Истанбул есен-зима 2014 [тема 34]

https://www.facebook.com/video.php?v=10150118671532552

Сборен пунк 20 часа на пристанище Кабаташ – ние сме там в 19:55 – представителят Сезгин липсва.  Вали проливен дъжд, духа наистина пронизващ вятър. Пълно с лодки но ... нашата „Шанз Елизе“ я няма. Всеки който питаме казва – чакайте тук. Е чакаме... 20 мин под дъжда на ледения вятър.  След малко се появиха още две семейства с малки деца, който търсеха същата лодка. Опитаха се да звъннат на представителя – телефонът е изключен ... майтап. Както и да е май те успяха да се свържат най-накрая та се оказа, че лодката е на друго място.  Хайде пак под дъжда...
Отиваме и очакваме да ни настанят вътре – е да де – ама то ред имало там – не можело кой когато пристигне тогава да се качва въпреки, че нямаше никой преди нас. След още 15 мин висене... най-сетне почнаха да ни качват на борда но точно по 14 човека, останалите си стояха на вън щото явно не бяха достатъчно мокри, та им трябваше още.
Качихме се вътре в лодката – да наистина огромна, но пространството плътно запълнено с маси от по точно 14 човека. Обстановката ми напомни с носталгия за селска сватба в столовата на завода. Аха без малко да се просълзя.  50 минути продължи качването на празнуващите като накрая се оказа че има и такива (14 на брой) дето не са клиенти на Караджъ, но са вътре  – дори бяха хапнали от „обилните“ предястията – Машаала.
Тоалетната беше чиста – миришеше идеално – но това беше в началото. Към края – нямаше тоалетна хартия, по пода имаше боклуци и дамски отпадъци ... Срамота че сме жени, но честно казано и никой не чистеше.
Оказа се, че дансинг няма освен ако 6 м.кв. за Вас е, защото всичко е запълнено с маси, затова хора и танци се виеха в тясното пространство между двете редици маси, където принципно трябваше да минават келнерите, така че и келнери трудно достигаха, за да изпълнят поръчката за питиетата ако имаме гъсмет. Нашия т.е. този към който бяхме зачислени беше винаги усмихнат. Поръчвам чаша червено вино той казва два пъти Ок,Ок съпроводено с две братски потупвания по рамото и си чакаме докато го мернем и му напомним още веднъж. Това ни принуди и не само нас да престанем да поръчваме въобще. Не си мислете, че може да поръчате бутилка водка. На съседната маса опитаха, но както вече знаете –„не може тук има правила“ им беше отговорено, които не включват нашето добро изкарване а нашето деликатно прекарване. За Ваша информация обзорно пътуване по Босфора с корабче струва 10 лири т.е. 7 лв..
Бяхме 300 броя добре натъпкани човеци.  Машаала  - бяха се справили успешно. Аз даже си мисля, че можеше да се сместят още две маси ама нека да ни е комфортно на простолюдието. Вътре прозорците бяха запотени – нищо не се виждаше от гледката за която бяме отишли, миришеше на мокро и спарено. След 30 мин чалга се появи и миризма на човешка пот – не знам дали от това че вентилацията не беше добра или че просто изнемогваше под напора на 320 дишащи и потящи се (20 човека обслужващ персонал) и високата влажност.
Менюто от вечерята по договор се разминаваше, с това което наистина получихме като храна –
ТОВА Е ОБЕЩАНОТО МЕНЮ – ееех мечти, мечти
МЕНЮТО ВКЛЮЧВА:
Плато с 10 вида предястя и ордьоври,сезонна салата,бюрек,основно ястие-пуйка с ориз и ядки,турски сладкиши за десерт,безалкохолни и алкохолни напитки-местно производство-без лимит,шампанско.
В ресторанта е позволен вноса на напитки.

