За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

Здравейте,отново съм аз с моите проблеми!Вчера ходих на преглед и се оказа,че не саме изчистили и след като се "чекнах" (извинявавам се за израза) пред двама лекари,се установи че трябва да ми правят реабразио,защото не съм била изчистена хубаво!Само при самия ужас,че трябва всичко да стане отново,щях да умра,изтръпнах!Но знаете ли кое е най-лошото-когато ми правиха първия път абразиото,тази "лекарка",която ми го прави не беше сигурна дали си е свършила работата и повика шефа си(д-р Василев) за мнение да ме погледне,но той човекът отказа,защото не му се занимавало!И така по-живо,по-здраво си ме пуснаха!А сега проблем и попаднах на същия този лекар,ако беше дошъл тогава щеше да са минали всички тези мъки!!!Но най-интересното е,че гинеколожката,която ми прави аборта,каза че трябва да си стоя 24 часа там да съм под наблюдение,но въпросния лекар след 1/2 час дойде и каза на сестрата да ни гони,не сме му трябвали там да му висим!Момичета,съвет от мен-не ходете в Шейново за каквото и да било-първо са кожудери,второ изверги!Раните от абокатите,които не можаха да ми сложат,както трябва са страховити-синини и подутини!Другото-инжекция ми набиха в дупето и са ми засегнали нерв-от 1седмица не мога да се движа,не си чувствам крака!А за абоката как ми го извадиха-с невероятна сила и немърливост-до такава степен,че опръскаха стаята с кръв и не можаха да ми спрат кръвта 2 часа буквално!Не може ние младото поколение на България,които трябва да градим здраво общество,да ни подлагат на изтезания,и после как да раждаме децата на България и да си внасяме здравни осигуровки!!!

PVS, много съжалявам за това което ти се случило Опитай се да се оттърсиш от тези кошмарни спомени, не го носи в себе си. Здраве и живот ще забременееш отново и този път всичко ще е наред. Да вярно е че няма да минеш през всичко със същата безгрижност и може би сърцето ти ще трепери от хиляди страхове, но повярвай ми, всичко си струва накрая. Казвам ти го от опит, след  като загубих в ранна седмица първото ми бебе умирах от страх какво ще стане следващия път. До края на деветте месеца треперех дали всичко ще е наред, но когато накрая прегърнах рожбата си се разплаках от  щастие, този миг си струва всичко!

Моя съвет момичета е дори след единичен случай, ако можете да си го позволите направете пълна консултация и изследвания със специалист от репродуктивна клиника. Може да препоръчват такива мерки след два или три повтарящи се аборта, но колко хора имат силите и психиката да преживеят такъв кошмар? А понякога нещата се предотвратяват с не-толкова сложно лечение.

Прегръщам ви и стискам палци всички скоро да станете най-щастливите мами 

Здравейте и от мен аз съм с два аборта първият беше миналата година 29 ноември сутринта влязох в болница за задържане на плода ,но вечерта получих кръвоизлив и загубих бебчето.
Не ми казаха за никакви изследвания !
Изчаках 6 месеца и започнах отново с опитите .
Края на септември ,началото на ноември видях отново двете черти и бях толкова щастлива..
На първия преглед се видя плоден сак, на втория ембрионче със сърдечна дейност ,но на третия за жалост сърчицето беше спряло да бие . Трябваше да съм 9 сидмица а то е спряло да се развива в 7. Можете да си представите ужаса и болката която изпитах тогава ,а и все още изпитвам въпреки големите усилия които полагам ,ноо...Изчистиха ме на 17 миналия месец ,физически се чувствам добре ,нямам болки нито кървене , но другаата болка е огромна .
Идват празници,Коледа а аз съм тотално съсипана ! След първия аборт намерих едно прекрасно писмо до нероденото дете , сега когато отново ми се случи си го припомних
Писмо до нероденото дете…

Понякога, когато съм сама. Затварям си очите и те търся. Извиквам те със моята душа да те попитам как се чувстваш. Сърцето пълно е с „обичам те”, за теб специално е събрано и чакам да ме видят пак очите ти, за да усетиш колко е голямо. Ти част от мен си, аз съм част от теб. Макар да беше кратка нашата среща останахме завинаги едно. Къде си, как живееш днес, не знам, но чувствам, че сега си тук. И думите ми с разтреперан глас се чуват, а майчиното ми сърце трепти, ах колко много се вълнувам, когато близо си до мене ти.
Здравей, дете! Прекрасно си! Прости ми за мойта непораснала душа, която пусна те да си отидеш, а после плака дълго в нощта. Дали така поиска ти, уплашено от този свят объркан, или бе моя този избор – не знам, но днес приемам те и вярвам, че ти си част от моя свят, не бива и не искам да те пусна. И виждам как усмихваш се сега, усетило, че още те обичам, не си забравено, и моята душа прегръща те, мъниче. Така избрали сме и двамата, така е трябвало да стане и няма място тук за драмата и няма място за страдание. Любов - това, в което вярвам и знам, че в нея вярваш ти, безкрай и вяра, това ни трябва, за да се срещнат нашите души. Целувам те, дете прекрасно, бъди благословено ти, благодаря ти от сърце, че в моя свят се появи!

