Искам да кажа ... (6)

Цвети,   На мен също ми беше много тежко, когато дядо си отиваше. Той като че ли сам се беше отказал да живее в един момент. Толкова тъжно беше, че загуби жизнерадостта си, чувството си за хумор, апетита - обичаше да си хапва, особено сладко и да се весели. Винаги намираше да ни каже нещо, което да ни изкара от разни мрачни настроения.  
Но най-най-тежко ми беше, когато си отиде завинаги. Не можех да повярвам, че това, което виждам е дядо, че го няма вече. И в чисто егоистичен план - все едно ми взеха детството и ми ограбиха  онази част от живота, която свързвам с лекота, с това човек да е далече от дребнотемието, да се присмива над смешната си природа.
Таис, стискам палци да минава бързо. Ставам много досадна с тези инхалации, но те много помагат и при деца, и при възрастни при подобни проблеми.
И аз обичам да пътувам. Нямам книжка , както и желание да се сдобия с такава. Приятно ми е да си зяпам настрани и да не съм ангажирана с движението.
Аз като си бях вкъщи си се хранех здравословно, защото у нас винаги има много плодове, зеленчуци заради децата. Но като се върнах на работа след второто майчинство, буквално забравих да ям по цял ден. Докарах си някаква невралгия в резултат на дефицит на витамин В. Това сама си го диагностицирах Пих две седмици B комплекс и ми мина.
Shagya , стискам.

Момичета, благодаря ви за подкрепата  
Valerie, точно описаното от теб е това, което усещам и аз! Той е моето разкошно детство!  Първата ми любов, най-силният мъж, който съм познавала и имала за пример.

Ех, Цвети

Шагия, стискам

И аз пия от време на време невробекс. Като почне да ме боли и да ми се схваща гърбът повече от обичайното, си самоизписвам един курс. Честно, толкова съм се амортизирала, че не знам как бих изкарала мечтаната трета бременност, ако изобщо се осъществи. Май трябва преди това известно време да поспортувам, малко да се вкарам във форма, че както вече съм по-близо до 40-те

Таис, стискам много силно палци бързо да се оправиш. Ужасно е да си болен и да не се чувстваш добре.


Адашче, съжалявам за дядо ти. Спомените ми за моя дядо са чудесни. Беше прекрасен човек! Радвам се, че поне си отиде бързо, без да се мъчи. Тежко е да гледаш близките си на легло...


Днес не се събудих в добро настроение, както обикновено. Не знам защо...дано денят ми е хубав.

Toва е по-добрият вариант за всички ви, баба ми вече една година е прикована на легло - не може дори да се надигне да седне, струва ми се, че може да лежи така още 100 години. Изтормозихме се всички покрай нея, най-много дядко, с когото са женени от 66 години. И е любимата ми баба при това, но това е животът.
Тъжно ми е, когато хората си заминават без време - като този човек, за който писа Жаклин, като един приятел, който не доживя 45 и дъщеря му, която загина на 16, две години след него.
Кола не мога да карам и не мисля да се научавам. Много ме дразнят всички, които взеха книжки и ме тормозят непрестанно да изкарам и аз, при това никога не се оплаквам какви педераси са градския транспорт, нито ги ползвам за безплатен превоз. Пътувам си с ГТ и не занимавам никого, какво им пречи, че не мога да карам? Мъжа ми го разбирам, но ако и возенето на децата стане моя грижа, той какво ще прави въобще?
пп: Лили, появи се един да рекламира премахване на косми в темата, но го изтриха своевременно.

Момичета, още веднъж ви благодаря за подкрепата! Страхотна е тази тема!  Янечек, права си! И мъжа ми ме успокоява, че човекът си е изживял живота!
Тайс, за инхалациите да ти кажа и аз, че помагат изключително много.

