е голям фактор, който променя всичко. Но пък и знаейки колко е трудно в началото да се пуснеш на трудовия пазар тук, предложението, което имаш, би ти спестило доста ходене по мъките.

Мотаят ме много с ремонта на лаптопа ми. Оставихме го преди близо 3 седмици на сервиз, като казаха, че за седмица - седмица и половина ще е готов. Вчера им писах мейл да питам какво става, не отговориха. Отидох лично и ми викат: "Тъкмо ви звъняхме, ама сте дали грешен номер". Объркали 4-ка с 9-ка  Confused. Днес щял да е готов, ама те ще се  обадят кога да отида да го взема. Още никакви не се чуват. Мотаят ме доста, а ще трябва да им платя 110 паунда за една тъпа смяна на буксата, в която влиза зарядното.  #Cussing out
Виж целия пост
# 459
Дами,
чета ви редовно, но ..нито има с какво да се похваля (даже обратното), нито искам да звуча прекалено "мрънкащо".  Вчера се върнах и четох първата ви тема. Всичко, което сте писали ми е толкова близко на този етап  Simple Smile Повечето от момичета вече не пишат, но виждам, че с годините има и такива, които не са се отказали да споделят опита си  Peace
За Гонсало.... на мен ми дойде супер - за първи път от както сме на Острова ми изсъхна прането за един ден  Mr. Green

Ние се преместихме в по-малък град, квартала по моите разбирания ... няма да се оплаквам, но и аз като isolda 1 не познавам никой и не контактувам с никой (освен виртуално с близките б ВГ), което ме депресира много  Confused Имам чувството, че така никога няма да науча езика и ми липсва мотивация да седна да чета. Оплаках се, спирам  Grinning



Бели кахъри.....да не замрънкам как беше едно време...чакане и въртене на грил за виза, имиграционна проверка на летището пишеш къде и за колко време отиваш.
Имаше ограничения за работа, интернета беше на лимит и скъп, обаждания до БГ бяха само през БТ на около близо лира/минута тарифа. Като се появи Onetel с 19п/мин беше като също една бяла лястовица. ей такива работи....

Аз също не контактувайх с никой доста години, освен виртуално с родата в БГ, но постепенно си създадох контакти..... излизам минимум един път месечено с две отделни групи приятелки(българки), плюс сега ме поканиха да се присъединя към още една. Понякога се срещаме и по често.

Англичанки приятелки нямам и няма и да имам. Поддържам връзка с екс колежки, но само едната е англичанка и разговорите са повечето около служебни клюки отколкото нещо друго.

За работата е много важно да се предложат или да се наблегне на специфични умения. Плюс си е изкуство да отидеш на интервю. Книга почвам да пиша скоро.
Виж целия пост
# 460
Но моят проблем е друг - с нагласата съм, че вече съм си създала кръг от най-близки приятели, проверени с годините и вече не изпитвам необходимост да търся нови приятелства. Добри познанства, компания - винаги обаче. Може и да не съм права, но времето ще покаже.



Ами то си е така. Моите истински и доказали се във времето приятелства са само няколко и са от ученически и студентските години. Другото са били добри приятели, свързани от нещо общо. Естествено за компания и излизания, ако се появи някой, с когото да ми я приятно, да разбира се.

Днес съм в учудващо добро настроение, но към всички търсещи работа, може и година да отнеме, но работа се намира. Все някога на всеки му излиза късмета. Аз поне имам голям опит от ходене по мъките, пардон интервюта  Mr. Green в България.  Щом там се реализирах сама и без чужда помощ и бях оценена и тук ще стане ... все някога.
Виж целия пост
# 461
Ave, все така те помня с 'не' на приятелките-англичанки  Grinning

Аз пък си имам. Търсим се, помагаме си, веселим се.
Разлика с българските ми приятелки-никаква.

Много си държа на приятелствата от детство и студенство, но е факт, че имам нужда от хора тук и сега.
Да, хубаво ми е, като споделя с приятелка от БГ, че съм имала тежък ден и тя ми каже, о, милото,
ама ми е още по-хубаво като тукашната мине и ми остави шоколад,
да не влизам в подробности за много по-голяма и реална помощ.
Виж целия пост
# 462
isolda, и аз така - в България съм минавала през големи препятствия, но и в процеса съм общувала с някакви жестоки кретени. И аз, противно на това, което ми се случва, продължавам да вярвам в хепи-енда  Sunglasses.

Просто наистина адаптацията отнема време. Колкото и подготвен да дойдеш.
Вчера и ние нещо не успяхме да пуснем парното. Ще го мъчим пак, не че е студено, ама да видим как става. Но чакам мъжка намеса - следователно може и да не стане днес, а някой друг път.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 463
Момичета, знам че не се познаваме реално, но на всички вас искам да ви кажа едно огромно благодаря за това, че ми помагате- с това, което пишете, с опита който споделяте, с това че като имам въпрос и съм почти паникьосана ме спасявате.. Благодаря!   bouquet
Аз също нямам познати тук, и на мен ми е така самотно, спасява ме форума и две приятелки от БГ, с които поддържам връзка... останалите просто не се сещат за мен, сякаш съм се затрила от земното кълбо.. и очакват явно само аз да им пиша.. абсурд.. комуникацията е двустранен процес... не е монолог. Ениуей... преживявам го това... С времето и тук ще открия хора с които ще ми е приятно да контактувам.
И аз като някои от вас леко се побърквам, защото търся работа... но не се предавам духом! Гледам позитивно на нещата и не губя вяра.. защото изгубя ли вяра, губя всичко, а не бива! Simple Smile

Аз да благодаря на Господ, ходя да гледам едно детенце вечер за малко... така че съм щастлива, че си разнообразявам няколко дни в седмицата и изкарвам някакви пари, колкото да имам за самочувствие, че не е без нищо.. това ми помага да не губя позитивното отношение към живота, оценявам всичко Simple Smile
Виж целия пост
# 464
Боже, не знам какъв късмет извадих да си намеря работа за една седмица, направо не знам. Успех на всички търсещи, дано си намерите нещо хубаво скоро. И на търсещите приятели също успех, не е лесно, но се подреждат нещата.

И аз съм в чудесно настроение, записах се за 40 часа работа другата седмица и то в моя си отдел, на касата, а не някъде другаде из магазина, пак на добро работно време (9-6:20), щото можеше да е и от 6 сутринта до 2:20. Парите за другата седмица няма да ги получа със следващата заплата, а с тази за ноември, но няма значение, важното е, че работя по въпроса със заемите и дълговете. Отделно на работа ми е добре, говоря си с хората, моя мениджър се прибира другата седмица от Щатите, направо умирам от завист, в момента с групата са на турне, минават през Нашвил, ЛА и къде ли още не.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия