С какво ви дразнят свекървите- 37

Опитвам се да не приемам нищо лично, дори личните нападки към мен.
Давам друга гледна точка, но някои така се вживяват да ме оборват, че се чувствам едва ли не аз съм свекърва им. Ама не съм и по-добре. Все пак, не може да се гледа на проблемите едностранчиво. Ако има междуличностен проблем, то той във всички случаи има две страни. Тук четем едната. И понякога, когато човек е вътре в нещата, му е трудно да види и разбере другата страна. И може би, като се опита да я разбере, да си реши проблема. Тук не чета само за дребни дразнения, а понякога направо за пунически войни. Кофти ми е, че хората се тровят понякога за дребни неща, затова се опитвам да дам и другата гледна точка, за да се омекотят нещата. И изведнъж, едва ли не аз съм виновна...?
Най-лесно е да махнеш с ръка и да заобиколиш проблемът. Но той остава нерешен и като бомба със закъснител продължава да си тиктака някъде там...и да си чака времето да гръмне.

Ей, това традициите в България- голяма работа , голямо чудо, особено в някои родове! Значи, може в английската династия /примерно/ дъщерите да наследяват короната и да продължават рода с векове, нооо Ганьо и Гана Балкански, сал на синовете си разчитат. Ориент! Не се чудете на изказването на Ропуле, възпитана е да е втора ръка човек /женското/,така се чувства, но иска чрез сина си да доминира. Ами човещинка. Само, че чий род продължава сина и, според нейните схващания- на бившия и мъж. А честито !

Елпида, ако  една  снаха  и  съпругат й  не  искат  да продължат  традициите, които  им  се налагат,  те  могат   да го направят. Ако  свекърите  се разсърдят  за това, толкова по- зле.
Ако не  искат и  въпреки  волята си го направят, свекърите  ще  са доволни,  но  у  самите млади  ще остане  неприятно чувство. Тогава вината  си е  на  младите, че  не  са  си отвоювали позицията.
Ако  пък "продадат"   името  на  детето  си  за имотни  облаги, пак те  са  си виновни  и   не следва  да   се оплакват.
Пък това  с продължаването  на  родовете и  на  мен ми звучи безкрайно  глупаво и  суетно.
Ич не ме е  еня, моето  дете  продължител  или  непродължител   на  чий род е. То е моето  дете  и  точка.

K.A.G.подробна ретроспекция си направила. Солиден труд
THEWISHMASTER,разсмя ме   Представих си как подскачаш, за да стигнеш двуметровото си момче... Жив и здрав да ти е!
ЯНТРА,не се чувствам засегната. Все пак сме възрастни хора, еле па я . Напротив. Дали по някакъв начин тогава аз не съм та подразнила Възможно е-моментно състояние или кофти настроение. И за да видиш, че съм миролюбива, ето предлагам ти да заровим томахавката и да изпушим лулата на мира. Give me five. Лелеее, дано днес да си в настроение Имам и още една любима приказка: ...и аз да направя нещо добро за теб. Например да ти извадя един здрав зъб (защото може да нямаш болен ) Важното е да се върши работа... Това пък колко пъти ме е спасявало от пътни полицаи... :oops:excuse me за отклонението.
БРОНТЕ, много ми хареса това, което си написала. Трогателно е!
ADELLE, не случайно оставих коментара си на твоя пост за последен. Към него прибавям и финалната част от поста на БРОНТЕ.
И двете ми допаднахте с написаното-спокойно, без истерични писъци. Прави сте, че човек има нужда някъде да се оплаче, да си поплаче, да му олекне. Изчетох ви, повторих и си казвам: А аз какво правя в тази тема???  
И за финал, ако приемете един съвет. В моя живот винаги съм се стремяла не да наливам масло в огъня, а да успокоя, да дам честен съвет-както аз казвам: давам 3 Б съвет: Безценен, Безплатен, Безкористен... Отново ще кажа искрено, а не от куртуазия: С най-добри чувства  

Ох, спрете се вече, че шъ въ изплющя  /нещо ми е байбрадърско  /
15 страници бистрим имена. Какво продължаване на рода, кви пет лева. Всичко опира до егоцентризъм, комплекси и сляп традиционализъм. Голям праз да се продължи рода на бай Драган зидаромазача или на бай Ганчо тираджията. То все едно говорим за кралското семейство.

Аз пък винаги съм искала да имам хубави отношения със свекърите. Все съм си представяла как им ходим на гости (и те на нас) и си говорим, и си помагаме (не разни финансово-имотни дилеми като тези във форума, а за дреболии). Все така случвах с първите ми приятели и много се радвах, че с майките им можем да сме почти дружки. Никога не съм подхождала предубедено. За нещата, за които са ми се стрували прави, съм се съгласявала. Аз като цяло съм човек, който не вижда причина да не се учи от чужд акъл, ако е разумен.

Ама... ей, че може и да не случиш в крайна сметка. Най-сетне си намерих моя човек. Много го обичам и много се разбираме. От 1 година сме заедно, от 2-3 месеца живеем заедно. Исках рано или късно да се запозная с техните (без да се натискам, естествено, когато му дойде времето), ама ей това време така и не дойде. Те знаят много добре, че ме има. Знаят, че сме решили да се женим, че сме сериозни. Ама не искат да ме познават. Твърдят, че уж искали и се карат на моя, че не ме бил водел, ама всеки път като той повдигне въпроса започват да обясняват, че сега не бил момента. Канила съм ги (през него) на гости, не искат, защото не били съгласни с това, че сме заживяли заедно пък не сме женени - а ние смятаме дори да се оженим, просто не веднага. Току що се нанесе при мен, на 22 съм, за никъде не бързаме. Уж ме били харесвали, искали да ме видят, ама... друг път. Хубаво. Не се сърдя, няма и за какво, не са длъжни, някои хора не искат да са приятели със снахите си. Но всеки ден му звънят да му крещят, само го напрягат, все им е виновен с нещо. Ей, не ги познавам още, а ми опротивяха тия хора. Баща му го нарича с всякакви имена и епитети - толкова силно крещи, че чувам без да съм на телефона, просто се разнася през слушалката из цялата стая. Постоянно искат пари - ок, моя ходи, дава, носи. Те пак недоволни. Не било с емоция, много безсърдечен бил, държал се бил като банка, някакви пълни глупости. Днес в тоя сняг и студ, ходи над километър до метрото, за да даде пари на баща си. Прибра се вкъщи, малко след това му звънят и пак крясъци и обвинения, че не се бил сетил вчера, как не го било срам. За протокола - дава им всеки месец по 2-3 пъти пари, те не са пенсионери и си имат, а получават и от сестра му та не е да чакат на него само и иначе да гладуват. Постоянно са сърдити. Той много се напряга, после дълго след скандал (а то е всеки път като се чуят по телефона) не е в настроение. Опитвах се да сдобрявам индиректно. Оправдавах ги, успокоявах, подсещах го да им звъни да ги чуе, то хубаво, ама и на мен ми писна вече.

Не съм злопаметна, не съм дребнава, сравнително търпелива съм. Ако можеха да се държат малко по-човечно с него, а не постоянно да му мелят на главата, веднага бих била доволна и в хубави отношения. Ама то е някакъв постоянен телефонен тормоз. Бях опитала да ги зарадвам. Случайно открих у нас книга за едно от хобитата на баща му, книгата е енциклопедия, много красива, стара, но съвсем запазена, в антикварен магазин сигурно бих и взела минимум 100 лв. Пратих я по моя като подарък, защото се сетих за баща му още като я видях. Последваха диви скандали как можело да им се подарява нещо, което не е специално избирано, пък не било ново, пък не знам си какво. Накараха го специално да прекоси София да иде да си я вземе и да ми я върне. А аз просто исках да направя жест. С всеки опит да имаме нормални отношения удрям на камък. Би било достатъчно да имат нормални отношения и само с него, ама нейсе. Имам още много примери, събрани за само година и нещо връзка. И не е специално към мен, впрочем. С бившите му приятелки също са се държали така. Предубедено.

Та с това исках да кажа, че е напълно възможно да тръгнеш с голямо желание всичко да е хубаво, а да не срещнеш ответния отговор. Не винаги стига да си човечен и да пристъпиш с добро. Преди бях сигурна, че стига да съм сърдечна и да имам някакво уважение, ще ми се отвърне с хубаво. Вече ми е ясно, че не става така винаги.

Върнатата енциклопедия ме остави  ей така След подобна изцепка не бих искала нито да виждам, нито да чувам тези хора.

Аз съм сравнително добричка. Ако започнат малко по-добре да се държат с него, бих си затворила очите, но  не съм сигурна вече, че има такъв вариант.

