Аз нито в една къща с родини искам да живея, нито в различни къщи, но с общ двор, нито в общ блок или кооперация.
Явно имаш доста кофти роднини...
Аха. Даже няколко поста по-нагоре писах за това - предпочитах да не се омъжвам, но да не живея с него. А да не споменавам как имаше случки, при които други роднини се опитваха да ни се бъркат в обзавеждането.
Е да де, ама не всички хора са еднакви. А и донякъде е както човек си го направи. С роднините трябва да се постъпва умно. Дори със собствените си родители, човек трябва внимателно да подхожда, когато излезе от детската възраст. Имам една теория, че не е задължително родители и деца да си пасват като характери, поведение, лайфстайл. То е до химия, усещане, дори до зодия. Затова винаги наблягам на уважението, което трябва да е константа. Когато човек уважава другия, особено, заради факта, че му е родител или съответно - дете, нещата вървят по-лесно.
...
Разбира се! Никъде не съм твърдяла обратното, нали?
Уважението наистина е добре да го има, и винаги уважавам хората, които са го заслужили.