Ако има две черти, ЮЛЧЕ май ще бъдеш ти!!! :)

Ани-бани, това  "ЩЕ ИМАМ БЕБЕ ЮЛИ" ще си го повтарям като мантра.
Колко много сте с втори бебчета!

Dotmot, аз ММ го взех още на първия преглед (въпреки че беше с вагинален) и беше безрайно очарован от Точката 
Мале мале, дискутирали го бяхме веднъж - около 3 седмици след О се вижда вече точицата и е хубаво а се види, че си е на мястото. Ама ти си го минала това веднъж де  Иначе мен също ме повишиха и тъкмо щяхме да спираме бебеправенето, пък то се оказах бременна - ще им кажа др седмица след като чуя сърчицето и ще ги оставя да правят каквото искат. На колеги обаче не мисля да казвам скоро, че работим ужасно много хора на едно място и ще ми писне само да ме зяпат в корема. Иначе мисля да работя до юни поне. Дано всичко да е наред само 
Или, колко е голяма дъщеря ти? От опита на доста по-голямо дете ще кажа, че е много трудно като се появи някой по-малък, особено ако е неочаквано за по-голямото дете.
Кей, много сте, да. Ние тука с първо се чувстваме много боси 

Аз пък цял ден хълцам  Освен това вече ми се появи едно гадене сутрин  Както мрънках преди малко на ММ - хем ми е гадно, хем съм щастлива. А болките като че ли почти изчезнаха - или пък аз съм им свикнала 

Кристалинче, аз съм с първо. След 14 години борба!

Ох, извинявай!  Не съм ти прочела правилно поста, че тъкмо пишех. Юли ще си бутаме количките заедно 

Кристалин, щерката е на 7, но от доста време повтаря, че не иска брат или сестра. Без разумно обяснение защо не иска. Единственото, което успях веднъж да изкопча беше " Иво има сестричка и тя плаче по цяла нощ и не му дава да спи". Според мен е обикновен, или в случая доста силен, страх от промяна. ММ още си носи в чантата бележка от нея " не искам нови плочки", когато трябваше да правим ремонт на банята и тя след безуспешната съпротива, че не иска ремонт, му беше оставила тайно това послание да си го прочете в работата. обикновено казва НЕ на всяко предложение за промяна в стаята й, в прическата, в навиците за хранене... Така че мисля, че е страх от промяна. Ако не се справим сами, имаме и познати детски психолози. Вярвам обаче, че ще го преодолее. 9 месеца са все пак

За момичетата с ин витро, искрено ви се възхищавам! За упоритостта, за търпението, за вярата. Първия път бебка не се получаваше година и то при непрекъснато следене на ОВУ и "прибирай се, в овулацията съм". Накрая си мислех, че е нещо, което се случва на другите и никога няма да ми се случи на мен. Така че записах час за АР съвсем изгубила вяра, че ще имам мое дете. И след първото проследяване на ОВУ, бебка се получи естествено. Сега след изследване на хормони и клетъчен имунитет, пак от самосебе си. С ММ решихме, че док има някаква забременителна аура и ни влияе с поглед само. Даже на прегледа той й каза "като решим трети път, само ще ви звъннем по телефона да не се разкарваме"
Но не знам дали щях да издържа всичко, през което сте преминали вие. Та с цялата тирада да ви кажа, че много ви прегръщам. И да знаете, чудесата се случват! Само позитивно мислене!

И за всички останали  - момичета, няма как да не се притесняваме, но не бива да се вторачваме в неща, които не можем да променим. Нека мислим хубавото. Защото е излишно човек да се тревожи какво лошо може да се случи. Опитът показва, че по-често се случват хубави неща, и тогава какъв е смисълът от тревоги? Разваляне на очакването за нещо хубаво. Така че аз отказвам да се тревожа. Такава е и цялата ми житейска логика.

Леле, тая бременност явно върви с логорея  

Раздвижи се тези дни темата, затова мамчета давайте идеи за заглавия за новата.
Нея в Четвъртък към обяд ще я пусна да знаете.

За казването - аз уж не исках да се казва докато не мине прегледа, но вече знаят родителите, кумовете и най-добрите ни приятели (моята приятелка и на ММ приятеля).  И то основно по моя инициатива  След прегледа ще кажа и на шефката, само с бабите ще изчакаме до Коледа, че тогава нали ще влизаме в 4 месец по НГ и за подарък, а и другата причина е, че моята баба няма да се стърпи да разкаже на целия град 

Аз освен напрежение в гърдите и постоянното чувство, че не съм спала от 5 дена други симптоми май нямам за сега. Даже вече и придърпване нямам 

Ох олях се, но последно да кажа и на мен ми минават черни мисли, но гледам бързо да ги гоня и да си мисля само хубави неща.

Хайде лека и спокойна на всички мамчета 

При мен върви с разсеяност и прогресивно  изглупване, а и с голям мързел   

Нещо извън темата за бременност - 25% на всичко в Хиполенд този петък и 30% от 21.11-23.11 в Комсед с регистрация на https://www.facebook.com/comsed.net/timeline

Като един любопитен Близнак, да питам - ще си имаме ли скоро първа страничка с никове, години, населени места и брой/вид бебета ?

Някой май не е прочел Флори    В четвъртък! Давайте предложения за заглавие.

