За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

При генетичен тест - зависи от изследваните хромозоми, при преглед от опитен фетален АГ - със сигурност се виждат отклонения.

При мен се видя на първата фетална морфология, че главата на бебето не отговаря спрямо тялото и едното бедро беше по-голямо от другото. И бебчо изоставаше с повече от 2 седмици в размера си. И кръвните ми изследвания потвърдиха, че има налична малоформация. Следящия ме АГ каза, че със сигурност не е Даун, а друго, при което ако се потвърди ще се наложи да се махне. Изпрати ме за хорионбиопсия, но един ден преди изследването прокървих и се установи, че няма сърдечна дейност. И след като разбрахме резултата ми каза, че е предполагала за полиплоидия.

Преди 2г преживях първият си спонтанен аборт в 11г.с+4дни. Изчистиха ме медикаментозно. Психически и физически бях разбита. Бяхме се борили за това детенце 2 години. Казаха ми, естествено, че не се знае каква е причината, не предложиха да направят хистология дори, просто ми дадоха хапчетата в коридора на болницата и ме пратиха у дома. Това допълнително ме смаза. От София съм, следях се в частна болница с надеждата, че там обръщат повече внимание. Да, ама НЕ! Единственото,което ме накараха да направя по време на бременността беше да пия по 400мг фолиева к-на и това е. Нито едно изследване не ми беше пуснато допълнително. След загубата, аз обещах ,че ще направя всичко възможно, за да не се стига до тази болка отново. Започнах да чета страшно много, пуснах всякакви изследвания - генетични,имунологични, хормонални, витамини. Всичко.
Преди месец и половина видях отново двете черти. Не можех да се зарадвам. Бях едновременно щастлива,но и много уплашена от предната загуба. Този път намерих най-прекрасният доктор,който някога съм срещала. Единственият човек,който ме е преглеждал и консултирал много подробно през цялото време. А,повярвайте, имам сериозна база за сравнение. Още от първия преглед в 4г.с + 4дни започнаха прегледите с доплер,където се установи,че двете маточни артерии са стеснени и трябва да се работи по разширяването им. Това, според него, е била причината за предишния спонтанен аборт. Същия ден ми даде да изследвам всички витамини, които знаех,че са толкова важни. Пусна ми хормонални изследвания,хомоцистеин,прокалцитонин и т.н. Ходех на изследвания почти всяка седмица, имах и чести прегледи при него и накрая всичко се нормализира. Успях да отдъхна. На 23.11 имах рожден ден, а на 24ти с мъжа ми празнувахме 10г съвместен живот. Последният ми преглед (9г.с + 6дни) беше точно на тази дата в 23:15. Влязох в 00:20 и докторът установи,че и този плод е спрял да се развива и няма сърдечна дейност. Предполагам разбирате каква болка изпитах,  няма какво да обяснявам. В комбинация с хубавите празници, които имахме, болката беше още по-непоносима.
Предложиха ми аборт с вакуум и пълна упойка. До този момент аз не знаех какво е да те упоят и да останеш с болница. Чувството е ужасно. Настаниха ме в болницата и тогава разбрах,че не съм сама. Същият този ден имаше поне още 20 момичета с аборти по медицински причини. Толкова много тъжни лица.  Обстановката и отношението в болницата бяха ужасни, това допълнително ме смаза психически. Интервенцията мина и докторът ме посъветва да дадем генетичен материал за изследване в Геника. Каза,че се надява там да разберем каква е причината за това. Чакаме и хистология.
 Имам чувството, че чак днес осъзнавам на 100% какво се е случило, днес се чувствам  най-нестабилна и огорчена.
Момичета, как се съвземате след подобно нещо? При мен психиката вече е крайно разклатена, имам чувството,че не мога да се събера. Отделно нямам представа дали ще се установи причината. В хистологията би ли могло да излезе нещо или трябва да разчитам на генетичните изследвания?

П.с: търся подкрепа тук,защото ми писна да чувам неща от сорта на: "не е било твоето дете", "не е сега момента", "природата си знае работата " и т.н.

Аз намирам център в съпруга си. Ако го няма него, няма да искам дете с друг. Тежки думи са, давам си сметка. Всъщност, преди него и не исках.

Здравей Purple, ужасно съжалявам за това, което преживяваш. Аз също съм с два спонтанни аборта от естествени бременности - 2018 и 2019. Много чакани и искани деца и… накрая смазващата реалност. Първото се получи на една страхотна почивка в Италия, бях безкрайно щастлива като теб. Но сърчицата просто спираха в 7-8-9г.с. Изчиствах се спонтанно след 2-4 седмици. След втория аборт направихме всякакви изследвания - кариотипи, имунологични, генетични, тромбофилии, снимка, спермограма… И нищо. Всичко беше в норми. Едно софийско “светило” тогава заключи, че матката ми е малка и крива и трябва да се коригира с лазер. Добре, че не го направих защото се оказа, че е можел да ме увреди непоправимо.

