Я да сядаш и да чакаш да ти минат тия мисли! И как така без сапун? Накъде е тръгнал тоя свят!
Значи Янечек - за напролет. Да ме подсетиш, ей, без скрупули. Завеян съм за трима, ще ти забравя билките.
Една баба живее в съседство и чат-пат я навесява киселият й зет. Той освен кисел е удивително кьопав, ама не му личи, щото е мързелив та нищо не подхваща. Ракрача се с ръцете хванати отзад като латифундист по боклучавия им двор, а бабето ситни покрай него и нарежда "Ваньо - лампата в бараката, Ваньо - тече в кухнята, Ваньо - дърва щеше да внесеш, бурканите да вземеш, плета да подпреш, откога си рекъл". И така до безкрай.
Ваньо слуша, пък изпусне някоя локомотивена въздишка и рече: " Ама майко, подсещай ме! Подсещай ме, че забравям, инак всичко ще оправя."
Подсещане му е майката.


Що бира съм изхвърлила...

Не си набрах тогава, точно защото не знам как и прецених, че ще нанеса повече вреда, отколкото ще направя услуга на себе си. Но ако ме ограмотите, другото лято ще набера и за вас.