Нали ви писах за съседката ни по вила- ражда преди 30 години в завод Зебра насред смята си здраво, голямо момченце. Едра жена- висока и пълна, никой не я е подозирал, че е бременна. Казва на началник-смяната, че й е лошо и отива да си почине малко, няма я около 40 минути ... И така.
Виж целия пост
Не стига, че
- Публикувана: 22 окт. 2014, 20:05 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:13 ч.
# 766
24 окт. 2014, 22:23 ч.
Аз пък винаги съм се чудила отде я вземат тая сила да врещят като за световно. И двата пъти раждах без упойка, боли яко, но не съм се сещала да крещя, трябваше ми тая сила да дишам и да се напъвам. Даже помня как ме боляха зъбите от стискане после.
Виж целия пост
# 767
24 окт. 2014, 22:40 ч.
Леле, пищях и аз като заклано прасе, болката беше страшна. Помня, че ми биха един диазепам и между контракциите припадах, да се съвзема до следващата контракция, в която пак крещях като за последно....извинете за оф-а, едва ли ви интересува болезненото ми раждане, но си спомних, че много крещях. Аз и другите около мен.
Виж целия пост
Разбира се, че не е. Бас ловя, че го е имало още по времето на шумерите и прочие древни цивилизации 
Докато чаках да ме вкарат в родилната зала за моето спешно секцио, слушах как някакви жени пищят като заклани. И до ден днешен се чудя дали са преигравали, или болката наистина е толкова силна.
Докато чаках да ме вкарат в родилната зала за моето спешно секцио, слушах как някакви жени пищят като заклани. И до ден днешен се чудя дали са преигравали, или болката наистина е толкова силна.
# 768
24 окт. 2014, 22:41 ч.
Ами аз лесно родих, без някаква драма велика.
И си викам, сега идва страшното, нали, филми съм гледала аз и чакам да разтреса болницата с моя рев, та всички да разберат, че съм раждам, а то какво беше, точно пет минути, от които поне една докторът говореше с мъжа ми на мобилния и още две контракции и това беше.
На всичкото отгоре, от епидурала бях загубила чувствителност на перинеума и напъвах там нещо, ама и аз не разбрах какво, та накрая ми скочиха на корема трима души и свърши.
Виж целия пост
И си викам, сега идва страшното, нали, филми съм гледала аз и чакам да разтреса болницата с моя рев, та всички да разберат, че съм раждам, а то какво беше, точно пет минути, от които поне една докторът говореше с мъжа ми на мобилния и още две контракции и това беше.
На всичкото отгоре, от епидурала бях загубила чувствителност на перинеума и напъвах там нещо, ама и аз не разбрах какво, та накрая ми скочиха на корема трима души и свърши.
# 769
24 окт. 2014, 22:42 ч.
Като раждах малката, се случи така, че прекарах почти цял осем часов работен ден в родилна зала. Отидох там в 7 и родих в три. Не за друго, ми не получавах разкритие, нито имах болки. Даже помагах на някои 
една искаше вода, друга викаше, че иска лекар, трета ме пита някакви работи. Та имаше всякакви и едно 50% добре си викаха, ама съвсем не театралничеха. До човек си е, та има и така, и така.
Аз например не виках. И двете ги родих нормално, първата без упойки никакви, втората я родих със спинална, която ми сложиха буквално минута преди да излезе бебето, т.е. изтърпях си всичките мъки преди това. И докторката ми каза - ти си жена родена да раждаш, перфектно. И аз си казвам - мога да родя десет още. Но си боли и ако човек не може да търпи - вика си и това е.
И разбира се, че и аз издавах някакви звуци, ми постенвах си лекинко.
Виж целия пост
една искаше вода, друга викаше, че иска лекар, трета ме пита някакви работи. Та имаше всякакви и едно 50% добре си викаха, ама съвсем не театралничеха. До човек си е, та има и така, и така. Аз например не виках. И двете ги родих нормално, първата без упойки никакви, втората я родих със спинална, която ми сложиха буквално минута преди да излезе бебето, т.е. изтърпях си всичките мъки преди това. И докторката ми каза - ти си жена родена да раждаш, перфектно. И аз си казвам - мога да родя десет още. Но си боли и ако човек не може да търпи - вика си и това е.
И разбира се, че и аз издавах някакви звуци, ми постенвах си лекинко.
# 770
24 окт. 2014, 22:46 ч.