Добър вечер и от мен мами, само чета тия дни немога да ви насмогна , ама за жалост нямам и време да седна да пиша, че малкия като ме види на компа и иска да му пускам Маша и мечока луднал е по тях.
Аз иначе симптоми почти нямам , само от време на време имам придърпване и то ако се преуморя, гадене имам сутрин , но барзо минава и за сега не ми се гади от храни. За жалост обаче от утрогестана ми се замайва главата и цял ден ми се върти.
 Аз на шефа вече казах , че трябва с мойта работа да се дига тежко и да го избегна, много добре го прие и ме поздрави, но ние сме има няма 60 жени и постояно има някоя бремена и е свикнал . Казала съм и на приятелки и на най - близките роднини, няма какво да крия имам горчив опит с първата неуспешна, когато мислех да си мълча до третия месец, затова и с предната и с тази си казвам и не ми дреме.
Аз уж съм позитивно настроена , но винаги ми минава по някоя лоша мисъл ами сега ако стане нещо, но тогава само си викам не мисли всичко си е наред и това е , ще си имаме малки сладки Юлчета. Моето първо детенце е на 1.9 месеца и не разбира още като му кажа, че ще става батко и не трябвада го нося или да ме удря, ама се надявам до раждането да схване идеята и да приеме нещата спокойно .
 Да ви се оплача от няколко дена имам ужасна кашлица незнам вече какво да правя имам чувството , че ще си изкашлям дробовете, сутринта толкова кашлях, че накрая замалко да повърна. Моя преглед за сърчице е на 24 и вече нямам търпение да дойде, аз таткото не го водя с мен , ще дойде когато се виждат вече повече неща, иначе гледа снимките, а малкия вика на снимката "мау" незнам как го оприличи на коте ама какво да му кажеш .
Много се разписах нещо лека ви вечер и чакам с нетърпение първата ни темичка.
Ето и едно заглавие от мен  "Юлското сърчице тупти, а мама чака Коледните празници "
П.С Някой може ли да ми припомни как се правеше лентичката, че преди имаше друг изглед страницата

Юлска мама сърчице видя и от радост чак запя
Коледа е близо вече, аз подаръкa на топло крия - юлско мъничко човече
Малко са крадени, но не са използвани 

Привет мамчета    Много сте писалииии ,за което много се радвам
Сложих малкото зверче да спи и веднага седнах да ви чета 
Първо да почерпя ,вчера одъртях и помъдрях с една година ,да му пийнете и хапнете каквото ви е на сърце за мое ваше и на семействата ви здраве
Гледам много теми сте обсъдили
За работодателите беше ми страшно трудно защото декември ми приключва първото майчинство и много ми теже това как ще реагират ,и вчера шефката ми се обади да ме поздрави и аз и сервирах новината .... абе пич зарадва се и каза ,че няма за какво да се притеснявам ,пускаме първо платената отпуск и след това минавам на болнични ,само дай боже всичко да е на ред и да не го мисля повече ,и да не се притеснявам .Малката не ходи на ясла защото доста боледува,пък и дори да бях тръгнала на работа бабите щяха да я гледат и така ... сега вече няма за какво да се притеснявам и се наслаждавам на факта ,че в мен расте още едно уникално създание като това което в момента сладко спинка в кошарата си 
За присъствието на татковците беше голямо вълнение на първата ФМ за него направо беше на седмото небе ... никога няма да забравя как убеждаваше докторката ,че ще си имаме момиче ,пък тя не му вярваше хахахах .Моят мъж не би издържал да присъства на раждането .... а и първият път раждах два дни ... хахахха
Симптоми нищо по различно от вторият път ... от време на време гадене и два път киселини ,дано и така си остане .Първият път беше по същият начин
  имаше още нещо
Ахааа да ,ЗАБРАНЯВА всякакви негативни ,лоши или от сорта мисли .Искам само позитивни мисли ,и да ви успокоя до края ще се притеснявате ...  а след това двойно повече .Казвам го на мамчетата които за първи път ще изпитат това щастие .Приемете го така - Жената има два живота ПРЕДИ децата и СЛЕД  децата .... всичко става много по прекрасно ,живота е просто съвсем различен след като гушнете малките приказни създания ....
Увлякох се за което се извинявам ,но просто някак от както казах на шефката такова спокойствие ме налегна ,че мм е мнооого щастлив...
Спокойна нощ на всички и сладки сънища      

Напълно се съгласявам, че до края на бременността ще ни съпътстват разни тревоги и притеснения - все има за какво да се шашка човек, не само от гледна точка на физическо състояние, ами после почва и подготовка за новото бебе, покупки, раждането да се стегне... Обаче тези неща трябва да се приемат хладнокръвно и да се трансформират в радостно вълнение.
А пък това, че след раждането животът коренно се променя е абсолютната истина - и тогава тревогите се насочват към малкото човече и човек си дава сметка, че оттук нататък вече никога няма да е сам и винаги ще се притеснява по един или друг начин за детето си. Но с това идват и много прекрасни моменти, много емоции, беззъби усмивки и откриване на света наново, но този път през очите на детето ви, което е безценно преживяване. Аз така ги виждам нещата. Принципно съм много практичен човек, рядко изпадам в сантименти, но майчинството разнежва също толкова, колкото може да те изкара от контрол

Извинете за нахлуването, само да кажа, че ще гледам утре да добавя анкета с предложенията за заглавие на новата тема.