Година след втория аборт не успях да забременея спонтанно, годините напредваха доста при нас и решихме да направим инвитро. Бях срещнала и доктора на когото повярвах, и който за мен е най-големия професионалист в бг и не гледа на пациентите си като на касички (което от опита ми се оказа масово). Исках и се надявах точно той да бъде доктора, който да ни помогне.
Инвитрото за наш късмет се получи бързо и леко. Сега съм в шести месец и треперя всеки ден дали всичко ще е наред. Ходя всеки месец на прегледи и направо умирам от страх - така ме белязаха тези два аборта и кой каквото и да ми говори не ме успокоява, защото не знаят през какво съм минала. Не съм пила никакви добавки, вливки и други, защото най-вероятната причина за абортите в ранна бременност са били грешки при деленето на ембрионите.

Изживей тъгата, но не оставяй да те владее дълго. Това се случва на ужасно много момичета и мисля че всички минаваме през сходни емоции. След втория аборт ми беше трудно да гледам дори бебета в колички, обръщах се на другата страна, толкова ме болеше.

Хубаво е, че забременяваш естествено. Ако годините ти позволяват (и силите) продължете с естествените опити. Най-вероятно ще стане в някакъв момент. Ако нямаш време (или сили или емоционална стабилност), след като се поуспокоиш, инвитрото е вариант, но трябва мнооого да внимаваш с избора на доктор в бг. Това просто е някаква фабрика за пари и товарят момичетата с толкова излишни и недоказано ефективни процедури, лекарства и т.н.

За мен лично нямаше смисъл да задълбавам повече в търене на причината, много много четох по темата - изследвания, статистики, основно американски, не открих нищо 100% доказано и работещо като лечение на ранните аборти или причина. И за тази до момента успешна бременност нищо не съм пила или приемала в тази посока.
Изживей си каквото усещаш, от опита ми важното е и да се подкрепяте с партньора ти. Той също го изживява някакси. Не унивай, това е част от играта. Вярвам, че ще успееш 👍

Много благодаря за подкрепата и куража! Имах нужда да чуя нещо подобно. Ще се оправя, само ми трябва малко време. 🤗
Напълно разбирам страховете Ви. Аз дори с тази бременност треперих много...
 Пожелавам Ви лека бременност и само поводи за усмивки! 🙏
П.с: Аман от тия светила. Като чуя "светило", рязко ми се догажда.

За съжаление мога да се включа с богат и тъжен опит по темата. След 5 поредни неуспешни бременности - два мисед аборта, две биохимични и едно мъртво раждане.. Била съм на терапии и без терапии и мога да кажа, че причина трябва да има. След консултации с гинеколози, имунолози и генетици и след тонове изследвания, когато вече си мислих, че няма нещо което да не съм проверила или излседвала и попаднах на лекар, който ми показа, че още много неща трябва да се изследват и подготвят. Още не мога да се похваля с резултат от всички терапии, които ми назначи, тъй като още е рано, но се моля това да е отговора... При кой лекар сте били  и на каква терапия?

Следих се при д-р Вецев.
Приемах: вит.В12, вит.D, Неофолик мета, Алеракт, Натаспин, Аспирин, Омега 3, слагах и Утрогестан. Впоследствие включи и Дузофарм + Фраксипарин. Пия си и хормона за щитовидната.
А Вие на каква терапия сте били?

При бременността, която стига до 31 г. с. бях с влива октагам, фраксипарин, аспирин, дузофарм, утрогестан, метафолиева, Б12 в един момент ми включиха на инжекции, Д... Л тироксин 100, като следях всеки месец хормоните с ендокринолог (с хашимото съм) ...При една от бременностите бях при лекар, който категорично отрече тези терапии и освен една вливака с октагам (заради завишени антитела от хашимотото) и фолиева нищо не пиех... Каза ми за лично спокойствие, ако искам да пия аспирин (не помня дали пих) и всичко приключи в 8г.с. с мисед и поредното абразио. Сега оправяме щетите след абразиата и секциото. След пуснати много други изследвания, пия голям набор добавки, но не ги споделям, тъй като са строго индивидуални и не искам да подвеждам някой.  Много пъти от много лекари чух как нищо ми няма и "хайде чакам те бременна"... Докато срещнах лекар, който каза "пълно лекарско безхаберие е да те насърчават да забременяваш, преди да се поправят проблемите".

Аз също съм с Хашимото и съм на Еу-тирокс 100. Също като Вас съм и с високи Тат и Мат,но за тези вливки чувам за първи път! Ендокринологът ми (отново "светило") до сега никога не ми е казвал, че това би могло да е проблем. Доколкото ми е известно, тези антитела веднъж високи, нямат сваляне. Той следеше само TSH, а аз на своя глава си пусках и FT4....

LunaeLumen съжалявам, че се е стигнало до късен аборт, не си представям колко съсипващо може да подейства, но живея всеки ден с този страх. Ако не те затруднявам можеш ли да споделиш дали открихте причината за загуба в толкова напреднала бременност? (За разлика от ранните аборти предполагам, че в тези случаи вече може да се установи по-категорична причина.)

Ами повечето мнения са, че тат и мат не са толкова страшни, освен ако не са много много над норма. Аз обаче се отказах и с високи НК клетки, което е по-сериозно. Аз успях да вкарам тат и мат в норма (от повече от година са супер). Само с л тироксин (просто веднъж като се напасне оптималната доза и всичко се нарежда). Аз от повече от година съм на 75.
Относно загубата в 31 г. с.... Какво да кажа... съсипващо е меко казано. Направо е не описуемо. Според следяшия АГ, шефа му и аутопсията, беше задушаване с пъпната връв... 2 дни след ФМ, където всичко беше повече от перфектно, просто се събудих една сутрин и до обяд не усетих движение... Като отидох в болницата света се срина. Но! Според лекаря, при който ходя сега, бебето е било зле още в малките седмици. Той видя от изследванията, още от биохимичния скрининг проблеми, който никой не беше видял. Каза, а и ми показа, сравнявайки моите изследвания с такива на здрави бебенца, че през цялото време не му е достигало кислород. Каза, че много преди сърцето му да спре, мозъка е загинал и никой нищо не е разбрал. Бях с двурога матка, която след първата загуба коригирах. Втората ми бременност, след корекцията беше мъртвото раждане. След секцио то ми казаха, че цитирам " това бебе е подготвило матката за следващата бременност". Е след това ходих при разни "светила", които казваха, че формата й вече е ок - последваха нови 3 загуби. Оказа се, наскоро, че освен много срасвания съм и с огромен септум в матката и нарушено кръвоснабдяване от едната страна, което вероятно е довело до фаталната загуба в 31г.с. Сега съм след 3 хистероскопии (толкова отне да се коригира уж коригираната матка). Това в комбинация с дефицити на витамини, високи НК клетки, тромбофилии, хашимото...

Ужасяващи преживявания имате! Искрено Ви съчувствам за всички загуби!
 П.с: Моите НК клетки също са завишени (25),  но докторът ми беше категоричен,че нямам нужда от вливане на Интралипид. С мутация на MTHFR х 2та алела съм. Казаха ми,че нямам тромбофилия и мутацията ми е лека и безобидна.  Вие с вливките ли свалихте антителата? И след това има ли вероятност пак да се повишат? Аз опитах с безглутенова диета, стриктно изпълнена в продължение на 1 година,  но без никакъв резултат.
Също така двете маточни артерии бяха с високи данни за инцизури, та затова ми беше терапията с НМХ, Аспирин и Дузофарм.

Антителата просто с врмемто си влезнах в норма. Да, след вливки падат, но вливката не е дълготрайно решение. Това, което ми обясни ендокринолога е, че просто в един момент си хващаш правилната доза на хормона и като я задържиш достатъчно дълго, нещата влизат в норма. Дори при последната ехография на жлезата ми каза, че промените по нея, от болестта, са съвсем дискретни. А при първата ми ехография, преди 5 години, заключението беше, че жлезата ми е цитирам амбулатория лсит "тип наядена от мулец". Ако тат и мат не са в пъти над норма няма проблем. Не мога да кажа същото за НК клетките... До тук всички лекари са на мнение, че изискват третиране. При последната бременност (биохимична) направих вливка около овулация с интрслипид, забременях и въпреки вливката, НК клетките бяха над норма, направих втора (по схема изписана от имунолог), но няколко дни след нея всичко приключи.... Вероятно заради срасванията и септума в матката

По-склонна съм да вярвам на сегашния ти доктор, че проблемът е бил от по-рано и видим още от бхс-то. Имам приятелка, на която също й бяха казали за увиване на пъпната връв, което бях споделила със сегашния ми док. и той не вярва в тази теория, каза ми че увиване пъпната връв не е причина.
Дано матката вече е добре и това да е било разковничето. Ако имаш фин. възможност при следваща бременност може да пуснеш пренатест в 10-11 седмица вече ги правят, поне да си наясно че няма основните аномалии. Относно НК клетките знам че в чужбина не им обръщат внимание, също и на тромбофилиите рядко (за инвитро са ми проучванията).