Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10

Рената, чудесно е че не си се отказала. 
краси2, много се радвам за теб!  Трябва наистина да си направиш подарък за годишнината.
SPetrova75, добре дошла! 

Аз също си мислех това през първите дни.Представях си ги как изглеждат 5-7-10 кутии цигари или натрупани на една купчина цигари, и се радвах, че съм спестила това на организма си.

Благодаря, Мария!

А да питам тези с голям стаж - допушва ли ви се понякога? Мен до ден днешен ми минават мисли през главата...Разбира се, гордея се, че се разделих с този ужасен навик, но ми се случва все още да ми се припали...особено сега, когато ми предстоят важни неща от здравен характер и нервите са ми доста опънати! Усещам се, че често си представям как си паля цигара...

Различно е. Според мен зависи от нагласата, с която си ги спряла.
Мъжът ми преди 15 г. просто каза, че повече не му се пуши и спря. Желание е имал само съвсем в началото, след това никакво.
Аз ги спрях преди 2 г. и 2 месеца, като на 2 месец запалих и ми стана много зле. След този случай, вече 2 г., не съм изпитвала никакво желание, като си помисля за това ми се обръща стомахът.

Ти от колко време не пушиш?

На мен редовно минсе допушва. Най вече следобедите когато бях най активна в пушенето. Сутрините не ( с изключение на днес сутринта и аз не знам защо ) даже се радвам най вече сутрин, че вече не съм пушач. Естествено има дни в които даже не се сещан за цигара.

Аз със срам да си призная, днес се опитах да задействам плана с "да поискам цигара" в клиниката. Спряха ме, ама се бях запътила, да ви кажа.  Както и да е, и днес не пуших, но си беше чист късмет. Някой отгоре ме пази, защото критичният момент мина и се надявам да няма повече такива.

И според мен е до нагласа дали ще ти се допушва често.Както и от нагласата зависи и трудно или лесно ще ги откажеш.Аз лично,си признах ,че тази мисъл да спра цигарите не ми е узряла напълно и това ми пречи много.Нито книгата на Алън Кар нито самонавиването ми помагат да съм доволна ,че не пуша и да спра да си мисля за цигарата с носталгия.Някак ги спирам защото трябва,а не защото искам,не ,че не искам,искам,но разбирате ме како имам в предвид ,някак малко не ми стига да ги мразя.И това мисля ,че е една от причините ,да ми е нужна огромна воля за тези няколко дни в който не пуша.Честно ви казвам,сещам се за цигари поне по 30 пъти на ден,или по точно цигарите са си ми по цял ден на мисъл.Щом чак се будя нощем с огромното желание да запаля цигара...........ужас.Но въпреки ,че ми е трудно,не се отказвам и се надявам да дойде момента и аз да не се сещам за цигара.След прегрешението ми в събота,днес ми беше много труден ден и едва не се издъних пак.Някак чист късмет беше ,че нямах запалка в колата.Но късмет или не и днес устисках.

Здравейте,
за втори път ми се иска да се присъединя във вашите редици . След като в края на октомври миналата година писах тук и вярвах, че съм успяла да откажа цигарите.....след 21 дни пропуших отново и така до вчера. От близо една седмица започнах отново да изпитвам отвръщение от миризмата върху дрехите, ръцете, голяма част от цигарите си пушех почти насила. Хем ми беше гадно, хем пушех. И така до днес.
Днес е първият ми ден. Чета книгата на Алън Кар, даже съм я преполовила. Проблемът е, че и при предишния ми опит пак четох книгата, но не до край. Оставаха ми около 10 страници и реших, че няма смисъл нали съм ги спряла вече Този път ще я изчета до край и дано помогне Успех на всички тук, които се борят с този вунящ и отровен навик 

Къде сте се скрили момичета:)))))))))): Sixth sence ,успех ти желая.Стискам палци да успееш.Да се отчета ден 10,с един ден издънване.Трети ден ми е след прегрешението и съм добре,за разлика от вчера.Признавам си вчера едвам издържах,някак на магия,все си повтарях след 5мин.ще изпуша една не се издържа,и така устисках.Днес обаче е друго ,пак се сещам ,но не е толкова потикващо,а по скоро моментно и бързо отминаващо.Единственото нещо което действа при мен е,че непрекъснато си повтарям ,че до месец няма да се сещам за цигари,и така някак издържам.Защото мисълта ,че винаги ще ми се пуши и все ще си е мъчително да не пуша ,много бързо може да ме накара да се откажа.

Здравейте и от мен!
Признавам, че не изчетох всичко, но историите на някои от вас наистина ми подействаха добре.
Аз съм на 25г. съм и това е 3тия ми отказ - надявам се последен От няколко седмици пуша само сутрин с кафето и вечер след работа, т.е. по 2-3 на ден. Това е защото на работното ми място не се пуши, отначало се побърквах, но вече съм свикнала с тази мисъл и не ми пречи. Приятелят ми не пуши, което доста ме облекчава, но събера ли се с майка ми ..става страшно.
По принцип спортувам и се грижа за здравето си, но тези цигари..а най-лошото е, че като се погледна в огледало, дърпайки си от цигарата, ми изглежда толкова грозно-цигара в моята ръка, в моята уста ..   Изумявам се от себе си - в повечето случаи дори не ми се пуши, но паля, да не би случайно да ми стане нещо, ако не пуша известно време.
Обмислях спирането им, подготвях се психически, но не успях и от вчера съм на Табекс.
Крайното ми решение дойде от един изключително неприятен сън - тъй като в последно време с приятеля ми все по-често си говорим за деца - сънувах го него бременен и като го попитах защо той носи бебето а не аз, ми отговори, че аз не мога. Още си спомням как си сложих ръка на корема и изпитах някаква празнина.  
Може и да ви се стори смешно, но мен ме жегна много!
Извинявам се за дългия пост  

Наистина е важно каква е нагласата. Мен всъщност до последния момент ми беше приятно да пуша и може би това е проблемът. А напоследък просто ми е напрегнато много и затова мисля за цигари...

Една мисъл, която много ми харесва и на мен ми помогна. Всеки път, като ви се допуши, особено като сте под напрежение се сещайте за нея:

"Цигарата няма да ми реши проблема, само ще добави още един към всички останали"

Когато наистина го осъзнах, всичко си дойде на мястото. Другото, в което сама се убедих от неуспешния ми опит е, че цигарата не действа успокояващо. 
Под напрежение съм, кълбо от нерви и си мисля "Сега една цигара как добре ще ми дойде" или пък "Не ми стигат всичките ядове, ами и от цигарите да се лишавам". И запалих уж само една, после още една, две, три, поредната от многото... А успокоенито така и не дойде, само огромно чувство за вина и провал.

Наистина е много трудно при стресови ситуации.Когато мине самата ситуация си казваш-Ето,  че нищо не ми стана като не запалих.Просто в такива моменти винаги първата работа на един пушач, е да си запали една цигара.

Аз чак сега осъзнавам, че всичките ми предишни неуспешни опити да откажа цигарите в момента ми помагат. Като се замисля дали да не запаля една, се сещам как всеки път така пропушвах, сещам се и за залъгването, че ще е само една, но после стават две и т.н. Помня и разяждащото чувство за вина и провал пред самата мен, как не мога едни цигари да откажа, как някакви хартийки ме направляват. После се примирявах, че няма да е и този път и всичко си продължаваше по старому, докато не дойде пак моментът, в който усещам, че дишам трудно, че се изнервям не от друго, а защото все ми се пуши и все не мога да се напуша достатъчно... Чиста наркомания, сутрин с кафето изпушвах по 3-4 цигари, когато съм си вкъщи или на заведение и след тях се чувствах като пребита, но пък още ми се пушеше... Само че след половин кутия вече ми ставаше гадно, но пак имах чувството за незадоволен никотинов глад. И мисълта ми все в цигарите, още щом отворя очи. И в един момент се запитах: "Толкова ли нямаш други смислени и приятни неща, че само цигари са ти в главата? Наистина ли това ти е най-голямото и велико удоволствие?" И се почувствах жалка... При предишни опити да спра накрая все си казвах, че не може все пък да мисля за цигари и по-добре сега да изпуша една, за да ми мине. Да, ама не. Пък и както ми стана ясно, аз и като пуша само за тях мисля... Загледах в непушачите и се опитах да си представя колко ли е хубаво да не мисли човек за тия тъпи и гадни цигари, а да може да си живее живота спокоен и уравновесен. И сега два месеца по-късно започнах да се събуждам и да не мисля за цигари. После се сещам, но не ми се пуши, а ми става хубаво, защото малко по малко се освобождавам. И чувството е прекрасно!
renatta,  SPetrova75, на мен много ми помага, когато ми се допуши да си припомня, че във всеки един момент мога да пропуша, никой не ми го е забранил, мога да отида и да си купя цигари и да изпуша 2 кутии наведнъж, ако искам, но не е нужно да е сега! Опитвам се да решавам само за настоящия момент, а не да мисля как никога повече няма да пуша, защото това си е меко казано страшничко. Този метод го научих от книгата на Джилиан Райли. Също когато се усетя, че мисля за себе си като за жертва и че се лишавам от нещо, от което другите се възползват си казвам, че има хора, които взимат хероин, но аз не се чувствам зле, че не го правя и че нямам нужда от това, защо ми е да изпитвам нужда от цигари. Може да звучи глупаво, но на мен ми действа.
Poliiii, Sixth sence, успех! Вярвам, че всички ще имаме такъв! 

*Бела* , доста надъхващ пост )
"Толкова ли нямаш други смислени и приятни неща, че само цигари са ти в главата? Наистина ли това ти е най-голямото и велико удоволствие?"
Колко вярно за жалост..
Вярно е това, че предишните опити са обеца на ухото. Спомням си първото ми отказване - беше си от раз и изкарах година и половина, а сега като се сетя за какво се бях ядосала, че да запаля пак, умирам от смях...
И все си спомням думите на майка ми "..спирай ги, докато можеш". Определено в началото е по-лесно, но невъзможни неща няма