КГБ = Клуб на Готините Баби - 150.

 Здравче резервирай,пък а дано.....
 Тану като видях ,че си писала помислих ,че ще дойдеш на срещата....
 Хайде престраши се,предпочитам на ушенце да ни кажеш вицовете.
 Ние сме на 200м от училището в Богров и Вели иска да ходи сам ,и го прави в дните когато чантата е по лека. Залита от тежеста и горкия
.Относно краставиците се сетих ,за една случка у наше село. На вратата на плод- зеленчука бележка
"С камиона с краставиците съм"
 Днес така ,друг ден така- докато я видях ме със синки по лицето. Верно с камиона ,била ,ама за друга краставица ,на снабдителя  е било зора. Пък колко е била крива ...
 Мамси къде си?
 

Добро утро, красавици  . Ей, колко много сте изписали, ама с кафето ви изчетох. И вие ме разсмяхте с " мъдрите" приказки на Йо йо, с вицовете на Тану, с бележката на магазина в Богров и всичко това с музикален поздрав. Харесвам този дует и тази песен. Жалко, че Пламен Ставрев рано си отиде...
ЛУСИ, честита ти нова усмивка. Преспиш ли с тях-стават твои
Момичета, отлитам. С удоволствие бих ви коментирала всички, но с ММ отиваме на сеЙо ( както казваше Кати като малка) да довършим работата. Ще си вадя гергините. Пишете кой иска от бялото цвете. Нали се оказа, че никоя от вас го няма. До довечера. Спорен ден, милички!

Фло искам цвеке.
 И гергини . Нахална съм май.
 Аз извадих гергини също ,но са ми за първа година и са малко ,,но мога да разменя.

Ето че пак. Заведох юнака, напазарувах и при вас. И като видях  че на клона сме 11 души така се зарадвах! Ех, ще падне четене! Фло, и аз съм в редичката за бялото цвете. А за всички вас, стих!  

Скъпоценното лекарство Нежност
се приема ежедневно на капки,
като се добавя по мъничко във фразите
преди всеки прием на реч.
Много крехка опаковка,
много кратък срок на годност.
(Само на топло и светло място!
Само в нечие любящо сърце ...)

Показания за употреба:
самота, болка, обида,
отровна горчивина,
остър пристъп на мизантропия.

Скъпоценното лекарство Нежност
не предизвиква алергии,
само с фалша е несъвместимо
скъпоценното лекарство Нежност.

Скъпоценното лекарство Нежност ...
Излиза, че с теб сме богати,
щом можем да си позволим
скъпоценното лекарство Нежност.

Марина Носачева

Мамси, липсаш много! 

Привет девойки
Чета ви, но при толкова ентусиазъм  от миналата и предстоящата среща, не ми се пишеше защото само съм за рев.
Нали писах че младите заминаха с приятели за 4 дни за Амстердам. Всичко добре. всеки 20 минути разговори с тях,децата спокойни, баба превита като ченгел, но действа. Чакам  аз по обяд в неделя да се приберат от училище , телефона звъни и големия ми казва-баба, ела да ме вземеш от училище. Аз   дори не моли, а направо ела. Добре, но малките всеки момент трябва да се върнат, навън проливен дъжд , а те нямат ключ. Не ми казва защо,само като му обяснявам че чакам децата, казва добре ще те чакам когато дойдеш. След няколко минути се прибира малкия, аз вече чакам навън със запалена кола,отиваме да вземе големия. Пристигаме, у-щето е на 3 мин с кола,гледам го едва ходи.В час по физическо играли футбол, той стъпил накриво, а в това време друго момче го рита, без да иска и той паднал.Учителя му направил копрес,сложил му лед, но това е.Връщаме се в къщи, глезена му се подува, а по обедните часове иди намери доктор.Като видя какво му става и как го боли, малко се попаникьоса и ме моли да го заведа до спешна поликлиника. А тя е в центъра на града. В града аз влизам само ако е абсолютно неизбежно, да се намери място за паркиране е абсурд, а и не го познавам. А момчето настоява, боли го. Обаждам се на такси, натоварвам тримата и отиваме. Спешна, спешна, но поликлиниката работи от 7 вечерта.Има само сестри.Мотахме се час два, обратно с такси в нашата поликлиника,настъпил е следобедния час за работа, но няма ни хирург ни ортопед. Били сутринта. Детския лекар колкото и да е добър е безпомощен, но веднага ни праща на рентген и урежда за следващия ден ортопеда да го приеме без чакане и готов със снимката.А мамата и таткото са на летището в Амстердам и колкото и да се старах да не им казвам, единия от малките ,без да иска  изплю камъчето.Мамката там реве, бабата тук се е хванала за главата ,че няма близък към когото да се обърнеш за помощ, не искам да оставя малките при приятелчета, че знам ли кога ще се върна, изобщо да не ви разправям. А и в добавка едва се движа, превита на две.  На другия ден пристигнаха родителите по живо по здраво, пътували цяла нощ уморени, пратихме всички на училище, големия също че имаше някакъв важен изпит.По късно като се прибраха дойде време за ортопед. Онзи гледа ренгена, праща за нова снимка от друг ъгъл И какво се оказва- счупване. Хаиде в спешното, гипс до коляното.И патерици и.....
А мойто се оказа ишиас, дадоха ми някакви лекарства пих ги 10 дни но полза не видях. Ако знаете нещо ефективно, казвайте.
Сега да ви кажа за синия клуб, за тези които не са били. Входа е от Искър, просто се влиза в жилищна сграда, няма ясно указание. Като се влезе във входа, в ляво има врата за ресторанта.
Та такива ми ти работи,затова Люси Кари нещо ти се губи