Прегръщам ви момичета и дано занапред всичко бъде наред и скоро да се радваме на здрави бебчета !

Момичета, дръжте се - знам много е трудно да се съвземеш психически след всичко преживяно - изпитала съм всичко, което преживявате и вие. Чета ви и ми потичат сълзите....
При третия ми кюретаж мен пък така ме бяха престъргали, че след иначе така наречената рутинна процедура бях на косъм - усещах как потъвам, потъвам и после нищо....След нямам представа колко време се събудих от лекарите, които се суетяха около мен и единия си отдъхна, че съм "прескочила трапа" - другия го смъмра, че съм можела да го чуя....
Какво ли не трябва да преживее една жена, за да гушне своето така мечтано бебче...
Тогава си казах край с опитите - нямах сили да преживея всичко отначало... Но след около 2г., въпреки, че се пазихме бях бременна за 4-ти път. Какато писах и по-напред в темата смятах, че и този път съм обречена да преживея всичко отначало, но този път въпреки страховете ми успях да родя нашето толкова дълго чакано бебче! 
От цялото си сърце пожелавам на всяка от вас да гушне своето сладко бебче!

PVC, съжелявам за това, през което преминаваш. И мен не ме бяха изчистили добре - част от плацентата беше останала в мен, но лекарите знаеха за това и не ме пуснаха от болницата докато не я изхварлих. Първо и на мен штяха да ми правят второ амбразио, но ми додахо някакви хапчета, с които предизвикаха контракции и сама успях да изхварля плацентата. Доста кръб загубих и хемоглобина ми падна под 80, та се наложи и зелязо да ми вливат, но поне се разминах с повторното амбразио.
Стискам палци всичко да мине добре и скоро да можете да започнете опити за бебче отново. Бъди силна и мисли позитивно

Здравейте,момичета,благодаря ви от сърце за подкрепата!Най-хубавото,което ми се случи в цялата тази трагична за мен история е,че се разминах без повторно абразио!Отидох си на частно да ме прегледат при една по-възрастна и доста опитна лекарка и тя ме спаси!Точно за два дни с хапчета изхвърлих всичко,за което съм толкова щастлива-ако това може да се нарече "щастие"!Но въпреки всичко си пия успокоителни,за да мога вечер да заспя,през деня също,защото не мога да работя и плача,и така не знам до кога!но едно знам-трябва да се стегна заради мъжа си и да го даря с едно слънчево детенце,защото аз неусъзнавайки какво преживява и той,се сринах без да сме си упора един на друг!Момичета стискайте ми палци да забременея и този път всичко да е наред!Четейки вашите истории,разбрах,че има жени с много по-тежки съдби от моята,но въпреки това са продължили напред и сега някои от вас се радва на чудото,наречено "детенце"!Това чудо го пожелавам,както на себе си,така и на всяка от вас!!!

PVS,

може ли да ми кажеш в Бг ли ти направиха медикаментозен аборт и в коя г.с. си била? Ако да, при коя лекарка? Не че се готвя за второ абразио Ние почнахме след 5 МЦ опити и беше неуспешен-на 35 ден ми сойде. След абразиото ми стана 26-32 дни и понеже е повече се чудя за биохимична бременност, добре че не правих кръвен тест. А уринарните бяха отрицателни слава богу В бг май е забранено медикаментозно.

Аз имам един мисед аборт. Тази седмица в понеделник ходих да ми потвърдят бременността и я потвърдиха, обаче се оказа, че няма сърдечна дейност...Във вторник влязох сутринта рано в болница  и ме гледаха пак първо на ехограф, а после и на ултразвук и го потвърдиха окончателно. Беше толкова ужасно като ми стана ясно, че е мъртво мъничето ми...Аз вече си го обичах толкова много! От две седмици вече бях наясно, че съм бременна, защото имах положителен тест. А и през тези две седмици, та и преди това имах доста симптоми и ми беше ясно. А  потвърждаването от лекар считах за формалност...А то какво стана. И така - на 9.12.тази седмица пих хапчета и вече нямаше бебче...А аз до последния миг се надявах на чудо. Уви.
Забременяването ми отне година и четири месеца, на година и петия се получи. Като видях двете чертички плаках от щастие! Бях толкова щастлива! Сега ме е страх! Не желая за нищо на света да преживявам същото отново!
Имам вяра обаче, че лекарят ми ще ми помогне втория път да няма проблеми. Веднага ми каза да си направя изследвания, не ми е казвал да чакам. Така че ще си правя ДНК тест първо. А като ми спре кръвотечението ще си правя и другите изследвания - кръвни, урина, цитонамаска и каквото трябва още. (каза ми, че ще кървя десет дни - при вас толкова ли беше?)
Нарекох се Beboche2015 заради мъничето, което за съжаление не оцеля, но то винаги ще остане част от мен и никога няма да го забравя. Все пак то бе първото ми бебче. Няма да си правя обаче нов профил с ново име, защото си мисля, че това име ще да ми е на късмет и имам още реални шансове да имам бебоче през 2015г. Нека Бог ми дари живо и здраво бебче скоро, за да забравя по-лесно, доколкото е възможно, болкатата от преживяното! Амин!
Изчетох темата от началото. Пожелавам живи и здрави бебоци на всички мами тук, а и на всички мами по света! Прегръщам Ви! 