И с теб и с предишните приятелки се държат така защото ще им секне кранчето, ако сина им създаде семейство. Много има да чакат по спирките на метрото някой да им занесе парички. Приоритетите ще са други и щат не щат ще се свият .

А той защо позволява да го мачкат и използват така. От скоро живеете заедно, но утре това постоянно даване на пари на родителите му, при положение, че делите общи доходи и разходите, ще ти бръкне в здравето /и не само там/. Тогава последното нещо, което ще ти се иска, е да ги сдобряваш или да се запознаваш и виждаш с тях. Стой си на гъза и не се натискай....даже аз бих направила обратното. В случая се притеснявай за мъжа си и за това, че мълчаливо позволява всякакво вмешателство, обиди и използване от страна на родителите му.
Егати злобарите и простаците.

Елпида е много права.

Гугъл, твоите  хора  са  от  рядък сой
За съжаление, рано или  късно  ще  се наложи  да  се запознаш и  да  общуваш с тях. От това, което  прочетох, останах  с   убеждението, че   този контакт няма  да  те обогати / емоционално, имам предвид/.

Ами все пак са му родители и му е мъчно за тях. Не е като да не осъзнава, че не се държат нормално, но не му се ще да ги зареже. Поставяйки се на негово място, и аз бих била в задънена улица. Отгледали са го и са имали и хубави моменти. Поне, както го описва, са започнали да се държат така в последствие, дали от старост или друго, не знам, но не ми се вярва, защото не са толкова стари. Преди, когато е бил малък са си играели, излизали са, по планини са ходили, били са хубаво и задружно семейство. В последствие постепенно са се отдалечили и са стигнали до този етап. Та затова на него не мисля, че би му било лесно да ги зачеркне. Връзката родител-дете се гради трудно, но ако я има трудно се и разрушава... май, вече не съм сигурна, виждам, че му опротивяват. Аз не искам да ги маха, искам да спрат да му се сърдят постоянно и да реагират толкова остро.

Не знам дали чак позволява вмешателство (то такова няма, те просто нямат отношение към нас, че да започнат да се месят), обиди и тн., колкото по-скоро не сме много наясно кое е най-смисленото нещо, което да се направи.

Бронте, вероятно си права. Аз в случая си представям, че просто, когато ходим да ги виждаме (ако се случи, а сигурно все пак някога ще стане), ще трябва просто да игнорирам глупостите и да не се въвличам в спорове, колкото да няма конфликти. Ако на моя така ще му е по-спокойно, не бих се тормозила много - така и така едва ли ще са чести срещи.

"Преди бях сигурна, че стига да съм сърдечна и да имам някакво уважение, ще ми се отвърне с хубаво. Вече ми е ясно, че не става така винаги."

И аз така!

Google76, обикновено това което искаш никога не става.. Така е в живота.. Аз също винаги съм мечтала да имам хубави отношения със семейството на мъжа ми, но на практика не се получава така. Когато избираш мъж, не избираш родителите му... Към свекъра нямам никакви забележки,  разбран, трезво мислещ разумен човек. Но свекървата е коренна противоположност -властна,  егоистична и неразумна жена.  Тя с мъжа си не се търпи, та камо ли със снаха си.. Не ме възприе от самото начало, просто защото разбра,  че не може да ме манипулира и използва, както прави със сина си и мъжа си...И ме мрази, но на мен това въобще не ми пука...Хваща ме яд само подмолното й и лицемерно поведение.. Как скришом се обажда и продължава да манипулира и лъже сина си, собствения си син.. Такова поведение е недопустимо за една обичаща майка, да използва и лъже собственото си дете.. И го е правила с години... Ако моята майка беше постъпила така с мен, никога не бих й простила..Аз също имам деца и не мога да си представя така да се обърна срещу тях, а казват, че майчината обич била най-силна... Да пренебрегваш едното си дете за сметка на другото или заради себе си е най-малкото нечовешко и неморално.. Поне според мен... Как да обичаш, как да вярваш на такъв човек, било то майка,  свекърва или снаха... Хората се приемат или не според делата им, характера им или отношението им... Навремето като студентка имах един хазяин на 94години, страхотен човек, който ми каза, че най-важнато в живота е да попаднеш на добри хора. Нищо друго няма значение... Сега разбирам, че е прав... Лошото е, че не всички попадаме на такива добри хора...

Гледам картинката в началото на темата и понеже съм си професионално увредена я възприемам така: Свеки преглежда зъбите на бъдещата снаха, както едно време са избирали на пазара впрегатен кон...