 ЕЕ Кари,големи тревоги си имала. Важното е,че вече са помогнали на детето.
 Ама си мисля,като при вас е най доброто здравеопазване ,защо са го оставили за другия ден.
 Тук в София освен Пирогов има и други спешни центрове и действат светкавично.  Възхитена съм от екипите в Софиямед и Окръжна болница.
 За Ишиас не зная какво да ти кажа и помогна,аз миналата есен се бях схванала и страдах няколко седмици,чак като се завлякох при личния лекър и ми предписа някакво лекарство се оправих за 2 дни. После приятелка се схвана в кръста и и предписал същото и тя бързо се оправи ще го потърся ,дано го пазя и ще ти кажа какво е лекарството.

Хехе, какви сте ми баби-веселушки! Тъй ви искам! Веселки и приказливички, оживени и активнички!

Здравче, бях се позатъжила за йойовизмите, стискаш ги нещо напоследък, добре че ни отпусна два, да се порадваме и ние.

Тану, страхотни вицове, първият за мен е писан. Ама не щеш да се виждаш с нас, май. Ей де си - на една плюнка място, не си рекла, не си дошла.

Дидия, радвам се за твойте  котки - друго си е да си черна котка в Англия, друго - у наше село. Тука само те псуват, пък у чужбинско и наследство им оставят, и паметник им Дигат биля. Твойта случка с Неда аз съм я преживяла с Ели, когато беше на 4 или 5 г. И наистина щях да получа удар. Записаха я на ски-училище от детската градина. Сутрин ги водят с автобус, вечер ги връщат. Ама не ги връщат в градината, а на булеварда на 4-5 преки от градината. Обаче аз не знам - синът ми пита "мамо, ше я вземеш ли", аз казвам "ще я взема" и отивам. Отивам в градината - казват ми ааа, не тук на булеварда чакайте. Тичам петте преки. Микробусът дошъл, децата слизат, родителите ги вземат и си заминават, нашата я няма. Питам учителката - тя изведнъж се притеснява и пита другата - ти брои ли ги? Броих ги. Колко бяха? Не помня. (Междувременно микробусът си е тръгнал.) В този момент се сещат да се обадят на шофьора да провери дали детето не е заспало на някоя седалка и не са го видели. Малко трудно се намира тел.номер на шофьора, после казва, че няма заспало дете. Ами сега? На мен вече всичко ми трепери. Почват да умуват как да проверят дали не са го забравили горе на пистата. Всичко това на тротоара на оживения булевард, аз вече плача, учителките са уплашени и притеснени, в 17 ч. пълно с минувачи, които даже се поспират, да разберат какво е станало. На едната й хрумва, че може някой родител да е взел нашето дете заедно със своето и да го е завел в детската градина. Хукваме към ДГ. Тичаме на втория етаж в групата. Няма я. И тук аз вече рухнах, седнах на стълбите и чувствам, че ще припадна. И се чудя на кого да се обадя. Ако се обадя на майката - и тя сигурно ще припадне. викам си, на бащата ще се обадя, мъж е все пак. Обадих му се. И той се разтрепери, започна да заеква. След малко ми се обади, че другата баба (която беше болна цяла седмица и въобще не ми и мина през ум за нея) се почувствала по-добре и се обадила на дъщеря си, че ще отиде тя да вземе детето. Снаха ми се обадила на сина ми в момент, когато той е бил на среща, той казал "добре", обаче му изхвръкнало от главата още в същия момент, защото въобще не помнеше, че му се е обадила. А аз не можех да повярвам, че това се случва. Даваха ми вода, валидол и не знам още какво. Прибрах се с такси, щото краката ми трепереха от ужаса.
Цялата работа дойде от това, че на това ски-училище ги придружават учителки, които не са от Елината група и не я познават. И когато аз ги питах на кого са дали детето, те въобще не се сещат за кое дете става дума, камо ли на кого са го дали. И понеже всичко се случва на оживения булевард, тротоара пълен с минувачи, си помислих - колко му е да е слязло от автобуса, да се е промъкнало между хората и кой знае къде е отишло, иди го търси - 4-5годишно дете...