О, боже, сега прочетох това за убитото момче и разбрах какво се говореше вчера. Това е бякактв кошмар, мафията, в киято живеем.http://25chasa.eu/?p=7112

И аз чак сега разбрах за какво е говорела вчера Чек

И в моето семейство имаме лежащо болен след кошмарен инцидент. Сега е сянка на себе си, за жалост майка ми също. А копнееше да дочака пенсионирането си, за да се отдаде на любимите си неща - четене, гоблени, внуци, имаше нужда от рехабилитации, тъй като с опорния апарат никак не е добре, но ей на, писано й е да гледа жив труп. Пропи се. Обръща ми се всичко, ежедневно, няма как да се помогне на отказал се човек. Умирам всеки ден, като ги чуя, хем знам, че са моите родители, хем съществото ми не го приема; няма как човекът с размътеното съзнание и изсъхналите крайници да е мой баща, няма как! Няма как жената, от която се възхищаваха всички, жената с разнопосочините таланти, безспирното вдъхновение и активност да е тази,  която сега чувам и виждам, не е възможно! Всичко се срина точно за дни. Признавам си, дори ми става все по-трудно да ги виждам, да говорим дори, просто това не са хората които познавам. Реалист съм и знам, че ме очакват само тежки дни, свързани с хората, дали ми най-прекрасните моменти в живота ми. Страшно е.

За болестите, Таис какво да ти кажа - всички още се влачим, детето от днес отново е със сополи, аз още кашлям, но виж - вуйчо ми, алкохолик и пушач от над 40 години, болест не знае - само ако след поредната алкохолна кома падне някъде, обадят се на баба ми да кажат да се приготвя за погребение и след няколко часа го видим на вратата избягал от болницата и дошъл да си допие. И така 40 години - тормоз, срам, тегло за една горда и достойна жена, сменяща напикания си 60-годишен син.

Никога не съм писала всичко така пространно и открито, но почувствах нужда. Извинявам се за угнетителните ми истории.

Много пишете момичета, нямаше ме 2 дена и сумати страници сте изписали 

tzvety26 тежко е много добре те  разбирам 
най голямата ми мъка беше че когато моят дядо почина не бях около него и винаги ме преследва това чувство че не можах да организирам нещата и да долетя до Гърция за последно.

Но всичко стана много бързо  ...... от друга страна ще го помня такъв весел никога не се оплакваше, винаги обичаше да се шегува ( това му беше слабост ) и беше много позитивен. 

Tаис бързо оздравяване и повечко Вит C

Джулия, много сила ще ти трябва..ужасно съсипващо е когато не можем да помогнем на най-близките ни хора   

Момичета, много благодаря    Инхалации никога не съм правила, дори не знам дали ми трябва някакъв специален апарат. Ще се поинтересувам, щом всички препоръчвате.

Искам да кажа, че сутрешно се изпокарахме с мъжа ми. Аман от безсмислен овнешки инат 

Излизах да пия кафе, върнах се и се отдавам на меланхолични песни днес.
http://www.youtube.com/watch?v=cq2SsVJT8Y8
Поздрав!

Таис, нищо не ти трябва за инхалация. Слагаш зарзавата в една тенджера и дишаш над нея. Душа върши същата работа.
при бронхит кашлицата е суха, така че смучи някакви ментови неща.

Julia_21, толкова тежка история.....много сили ти пожелавам и подкрепа от хората, които са до теб...

От 9.30ч. съм се разчистила. Прахосмукачка, подреждане....децата имат купища играчки, които сега ще събирам в един кашон и ще прибирам. На малкия ужас му прави кеф да хване панерите и просто да ги изсипе на земята (4бр. кутии пълни с дребни играчки). С това се приключва играта....а аз после сортирам и събирам по 10мин.
Мъжа ще прави пилешка супа....

Времето ни е ужасно, ураганен вятър, иначе слънце. Много ми се иска да ги изведа, но като им обрули главите, на които шапки няма да сложат....довечера ще текнат сополите.

Каката в момента го е облякла в нейна рокля....по-интересно ми е той как я е оставил да го облече.

Julia_21
Лягам си, изпих чаша вино, гледахме хубав филм,  бебето спи - доволна съм. За утре имам планове - разходка, пазар дано времето е хубаво, за да я изведа и нея.