Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10

Туп и аз тук. Да се изфукам. Вчера пазарувам в магазина и на края казвам цигари да ми дадат. Един възрастен мъж зад мен на опашката казва ей хубаво момиче, ама с тия цигари не прави хубави неща. Азсе обръщам и супер горда казвам,, Не. Аз ги отказах. За баба ми взимам.,, / което си  и беше истина/. Той ми казва браво. И ми обяснява как от 12 годишен хлапак ги започнал-  И в продължение на 45 години е пушел. И преди 10 години ги е отказал. Отказването било едно от най стойностните неща, които е правил в живота си. Та ако приемем думите му за истина, то има надежда и няма невъзможни неща.

Остави ги, нищо не разбират  
Брой си ги и празнувай всяка малка победа, действа стимулиращо!


Абсолютно  

alina_si, честити 11 месеца  

mar4ela5, чудесно е, че си поставила началото, това е едно от най-трудните неща, очакваме те с нови "годишнини"  

Аз напротив колкото повече време минава толкова по уверена се чувствам. Немогадаповярвамкак преди в началото на лятото се включих в темата със страдание, че не пуша, а сега съм радостна, че не пуша.

То за 45 години за съжаление се е напушил доволно  Както казваше един лекар, те цигарите вече са си свършили работата....Хубаво е, че ние не чакаме да станем на почти 60, за да ги спрем   

gerri_p аз също съм минала по този път... Знам колко е трудно да вземеш решение и в първите дни... Не винаги срещаш подкрепа и в околните. Затова съм тук - да подкрепям тези, които са решили да спрат цигарите...
Радвам се истински, ако някой премине от другата страна

Мното ти се радвам, спомням си постовете преди, настроението сега се долавя през редовете 

Здравейте! Много благодаря, че ви има 
Не ви познавам, но в този момент ми помагате повече от хора, с които се познаваме от години или такива, които срещам всеки ден....
Днес ми е първият мъъъъъничък юбилей - 1 пълна седмица!
Да ви питам, нормално ли е да имам проблеми със съня? Никога не съм страдала от безсъние, а сега от 7 дни се будя по 6-7 пъти на нощ, задрямвам и се будя пак след 20 мин. и така цяла нощ. Естествено през деня съм изморена. Освен това често се събуждам нещастна. Да, събуждам се с усещането, че ми се е случило нещо неприятно и в следващия момент осъзнавам, че е защото няма да пуша...
Не ми се смейте. Като се разсъня, настроението ми се оправя. Но е супер стресиращо първото усещане, с което се събуждаш да е за лошо настроение.

usmihanata , безсънието ти едва ли е от цигарите, но всеки организъм реагира различно на спирането на никотина ( при теб би селедвало да е минал периода на физическата зависимост) .  Съветвам те преди сън да пиеш чай от маточина с лъжичка мед, действа отпускащо и успокояващо. Лично аз след като спрях цигарите разбрах какво е това да се събудиш наспан, отпочинал и пълен с енергия .

Аз имам един единствен проблем, при който все още си мисля за цигара...Това е моментът, в който примерно съм сърдита, или се карам с мъжа ми /само той може да ме извади извън равновесие :/ )..Преди първата работа беше излизам на терасата и пуша. Така отминава критичния период...а сега? Дайте ми съвет с какво да заменя това, защото този момент е единственият, който още не мога да преборя и ако пропуша, 90% ще е в такъв момент...преди като беше топличко, просто излизах на терасата и седях, седях...ама сега е студено и ме мързи  ей така без работа да го правя

Да се запиша, много обичам да ви чета и да ви се радвам на успехите .

Здравейте, хайде и аз да се запиша в новата тема 
Днес е моят 11-ти ден без цигари и съм щастлива и се гордея със себе си 
usmihanata, аз си броя дните и изобщо не обръщам внимание на същите коментари, които чувам всеки ден. Брой си дните и се радвай на успеха си. А относно събуждането вечер...при мен го няма, даже спя като пън хаха. Забелязах, че се наспивам по-бързо и имам повече енергия, точно както много от момичетата бяха писали тук. Е, да все още от време на време ми се допушва. Това се случва най-вече след вечеря, или ако излизаме някъде. Тази малка гад е още жива в мен и на моменти ме кара да се колебая "Абее, я си пуши. Един живот живеем. Намали ги, ама си пуши по-малко". В такива моменти просто излизам да се разходя и се научих да дишам дълбоко. Наистина ми помага много. Просто си спомням защо го правя и най-вече - никой не ме кара да го правя. Аз сама съм взела това решение и виждам ползите за себе си. И преди съм спирала цигарите, но заради някой, или нещо ( бас, мъж и т.н). Това ме караше да се чувствам като жертва и мъченица. Все едно някой ми е отнел нещо насилствено. Помня, че тога се будех в много лошо настроение с мисълта "за какво да ставам??? няма да пуша с кафенцето!? Сега се будя с кеф и усмивка. Мислех, че ще ми е най-трудно да не пуша сутрин, но най-бързо свикнах без тютюна  . Всеки ден пия кафе с колегите и ги гледам как пушат. Това нито ме дразни, нито ми пречи.
gerri_p и аз като се ядосам се сещам за тъпите цигари. Пушех по кутия на ден, но ядосам ли се ги правех кутия и половина. Пробвай само за минута - две да излезеш на балкона и дишай много дълбоко. Помисли си, че  без проблем ще запалиш ей сега на мига, но какво ще си спечелиш?! Ще се ядосаш още повече, този път не на мъжа ти, а на себе си защото ще разбереш, че тъпия фас не ти е дал нищо.Дано това ти подейства  .
Пожелавам на всички отказващи цигарите силна воля и никога не забравяйте защо го правите и как се чувствате    Аз вярвам, че няма да пропуша никога повече 

Ей, браво! Много положителен постинг, точно нещо такова ми се четеше сега! 
Не  е лесна борбата с тоя порок, но не е невъзможно да го преборим.

аз пак съм тук
честита ни темичка и много нови непушачки!

Здравейте и от мен Ей как ви чета и ви се радвам искрено,че сте успели да го победите този порок.Искам и аз....... А въобще не ми се получава.Опитвам се да мисля позитивно,да дишам дълбоко,да спортувам,но остана ли два часа без цигара и почвам да откачам.Как пиете примерно сутрин кафето си без да не ви се допушва?А искам наистина да ги откажа На 36 съм,време ми е вече за семейство и деца и е време да кажа край на тази отрова.И не успявам

Стефани Може да започнеш с децата и спирането ще дойде ей така само. После само не трябва да започваш пак   Иначе и аз съм точно на 36   Хубаво е когато човек успее да спре по-рано гадните цигари..