Вие сте викали, а аз кротко повръщах. Заради прееклампсията и кръвоизлива, който получих на операционната маса, ми биха някви гадости от които пък се раздрайфах като луда. Сестрата ми държеше главата настрана и ми галеше косата..много мил момент, цял живот ще го помня 
Охх, темата съвсем уйде у реката.
Виж целия пост
Охх, темата съвсем уйде у реката.
# 771
24 окт. 2014, 22:48 ч.
Нямаше ли преди няколко години отново родило момиче, мисля спортистка, отново никой не беше разбрал, че е в последна фаза на бременност, а по-фрапиращото беше, че самата тя също / уж/ не знаела, че е бременна, постъпила в болница с болки, мислейки, че е чревна инфекция или перитонит - по памет говоря. Роди бебе, но не помня какво стана после. Та, всякакви ги има.
Виж целия пост
# 772
24 окт. 2014, 22:49 ч.
Моето първо раждане стартира като нормално и завърши след 8 часа със спешно секцио. От тези 8 часа вторите 4 прекарах крещейки. Хич не съм лигава, но за случая имам перфектно оправдание - синковец роден 4,650 кг.
Виж целия пост
# 773
24 окт. 2014, 22:53 ч.
Ами ойде темата, ама то братче Дева Мария има по-приемлива история от раждането на наш Митьо. Всичко тихо и потайно, че то как така 
Нероден момък, разрязали една ябълка и изскочил.
Виж целия пост
Нероден момък, разрязали една ябълка и изскочил.
# 774
24 окт. 2014, 22:58 ч.
Леле, 4 650 
първият ми път беше кошмар с бебе 3 200 ...
А има ли нещо вярно в това, че хората, които са спортували по-трудно раждат?
Аз дълги години се занимавах с плуване.
И изобщо що не се включи в темата малката майка да каже как се ражда
в домашни условия...
Виж целия пост
първият ми път беше кошмар с бебе 3 200 ...А има ли нещо вярно в това, че хората, които са спортували по-трудно раждат?
Аз дълги години се занимавах с плуване.
И изобщо що не се включи в темата малката майка да каже как се ражда
в домашни условия...
# 775
24 окт. 2014, 23:12 ч.
Хубава съдба ще има това дете.
И голям мъж. 3800, 53 см. И здрав и жизнеспособен.
Виж целия пост
И голям мъж. 3800, 53 см. И здрав и жизнеспособен.
# 776
24 окт. 2014, 23:39 ч.
И аз на това се надявам и му го пожелавам искрено. А някой може ли да ми обясни защо детето отива в приемно семейство, а чак след 6-тия/11-тия месец ще се дава за осиновяване? Ще се чака родителите да се откажат от права или съда да отнеме правата им? А ако не се откажат родителите, процедурата за отнемане на правата 11 месеца ли трае? Уж знам процедурите, ама някак си с други срокове, друга последователност, нещо се обърках в случая 
Nikol *,
Виж целия пост
Хубава съдба ще има това дете.
И голям мъж. 3800, 53 см. И здрав и жизнеспособен.
И голям мъж. 3800, 53 см. И здрав и жизнеспособен.
Nikol *,
Скрит текст:
майка ми влезна да ражда брат ми около 55 кг. и роди лесно и много бързо петкилограмово бебе. Всички лекари бяха потресени и го отдаваха на това, че й е трето дете. Трето, трето, ама 5 килограма. И оттогава си върви така-2 метра и 48 номер обувки
Трето, трето, ама 5 килограма. И оттогава си върви така-2 метра и 48 номер обувки
# 777
24 окт. 2014, 23:48 ч.
Nikol *,
Моя големия син и той стана почти 1.90 с 46 номер обувки, но се роди 3 200 и 52 см - скромни кг.
Виж целия пост
Nikol *,
Скрит текст:
майка ми влезна да ражда брат ми около 55 кг. и роди лесно и много бързо петкилограмово бебе. Всички лекари бяха потресени и го отдаваха на това, че й е трето дете. Трето, трето, ама 5 килограма. И оттогава си върви така-2 метра и 48 номер обувки
Трето, трето, ама 5 килограма. И оттогава си върви така-2 метра и 48 номер обувки
# 778
25 окт. 2014, 00:18 ч.
Дъщеря ми и тя толкова. Малкия - също. Не мога да си представя как се ражда голямо бебе. Ама и аз съм с много нисък праг на болка, на не търпя. А таткото на бебчето последно 19 годишен ли е?
Виж целия пост
# 779
25 окт. 2014, 08:04 ч.
То най-важна е големината на главичката май, не килограмите.
Виж целия пост
Препоръчани теми