Искам да кажа ... (6)

  • 33 291
  • 777
# 90
Не знам, подарък беше.
Искам да кажа, че ми писна да се притеснявам как да подкарам кола отново! Много искам, но така се уплаших като шофьор при един лек инцидент с детето и моя в колата, че се обливам в пот само при мисълта.

И аз бях като теб, след верижна катастрофа 3 години не се качих зад волана. Сега карам, но все още се изпотявам и ставам нервна когато има повече коли на пътя. Просто няма сила, която да ме накара да карам в София.
Виж целия пост
# 91
Аз също съм шофьор, но имам ситуации, от които ме е страх.... В някои ситуации съм доста плаха, а си бях активен шофьор...
Когато изпреварвам ТИР-ове и когато кола "лети" към знак СТОП и не дава признак да спре....
Така ме удариха една сутрин, бях с детето, добре, че карахме леко....

И искам да кажа НАЗДРАВЕ!
Виж целия пост
# 92
Дари, постът ти ме натъжи, но и обнадежди. Няма по-трудно от това да признаеш, че обичаш още някой, който те е превъзмогнал. Но ако си постигнала това, явно си достатъчно силна, за да се справиш със ситуацията. Тежко е, но не забравяй, че когато Господ ни затваря врати, може пък да ни отваря порти. Пожелавам ти да срещнеш твоя мъж!
А за детенцето не се притеснявай. Не е идеалната формула, но децата са адаптивни, а и най-важното е да знае, че и двамата го обичате и че той няма вина, ако не сте заедно.Останалото надали би могло да го увреди Wink

Шофьор се става с каране. Каране, каране и пак каране. С времето минава и сърцетупа, и паническите атаки, и всичко. И един съвет от мен - най-добре първата кола да бъде трошка. Дето и да й оставиш номерата на някой тротоар и стоповете в някой контейнер, да не ти дреме.
Виж целия пост
# 93
Белиндичка, не се натъжавай. Животът си върви. Слагам си гримчето и изчезвам. Като се прибера ще пиша на приятелката си че всичко е било ок, не са ме закачали. Винаги като хойкам й пиша телефоните на кавалерите. Да знае къде и с кой съм.
Виж целия пост
# 94
Предполага се, че е убит при скандал за паркиране?!
Shocked Не е истина просто!



Мда. За паркиране ще е, за нищо друго. Той и един друг експерт по същото дело миналата година почина при мистериозна катастрофа.

Дари, рядвай се че човекът е честен и не те залъгва. Заминавай и не му мисли.
Виж целия пост
# 95
Чек, за какво дело става дума, не съм запозната, чух че имал сервиз за ремонт на компютри. Човекът вече е мъртъв, но ще е добре да се окаже, че има друг мотив, това за паркирането е безумно и плашещо.
Виж целия пост
# 96
То гаранция-Франция, активен шофьор съм и *минутка за самореклама* добър такъв, моя преценка, както и външна  Blush и.... преди няколко месеца паркирайки спрях в едно дърво. Така де, изобщо не съм разбрала кога е поникнало там. Или бях закарала служебната кола на оглед за щети, щото нали най-добре карам от екипа - а па дали не я ударих в гаража на застрахователите - сигурно още си пазят записа и си го пускат по тимбилдинги  Laughing Така че колкото и да карате, винаги може да станете за смях. Да не ви пука, важното е само да не сте опасни  Wink

О да - вчера паркирах с около 20 маневри на място за 2-3 коли. Ега ли я тая кола що не влизаше  Crossing Arms
Обаче нямам актове и ме спират само за рутинна проверка - засега поне.

По-смело момичета, не е страшно, 90% от клаксоните и псувните са само защото сме жени и чехльо няма топки да си го изкара вкъщи, ако случат на по-свита жена им се получава, ако случат на мен се подтискат още повече и те така (макар че да добавя,рядко съм отнасяла клаксони, но в повечето е имало резон, по-малко са били е така за спорта). Смело, смело!
Виж целия пост
# 97
И аз да се похваля....
шофьор съм от 2001 година, без нарушения....
В един период пътувах доста...
Виж целия пост
# 98
Мда. За паркиране ще е, за нищо друго. Той и един друг експерт по същото дело миналата година почина при мистериозна катастрофа.

А, бе няма да се учудя, ако наистина това е бил поводът. Народът е тотално изтрещял. Peace
Въпреки, че пет пъти....ми идват в повече като за временно умопомрачение.
Екзекуция си е...
Виж целия пост
# 99
Ах, Нино, разревах се на твоя разказ за гробищата.

И баща ми, на него му се мърдат ноздрите на носа като плаче мълчаливо. Нали е мъж, но аз го познавам.
На мен ми стана топка на корема. Но никога не си спестявам никакви такива неща, ако мога да ги видя, отдалеч, съзерцателно или ако някой иска да ми ги каже. Неща пощада.

 Hug Янечек. А пък ти вчера цял ден ме разсмиваше.

И на мен ми "изтръпна" сълзейки носа и ме стегна гърлото............кратък, ясен и сърцераздирателен показ на скръб. Все едно бяха пред мен младите майка и баща. Плаче ми се.....

И само да си кажа...........все така не ми върви. Да свършва вече тази крива година.  ooooh!
Виж целия пост
# 100
Даричка, недей така, не сте лишили детето от никакво детство - лишили сте го само от скандали, разправии и живот в семейство без обич.
Много е трудно това, през което минаваш, преживяла съм го и сега чак се гордея със себе си и сина си, колко добре се справихме.
За карането - много е трудно, но се свиква. Аз взех книжка като се разделих с мъжа си, че много ми трябваше кола, особено покрай детето. Цял месец карах до работа час по-рано, за да избегна задръстванията, а на връщане се обаждах на майка ми и ревях от нерви.
Виж целия пост
# 101
Аз обожавам да карам. Дори когато сме на по-дълъг път пак карам аз, а мъжът ми се вози.
Ако ми свирят без причина или ме засекат нарочно, се оказва, че съм можела да псувам  newsm78

Сега ми е голям дерт. Продадох си колата, още не мога да намеря да си купя друга, дето хем да ми е по джоба, хем да ми харесва. И от понеделник съм на работа с автобус. Гадост  Sick От 10 години не съм ползвала такова нещо  #Cussing out
Виж целия пост
# 102
Продадох си колата, още не мога да намеря да си купя друга, дето хем да ми е по джоба, хем да ми харесва. И от понеделник съм на работа с автобус. Гадост  Sick От 10 години не съм ползвала такова нещо  #Cussing out

Аз пък, си купих един таралясник, да ме вози, докато си харесам нещо...свястно.
След 2г . още си го карам.... Joy Оказа се супер возило. Laughing и май скоро няма да я сменям, освен за нова, ако... Praynig...нали..!
Виж целия пост
# 103
Голям зор ми беше да подкарам нещо след почти 10 години нешофиране. Отделно, че ме беше страх, защото имах лек инцидент малко след като станах шофьор - без последствия и драскотини ни по нас, ни по някоя кола, ама страхът е голяма работа. Права е Белинда - каране му е майката. Свиква се Simple Smile
Виж целия пост
# 104
Аз имам книжка от 18 годишна и карам постоянно. Обаче след една катастрофа, при която в колата беше и осеммесечната ни дъщеря изпаднах в голям страх от коли. Не да карам, да се кача в кола не можех. На улицата като вървях и покрай мен ако минеше по-близо кола, залепях се до стената и чаках да мине. Това продължи доста дълго. Докато не се наложи почти ежедневно да карам колаэл до други градове по работа. В крайна сметка страхът ми се изчисти с каране. Сега и спомен няма от него и даже карам кола с десен волан по много тесни улици и шофьори, които не дават мигачи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия