Искам да кажа ... (8)_27.10-02.11

Точно де, ще ги поразпъне, ще ги поочупи отвътре, там където е твърдото. Новите обувки почти винаги правят пришки, а докато мине, ще слагате лепенка и дебел чорап.

От къщните неща най-обичам дейности, които се водят  уж мъжка работа - предпочитам да сложа зеле , да обера гроздето пред това да подреждам шкафове и да бърша прах.
Вирусите ме заобикалят без всякакви илачи -не пия ни от конвенционалната медицина, ни от алтернативната. Но затова пък мъжа ми и малкото ни дете не пропускат. Хубавото е поне, че не се налага с антибиотици да се лекуват, минава с прополис, сокове, витамин С, физиологичен разтвор и пр. при детето, а при баща му с времето
И аз дадох доста пари за непредвидени разходи и нещо успоредно с радостта, че се сдобих с нови неща, взе да ме хваща и финансова депресия. А и от вчера по обяд  издирвам  два чифта дънки на големия ми син, предполагам, че ги е забравил някъде в училище като е решил да остане с анцуг след физическото.

В училището на сина ми имат една стая, в която събират всякакви забравени дрехи. Ако си достатъчно смел, те пускат вътре да си търсиш, загубеното от детето. Аз рових веднъж за едно яке... огромни купчини блузи, ризи, пуловери, панталони и каквито други части от облеклото се сети човек имаше. Даже успях и якето да намеря.
Освен това съм сигурна, че някъде има град на изгубените шапки и ръкавици. Същият ми този син е отговорен за сериозна част от прираста на населението в него. Може би там емигрират и чорапите, които изчезват в пералнята ми  

Аз отново се разхремосах, но сама съм си виновна. Хем си знаех, че сигурно така ще стане, но пусти мързел. Съблякох си якето в колата и после понеже спирах близичко до зъболекаря, първия магазин, втория магазин, третия магазин... и имах да мина едни 40-50 метра, та не си го обличах. За това сега се сдобих с течащ нос, драскащо гърло и кихавица. Поя се с мурсалски чай с мед и дано ми мине бързичко.

Е, не шише белина, за малки количества става въпрос.


http://ucfoodsafety.ucdavis.edu/files/26437.pdf

Не знам как точно се случва, явно е мистерия , ама у нас от всеки  чифт чорапи накрая оцелява само един чорап.
Онзи ден купих на децата четири чифта и сега не мога да направя нито един-имам купчинка от един зелен, червен на райета и розов, черен и бял...

Къде изчезват чорапите? Ако има град на шапки и ръкавици, то има град и на чорапите...

Не знаете ли, ч в пералнята живее Чорапеното чудовище? Добро утро

Ето я черната дупка на чорапите. И аз от вчера издирвам един Енин льозов, а на мъжа ми добре че повечето са тъмни, та да си призная, понякога в бързотията ги комбинирам безогледно, та се е случвало да ходи като Пипи Дългото чорапче - с различен нюанс и дължина. А неговия принос е че си беше изнамерил чорапени терлици, в един цвят, но с различни лога и гордо се блещеха изпод маратонките

Аааа, Чорапеното ми е пръв приятел  добро утро. И според мен не град, а държава на изгубените чорапи има!

Мъжа ми винаги го обзавеждам с абсолютно еднакви чорапи . Децата слагат техните в едно като...мрежичка. После с мрежичката в сушилнята. Досега не се е провирал през нея чорап.

Валери, моят син редовно си губеше нещата в началното училище. Повечето съм намирала при изгубените вещи, но едни чисто нови маратонки не успях да намеря. Бяха обувани само веднъж преди да изчезнат. Друго дете пък се беше разделило с ботушите си по същия начин. И за това нещо са виновни тъпите изисквания децата да си носят екип за физическо   Не стига че влачат тежки чанти, ами и чанта с екип.  
Една съседка смята, че това идвало от зодията - нейният син също бил зодия Овен и никак не се грижел за вещите си.

Не стм сигурна, че е от зодията-дъщеря ми вечно губи нещо, пък е Близнаци.

Все не вярвам, че пералнята"яде"чорапи. Затова си имам сиропиталище за чорапи. Като остане по един от чифт и отива там. През месец го посещавам, за да видя някой друг чорап дали си е намерил другарчето. Не се намират да ви кажа....Тъжно, но се разделям с тях под формата на парцалче, с което изтривам нещо.

Ние купуваме по 5-6-7 чифта еднакви чорапи. По този начин се спасявам от сортиране. Онзи ден след като прах чорапи и половината не успях да ги комбинирам по двойки помолих сина ми да ми ги сортира два по два и тогава да ми ги даде за пране. Обвини ме, че съм ужасна, търсеше един чорап, който си нямаше другар - единия изпран, другия не. Видя с очите си и разбра, защо го накарах да ми ги сортира

С пускането на парното се събудиха и наизскачаха неизвестно откъде пълчища хлебарки  
И това при положение, че в началото на септември пръскахме целия вход - от абонатната станция, до таванските помещения... Чакам да стане 9,30 да звънна във фирмата за дезинсекция и дератизация, да ги питам къде им е двегодишната гаранция, заради която платихме почти два пъти повече от стандартното за услугата  

slavka70, добре че с това се е разминал  . Тия мъже явно всичките са над нещата, аз май съм разказвала моя как се покатери на една стълба при бившия ни офис, и с нож!!! сряза дебела жица, аз докато го видя, дали не беше на земята, а навсякъде едни искри, едни фойерверки   Ми мислел си, че била жицата на рекламната табела, която не ни трябваше, и била изключена. Абе то акъл, то чудо. А вкъщи колко пъти гърмят полилеите ме ми се коментира... то няма страшно бе, последния път тръгна да отваря бойлера на съседките - те го били спрели от тока, абе луд, те си си мислеха, че не могат да перат с пералнята, щото топлата вода идва от бойлера, той тръгнал да им се доверява, че тока спрели, после седни помисли - тоя бойлер в гаранция ли е, ти майстор Тричко като го отвориш, после освен да им купиш нов, щото евала му на всичките образования, ама едно техническо не виждам! Очевидно не е сам на неговата планета "Чупим, къртим, извозва!"

И да ви кажа - бяха ми прилипсвали НСО, стигам за отрицателно време до работата, но пък много ме дразнят как карат, един чак ми засветкал - ма ти луд ли си бе, накрая на лентата, аз ако мина в другата ти да минеш, после освен да продължа направо, че на вас да ви е удобно. Айде нема нужда, хич не се и поместих, но аз никога не се местя, чак пък да им отбивам като други шофьори. Което е интересно - никой не се старае толкова за линейка, даже пречат, правят се, че не виждат и не чуват, ама НСО - о, божества, веднага отбиваме, чак и по канавките влизаме...