Хич не ме хваща напоследък мерака за шиене, а и машина получих за подарък преди две години.
Мокро, студено, гадно, депресиращо е навън ....
В пъти повече, отколкото за себе си.
Пазарувам, дори без да има реална нужда. Не ме е яд, не ми е гузно, защото после дрешките и играчките отиват при детето на най-добрата ми приятелка. А след нея - по веригата.
Тоест, това не са пари, хвърлени на вятъра.
Ужасно време, много ми се спи и нещо не мога да се концентрирам, а трябва да напиша доклад свързан с пари, които следва да се върнат, т.е. важна работа, е да де, ама...
Сутринта като видях, че вали, чак се ядосах на синоптиците, че са познали. Прибрах си страхотните сакъзчета в коридора пред апартамента и се моля да не ми ги откраднат. Съседката остави 4 цветя пред вратата си и някой си хареса едното и го сви. Странни хора, чудно ми е как може да пипат чуждото... Извадих на детето есенните обувки и му стават, та съм супер доволна, че е осигурен откъм обувки. Тръгна обаче с тънкото яке, да пробва дали ще му е студено


Препоръчани теми