МЕЗЕТА: Бяло сирене Ezine; Сирене гарнирано с подправки;Телешки турски деликатесен салам; Пилешки турски деликатесен салам със зеленчуци; Розбийф; Сърми; Скариди върху целина; Шницел от тиквички; Домати; Краставици;
ТОПЛО ПРЕДЯСТИЕ: Бюрек
САЛАТА: Новогодишна салата;
ОСНОВНО ЯСТИЕ: Сърма от пуешко месо с фъстъчена плънка, млечни кестени, пилав
ДЕСЕРТ: Кошница с плодове; Различни турски скадкиши; 1 чаша шампанско; Неограничена консумация на местни алкохолни напитки
======================
Вместо обещаните турски предястия на корем – имаше мострени екземпляри включващи руска салата (1 лъжица), домат (1/4 с размерите на чери), краставица( 1 шайба), 1 лозова сърма, 1 парче сьомга, 1 рибка от тези в буркан хамсийка, 1 пълнена мида с ориз, 1 парченце кашкавал и 1 парченце сирене (обикновено краве), 1 шайба пържен патладжан и 1 нещо пържено – странно (голямо колкото шайба патладжан). Отделно на цялата маса (14 човека) се полагаха 2 малки чинии със салата, 2 малки чинии с мачкан патладжан и нещо червено и люто и 2 панерчета с малко, но умело подреден в обемен вид хляб.  След известно време разхвърляха по 1 пържена сърма пълна с някакво месо – беше вкусна.  И след това „обилно предястие“ ни оставиха 2 часа на празни софри като същевременно от микрофона водещия постоянно ни приканяше да се включим в купона с бурни танци и добро настроение, но то на гладно нещо хич не ни се получаваше ...Към 23 часа почнаха да раздават основното ядене като колкото повече чинии раздаваха, толкова порциите вътре се смаляваха.Е бива ли да ни оставят да посрещнем новата година на гладен стомах в страната на прочутото гостоприемсво и изобилие та решиха, че може да ни нахранят. В чиниите имаше между 100-170гр. месо от почти изстинала пуйка с вкус на отдавна изпечен бройлер, 1-2 топки картофено пюре от това на прах дето се залива с топла водица и 1-2 топки ориз със стафиди с приятен вкус на фона на останалото. Много съм слушала за българи ходили на екскурзии в Турция и всичките разказват за изобилието и преяждането. Е аз на Нова година си останах гладна. И не само аз. Както вероятно сами забелязвате в коментара ми и дума не се споменава за някакви си упоменати в менюто скариди и турски салами ами те просто ги нямаше.  Малко преди нова година изкараха всички празнуващи навън  на палубата за чаша шампанско ... при което спряха отоплението в салона и ние които останахме вътре трябвше да се облечем и така някъде около час с якета и шапки.  DJ 10 мин след минаването на полунощ почна обратно броене, пусна химна, както си му е реда , аз лично очаквах Дунавско хоро ... О да ама не – пусна Бяла роза. Е вече знам че Караджъ Турс е синоним на чалга музика.И Дунавското го пуснаха по-нататък. За голямо наше съжеление няма сила която да ни принуди доброволно да откликнем на призива на водещия гласящ – „и следващата година пак тук“. Наглост, а?
А сега идва ред и на сладката част - чакаме десертите – обещаната кошница с плодове и турска баклава. Келнерът донесе по една мострена чиния с плодове – 2 шайби портокал, 2 шайби мандарина, 4 шайби киви, 4 парченца пъпеш – две такива чинии за маса от 14 човека. Турската баклава беше също по две чинии на 1 маса, като във всяка чиния имаше точно 6 парченца баклавица (2 по 3 различни) . Май никога не съм била по-разочарована в очакванията – уж голяма фирма, известна с име – а това, което ни предложи, беше глад, студ и дива чалга.
Аферим, машаала.
В интерес на истината имаше хора, които истински се забавляваха, демонстрираха нови модни тоалети, кеф ти с гол гръб, без ракави и т.н. няма се излагат пред чужденците я. Но имаше не малко и такива като мен, които чакаха по-бързо да стигнем брега, за да се махнем от кошмара, в който ни беше вкарала фирмата(далаверата). О, да не пропусна и VIP-а съставен от ръководни кадри на мероприятието и тяхно обкражение демонстриращи благополучие с  12 год. уиски обърнато с етикета към плащащите т.е. ние. Ха наздраве.
Най-ужасното беше, че нямаше как да си тръгнеш и да отидеш на друго място, където да изкараш далеч по сито, весело и без спукани тъпанчета.

До колкото разбирам от поста ти не зависимо от това с коя фирма ще бъде вечерята на лодка - пак ще си остана гладна и жадна и със спукани тъпанчета.

Защото имаше едни лодки - INCI и Орхидеята на Босфора (или нещо подобно),  при които имаше човек с дъждобран и табела, като на летищата, разнасяше се лека ресторантска музика, хора с дъждобрани се усмихваха въпреки напора на дъжда... абе прищя ми се това да е моята лодка, ама ...