Маринка, много ме успокои с раното пиле. Не го знаех това, че рано го колят. Вече няма да се чувствам гузна, че не ставам рано.

Аз вчера цял ден прошетвах магазините в търсене на подарък за голямата ми снахичка, която утре има РД. Много трудна работа е тази, а аз много обичам да купувам подаръци и се лаская да мисля, че ме бива. Но е трудно да се купува подарък за нея с малко пари - а моят лимит беше 100 лв. Тя си има всичко, може да си купи каквото си поиска, ползва само скъпи неща - козметика, аксесоари -а бе всичко. Бях се насочила към сребърно бижу някакво (тя обича сребро), обаче тези, които ми харесаха - 150-200 лв, щото авторски. Обича също "шантавки" неща, та купих едно много симпатично нещо - рошаво от конци, не от косъм, нещо като палтенце в страхотен пурпурен цвят. Много ще й отива цвета, тя има бяло лице и тъмна коса. Много се надявам, че ще й хареса. Ще ви кажа утре.
Обаче малката ми снахичка е болна. Чакам сега да стане 11 ч. да й се обадя, да видя има ли нужда от помощ.

Здравейте момичета. Видях, че има много за четене, но току що се върнах от село и бързам да изпратя музикален поздрав към братскя Швейцария
КУКУВИЧКЕ,тази вечер съм с мисъл за теб. Дано да ти хареса песента на Емил Димитров Моя страна моя България. Мисля, че където и да сме по широкия свят, всеки пази в сърцето си обич и мил спомен за земята, където се е родил, където е оставил близки хора, където са гробовете на дедите...Спомен за дядовата къща, за бабиното мушкато, за очите на мама, която все чака и чака, за приведените рамене на татко...От сърце ти желаяХубава вечер!

Момичета по-късно ще намина пак

               Ето съм!
               Светалчо,това за осиновените котки си е чистата истина.Дъщерята на една съседка ги хранеше,гледаше и ...замина да учи магистратура в Англия и като се върна събра всички котаци и като я питахме защо са и тя отговори ,че ще ги вземе с нея намерила осиновители.В първия момент гледах стерео,но....се оказа,че луд умора нЕма   та и тя колкото пъти си идва толкова пъти събира с баща си котките.Та сега се надявам ,че вече няма кой да ми минава път!Пу,пу...да не е пропуснала някоя писана и то черна.
                Напълно те разбирам какво си изпитала с Ели и ски-училището.Аз вече няколко пъти не успявам да намеря Неда,че то шило в торба седи ли   А вчера просто се е покрила,че да резмине зъболекарката. Още ми прималява като се сетя.
                Кари,с деца все трепериш.Дано голямото момче бързо се възстанови.Знам какво е - нали и нашето дете самичко си е носило и чанта и багаж и никой не ни се е обадил,че има проблем.Точно за това съм привърженик на телефоните в у-ще!При нужда децата звънят,а дано да звънят само за радостни неща!
                Отивам да изпратя Любо ,че "му станало скучно"   То след 30-те на тръстиката и той ми идва малко нагорно! Та бабата нали е пред компютъра за него внимание липсва и зачезва.
                Щерката беше писала във фейса,че "зад всеки успял мъж стои една силна жена,а зад всяка успяла жена поне две баби,които и гледат децата"   Много ми хареса и добавих ...." и поне един дядо"   Та сега поне си намерих оправдание за тичането след внуците - майките им да са успяли жени!  
                 Тръгвам,че малкия мрънка!

А аз как съм пропуснала постовете на Кари и Шпунц Сигурно сме писали едновременно. Чак сега, като прочетох Дидия и се зачудих защо пише за Карини проблеми, откъде знае, после реших, че може би от ФБ, но се върнах назад и видах чак тогава. Големи неприятности си имала, Кари, добре че вече са зад гърба ти. Бързо оздравяване на най-големия принц пожелавам.

Ей, мацки, къде сте се покрили? Сутринта Марина пише, че на клона сме 11 и аз си помислих, че ще има много за четене като се върна от вилата, а то какво?
ШПУНЦИ, изкопах гергините, наскубах и от бялото цвете, в събота ще ти донеса.
МАРИНКА, разнежи ме това стихотворение и за теб ще има китки
КАРИ, съчувствам ти за всичките беди, а също и на " колегата" по съдба-внука ти. Прави му извара ( предполагам знаеш как ), да пие и водата, повече месни бульони. Ще мине и ще замине, имало да става.
СВЕТЪЛЧО, всичко е добре, когато завърши добре. На децата да не им се случва това, което им мислим...А утре-хубав празник!
ДИДИА, значи ти съвсем сериозно говориш за котките. Аз си мислех, че се шегуваш. Нали ти бях обещала да дойда и да ги изловя всичките. Е, тя работата вече е свършена.
Днес времето беше прекрасно-тихо, топло, слънчево. Извадих грудките и си ги донесох в София, за да ги оправя-да ги изчистя от пръстта, да ги изцедя, да засъхнат и после ММ ще ги свали в мазето. Там е топло, поливаме ги от време на време и те изкарват кълнове-готови за садене в градината през април. Ей, май се отплеснах. Пак ще се паркирам рано. Утре сутрин съм на тръстиката.
Лека нощ, приятелки и приятни сънища...