Здравейте и от мен!
ПМЦ на 13.10, направих си първия тест 5 дена преди цикъла, защото си знаех и естественно беше положителен. На 5тия ден от закъснението прокървих, отидох на док, но беше твърде рано за да се каже каквото и да е. В 7г.с. отидох отново на преглед и тогава видяхме сакче с точка, но отговаряща на 5г.с. Тогава вече бях сигурна, че нещо не е наред. След още 10 дена, прокървих отново, прегледа показа 5г.с. отново, без сърце, а реално бях в 9г.с. (с редовен цикъл съм, с ову на 14 дена, знам и кога е стананала точката). Последва второ мнение- мисед. Отказах да повярвам. Наследващия ден, вече малко по-трезво мислеща, отидохза трето мнение- потвърден мисед. Вече имах болки и гадене. Докторът ми предложи да пробваме с хапче да го изхвърля, съгласих се и така на 10.12 взех хапчето и на следващия ден го изхвърлих. В момента съм на антибиотик и някакви хапчета за доизчистване. Утре съм на преглед отново, чувствам се ужасно и мизерно. Незнам какво да правя... Надявам се да съм направила правилния избор с хапчето, пред абразиото... Искам да пробваме веднага (с хапчето е възможно още след 1вия редовен цикъл), но толкова ме е страх. А трябва да се стегна, имам прекрасен син на 1г.5м., и просто нямам право да се сривам...но болката е голяма...знаете и ме разбирате. Утре ще говоря с док за изследвания...просто незнам какво да правя.
Пожелалавам на всички ни това да е последния път, който ни се налага да изпитаме тази мъка!

Съжалявам за случилото ти се мила ! Дано всичко да е ок и да ди се изчистила. Знам какво ти е ,но трявбва да бъдеш много силна . Следващият път всичко ще е наред !

Да, темата се пълни с такива тъжни истории. Всъщност се случват доста често. Аз искам здраво бебе

Здравейте момичета,
За съжаление и аз ще се включа в тази тема.Аз също преживях това ужасно усещане да загубиш нероденото си дете. Имам няколко въпроса от друг аспект.Аз съм от Варна и искам да попитам някой преживял това и след това успешно износил детето си към кой специалист може да ме насочи .Не искам да преживявам пак такива неща с не до толкова запознати с тези проблеми лекари.
Благодаря и успех и кураж на всички с Божията помощ нещата се си дойдат на мястото

Здравей Меги, не съм от Варна и не мога да те насоча към специалисти. Съжалявам за загубата ти, на мен ми беше много тежко в началото. Има теми за изследванията, които се правят. За успокоение мога да ти кажа, че 70 % се дължали на генетични аномалии, когато е до края на 2-м. Това го четох в книга, а и гинеколога ми каза. Ние изчакахме 5м., бременна съм от втория месец, сега съм в 6 г.с. и ще пиша. На дявам се всичко да е ок, но ще се позабавя до 7-8 г.с. с първия преглед. Аз направих само хормонални, защото тогава кърех първото си дете и ми казаха, че няма смисъл от други. Дано не сгреших!

Аз ходя при Максим Яков - така или иначе към него се бях насочила, но ми го препоръчаха и от Генетичната лаборатория, в която пусках изследвания след моя аборт.

 Baltazara
Надявам се че щом не пишеш всичко ще е наред и от сърце ти пожелавам на теб и на всички нас да имаме нова радост
Аз мисля да настоявам за правене на изследвания , но честно да Ви кажа тъй като не съм от Варна не знам дали да се доверя на лекарите тук, тъй като по принцип съм от Плевен и най-добрата ми приятелка работи в гинекология в Плевен и много пъти ми е казвала че тук няма специалисти и каквито и проблеми да имам да не се доверявам тъй като много от пациентите и са били от Варна.Не знам какво да правя приемам съвети