Прокуратурата образува дело, ще изяснява имало ли е блудство с момичето аутист

По думите им ще ги познаете. Жалко за детето, което възпитаваш да говори и обижда по същия долен начин.

Успех със секретните мисии в часовете ти!

Няма нищо секретно, но часът е за учениците.

Часът- да, но не и училището.

При децата с СОП проблемът е още по- голям. Всеки разумен преподавател би предпочел да има при удобен случай родител, а и не би се притеснявал да изнесе урок пред такъв.
На всеки родител е известно, че не трябва да взема отношение в часа.
Мисля, че всеки родител при по особена ситуация би успял да си извади много важни изводи, както и всеки родител.

При децата с СОП родителя трябва много активно да участва в образователния процес на детето си. Съответно трябва да има взаимно уважение и ясно разбиране на положението на родител- учител- ресурсен- помощен персонал - охрана.

Не съм твърдяла нищо за училището.
Не знам как е регламентирано обучението в ПУ, но щом в училището има някакъв установен ред, на който не му допада, не си записва детето там.
Не съм сигурна, че се налага присъствието на родител. Заради останалите ученици, може да е излишно и дори вредно.

Много е труден този казус. Аз бих искала да имам възможност да си изведа детето по всяко време, но си представям случай на борба за попечителство, или лишен от родителски права родител, който го отвежда. Обикновено са предупредени в училището, но дали ако има свободен достъп няма да се получи проблем?
Преди месец-два имаше случай на баща, убил с крикет бата 11 годишният си син по време на тренировка пред очите на всички деца и родители, включително и пред очите на майката. Той е бил лишен от родителски права и достъп до детето, но е успял да "влезе".

Що се отнася до присъствието на родители на деца с дефицити - мога да разбера родителите, а и училищата в които е практика. Училищата нямат средства и ресурси и всяка помощ им е добре дошла, а родителите са по-спокойни. Въпреки това си мисля, че не е това решението. Родителите трябва да могат спокойно да оставят децата си в училище и да имат гаранции и доказателства, че за тях се грижат добре. В този случай се оказва, че нещо се е случило, а никой не знае кога, как и защо.
Нали си даваме всички сметка, че някои родители трябва и да работят, за да се грижат за семействата си. Тези училища или ресурсни центрове би трябвало да им предоставят тази възможност, грижейки се за децата.
Нямам наблюдение над помощните училища в България. Тук се опитват да интегрират всяко дете, което има потенциял в общообразователните. С деца с по-големи дефицити се работи е центрове.  Грижата е почти целодневна и на двете места - от 9 до 3.
Това малко или много дава възможност на родителите да работят, защото нека не се заблуждаваме, но отглеждането на дете изисква средства, а ако имаш повече, изисква още повече средства.
Много ми се иска да има последствия от този случай, да се направи преоценка на работата на тези училища, на вложените пари в оборудване и обучение на кадри, в осигуряването на защитена среда и т.н. Лошото е, че не вярвам да се случи.

     В някои от училищата, с които работим, родителите на деца със СОП ги придружават в определени часове. Понякога помагат на преподавателя просто с присъствието си- децата са по-спокойни, родителите разпознават бързо зараждат се проблем и реагират своевременно. Не казвам, че преподавателите не го правят. Просто никой не познава така добре детето като неговите майка и баща или настойник.
     В други случаи обаче, нещата не стоят така. Учителя се чувства наблюдаван, преценяван, не подпомаган. Може и да има основание за това.

Как разбираш това „ за останалите ученици излишно или вредно“.
Останалите ученици не са толкова наивни за да не разбират защо се налага присъствието на родител в час.  Останалите ученици много по- добре дават оценки за преподавателската дейност на даден учител, за подхода му отколкото родителите.
Аз не мога да разбера какво те притеснява ако даден родител влезе и остане до детето си в твоя час. Наистина ли си мислиш, че е отишъл да оценя теб? Толкова ли ниско самочувствие ли имате като учители? Толкова ли сте консервативни, че не можете да приемете дори едно предложение за нещо по- различно?

В поне вече трети пост ми задаваш въпроси и засягаш теми, които аз не съм обсъждала. Ако не разбираш какво пиша, не го представяй като моои думи.
Какво значи: " Наистина ли си мислиш, че е отишъл да оценя теб?"? Къде съм написала, че мисля такова нещо? В предходните ти постове прозират подобни обвинения. Моля чети точно какво съм написала и не прави свободни съчинения с елементи на фантастика върху моите думи!
Точно защото имам самочувствие, мога спокойно да ти кажа - няма да влезеш в този час. В училището има правила и ние учим децата да спазват правилата, моля спазвайте ги и вие. Това е.
Като не ти харесват правилата на нашата образователна система, свободна си да си потърсиш друга. ОК?

Първо ми се струва, че си объркала темата / поне по заглавието/ да разясняваш правилата в образователната система.
Второ - трябва да ги научиш заедно с изключенията.
Трето - Няма никой който парадира с умения да има самочувствие.

Четвърто и основно - не съм ученичка да ми "пееш" едно и също независимо от условията.

Последно не забравяй, че вашата образователна система е наша. В частното си  училище при това регистрирано според законодателството на страната можеш да въвеждаш правила, но не и в Нашата образователна система за където имаш възможности за предложения както всеки друг. В нея ти просто си един наемен работник и прост изпълнител.

Виж сега, тук изобщо не става въпрос за оценка на работата на учителя. И нямам никакво намерение да защитавам учителската гилдия - достатъчно съм им насъбрала

При децата със СОП и особено при аутистите има и фобии. Някои могат да изпаднат в ужас от присъствието на чужд човек. Достатъчно им е излизането от обичайната среда (домът), че да им се струпат и куп непознати. Това, според мен, е логиката да не се допускат родители. Плюс всичко, което спомена Down Under относно безопасността..

Сполед мен родителите, дори да не са професионалисти в помагащите професии (педагози, психолози, социални работници, лекари и подобни), трябва да бъдат целенасочено приобщени към училищната или градинската среда. Родителите биха се чувствали много по-уверени и по-грамотни в родителските си практики при подпомагането на обучението и възпитавайки децата си, ако споделят впечатленията и притесненията си с учителите. Учителите ще се чувстват много по-сигурни в преценката си за децата и техните взаимодействия със света около тях (включително семейството), както и за акуратността на избраните подходи, а децата ще усещат подкрепа и от родителите си, и от учителите си, просто защото няма неизвестни в "числовия израз" наречен "училище".
Какво толкова има в класната стая, което не може да стане достояние на родителите, не разбирам. А аз, самата, работя в и с образователната ситема от 2000 година.

Веднага ви давам пример: имам незрящи студенти. Изключително съм впечталена от доброто ниво на разбиране за света, обща култура у тези млади хора. Някои от тях имат право на личен асистент. Асистентът най-често е безработния родител (най-често майката, понякога асистент е брат, сестра или близък). Факт : родител присъства редовно в моите лекции. И на родителя, и на детето му, им е добре така. Моите диалози със студентите, провокациите, които им отправям, за ги накарам да размишляват, увличат и придружителите, без да е търсен този ефект.

Докато работех в училището, пък, все ми се налагаше да вляза в нечий час и да поостана. Оставала съм и по покана, и инцидентно. Децата ми се радват и си бъбрят с мен, но като започне часа, забравят, че съм там. Обаче учителят така ги е завладял, че и ракета да кацне в двора, те няма да й обърнат внимание.
С тези два примера искам да покажа, че практиката на "отворени" занятия е най-благодатна за съставяне на реалистично мнение за взаимодействието на детето и учителя му, и на детето и родителя му.

Което в нашите условия би означавало децата да пропаднат през дупките в системата. Както и става.
Индивидуалната работа е задължителна и при деца в норма, а какво остава при деца със СОП, където няма две еднакви.

Като няма специалисти, отгледайте си. Положете усилия да ги задържите.
Аааааа, сетих се Няма как да стане при тези подаяния заплати.

Точно поради фобиите е желателно присъствието на някой родител. Децата не възприемат присъствието на родител на дете в тяхното положение като чужд човек.
За тези деца се прави „социална оценка“ от социалните служби. Рискът на попадане на случай описан от Down Under  не е по- голям от на други деца. Дори по- малък.

Позволи ми голяма доза скептицизъм относно това кой - и най-важното как - прави оценки на индивидуалните нужди на невербално дете. И изобщо - какво се случва в главата на такова дете.

Всичките мнения, оценки и тъ нъ се пречупват през филтъра на невротипичния специалист, който ги дава. Той поставя рамките какво е нормално и какво не. През филтъра на своите заблуди и предразсъдъци. Да не говорим, че нивото на познания за аутизма у домораслите "специалисти" е мааааалко над нулевото.