Здравейте, милимоички!
 Синият клуб е резрвиран, че и капариран - събота 14 часа. Менюто ще го уточняваме утре, че сега главоцеп, зъбобол и пр.

Влизам за малко, има  поне 30 изписани страници! Невъзможно ми е да ги прочета. Разбирам, че ще има среща, ако знаете как ви завиждам, и май не е много благородно. От все сърце ви желая приятно прекарване, ама то е май излишно. Пийте по чашка и заради мене, все ще дойде ден и аз да присъствам.

Фло, разчувства ме с Моя България, много си права, Родината ми липсва. И който казва противното, не е искрен. Пази това бяло цвете, като се видим, да има и за мене.

Кари, големи премеждия си имала, дано това да е краят на черната поредица. За ишиаса съвет не мога да дам, аз  се схванах  веднъж, прелазих до доктор-киропрат, той ме разпъва, кръстосва и мачка 3-4  минути и след 3 сеанса бях тип-топ, ходех като манекен.

Светалчо, Дидия, голям стрес сте преживели с внучките. Аз това съм преживяла със синът ми, когато беше на 7. Изчезна от полезрението ми цели 2 часа, побърках се, обиколих поне 5 пъти квартала, няма го! Започна да се смрачава, лятно време беше. Минавам за пореден път през кварталната градинка и чувам силна музика в Университета до нас, студенти репетират. Решавам да погледна и там. Моят хубавец се настанил до барабаниста и се забавлява. От радост че го намерих, аз го наплясках по д-то. 

Поглеждам навън - вали сняг! Вече е коледно бяло. Жалко за розите ми, бяха отрупани с цвят. Не вярвам да задържи, не е много студено, но започват мъките с паркирането в града. През зимните месеци непрекъснато плащам глоби, ами като няма достатъчно места, къде да се паркирам? ММ казва, че спарите от тези глоби е можело да си купя гараж някъде наблизо до бюрото, май е прав.

Не знам как да окача снимка...

Желая ви лека и спокойна нощ, весела среща на късметлийките!

Легнах, започнах да броя стадото-нещо не излиза бройката и станах. И пак при вас. Чак вече се притеснявам, че май ще ви омръзна И какво да видя?
ЗДРАВЧЕеее,главобол, че и зъбобол. Защо не звънна бе миличка??? Щях да ти спра болката , а после да си продължиш при доверения зъболекар. Как можа да се спотайваш и да страдаш??? Е за какво съм ви другарче, ако не ви помогна, когато сте на зор?
КУКУВИЧКЕ,, така се радвам, че те виждам...И моите рози все още цъфтят. Така ги оставих днес-отрупани в цвят. По съвет на градинар, не ги режа сега, а през пролетта. Аз като сгафя пред КАТ, обещавам, че ще извадя на полицая един зъб и отървавам глобата. Когато работех в поликлиника, имах бая катаджии за пациенти. Мед. сестрата казваше: започни да спазваш правилата за движение, че ми писна да лекуваме милиционери И сега понякога това сработва - обещавам, усмихвам се и ми пожелават приятен път... Кажи нещо за красавицата Оливия . Ще имаш бяло цвете -ти само кажи кога си идваш

Това, че не споменавам ХУЛИ, ВАЛЮША, ТУТИ, БЕЛДОС, РИБАТА, ЕГА МЕГА съвсем не значи, че не мисля за тях. Обадете се момичета, колко му е да " драснете" няколко реда.

ХУЛИ как си миличка?
ВАЛЮША, а ти защо се покри? Липсва ми свежото ти чувство за хумор
ТУТИ, все се надявах да се запознаем лично
БЕЛДОС-бяхме заедно много малко време, но в мен остави приятно впечатление
РИБКЕ, как са ти внучетата?
ЕГА МЕГА, пиши как се справя студентката? Имам някои неща, които ще са й полезни по анатомия-вместо да виси с часове в залите, ще си чете у дома. С удоволствие ще й ги дам.

ММ ме пита: Ти роман ли пишеш? Е стига. Хайде Лека нощ 



 

 Добро утро! Хайде на кафе за разсънване и чайче: