
Все едно ти си аз!!! Иде ми да се



И наистина много ми помогна това, след като го осъзнах напълно. Забелязах, че ми се допушва от скука, когато нямам какво да правя. В стресова ситуация изобщо не ми минава през ума мисълта за цигара.
Не пуша, спортувам, в отлична форма съм, изглеждам добре( че и мириша добре
), физически се чувствам превъзходно....но някак си ми липсват емоциите от първите месеци, когато спрях цигарите. Няма я тази еуфория, пристъпите на гордост от това, че вече не пуша, а тези усещания ми даваха много сили и за други неща- примерно да спортувам. т.е. бях много надъхана, а сега ми е по-трудно, защото вече е нещо обикновено, което трябва да свърша, като да си измия зъбите( а всъщност си е Трудно). Много объркано се изразявам, но искам да кажа, че някак ме е яд, че мозъкът ми свикна и вече съм нормална, а не "горда непушачка", способна на всякакви подвизи...Това, разбира се, не значи, че ще пропуша пак, за да ги спирам геройски, пази Боже! Просто споделям някои мисли
....поздрави!!!
И аз си мисля, че това не подхожда на големи хора.



Ще взема пример от Зизу и ще си пренасоча енергията 



Препоръчани теми